Цацаров иска ДАНС да го информира за тайни сметки и офшорки на политици в чужбина

Главният прокурор Сотир Цацаров е поискал ДАНС да му даде цялата налична информация за сметки в чужбина, имоти и участие в офшорни фирми на хора, заемащи висши публични длъжности у нас.

Това става ясно от писмо на Цацаров до шефа на ДАНС Димитър Георгиев, разпространено от пресцентъра на прокуратурата.

С него се иска информация, включително и от финансовото разузнаване на ДАНС, за недекларирани сметки, имущество на значителна стойност, притежавано лично или чрез други лица, участие в търговски дружества или офшорни компании, както и недекларирани разходи или инвестиции в чужбина.

Информацията се иска с цел "извършване на преценка за наличие на предпоставки за упражняване на правомощията на прокуратурата", се казва в писмото.

В писмото не се посочва каква е причината за внезапната активност на прокуратурата по тази тема.

Преди няколко дни президентът Румен Радев поиска службите да се заровят в задграничните сметки и офшорните компанни на политици, управлявани чрез подставени лица. Държавният глава предупреди, че скандалът "Апартаментгейт", който доведе до няколко министерски оставки, е само началото и щял да покаже накъде отива държавата.

Преди няколко месеца - в края на февруари, в ежегодния си икономически преглед в рамките на Европейския семестър Европейската комисия за пръв път отправи сериозни критики към България заради слабата система за противодействие на прането на пари.

ДАНС и прокуратурата в България не разследват качествено потенциални финансови престъпления в България, свързани с пране на пари от политици. Две трети от сигналите на банките у нас до ДАНС за съмнителни трансакции се отнасят до местни политици, но впоследствие по тези случаи не се стига до правораздаване, посочи комисията в доклада си. Според Брюксел у нас няма значим напредък в изследването на пречките, които спъват подобни разследвания и превръщането им в годни доказателства на прокуратурата.

Освен ДАНС сериозни правомощия по отношение на укриването на данъци чрез авоари в офшорни сметки у нас има Националната агенция за приходите (НАП). През есента на 2015 г. България подписа два ключови международни документа, благодарение на които НАП би трябвало вече да получава автоматизирано или при поискване информация за офшорни сметки на български граждани. Става дума за Многостранната конвенция за административно сътрудничество по данъчни въпроси и Многостранното споразумение за автоматичен обмен на информация към чл. 6 от конвенцията.

Конвенцията влезе в сила за България на 1 юли 2016 г. и дава възможност на НАП да отправя запитвания и да получава отговори за доходи и банкови сметки на български местни лица – граждани или фирми, от всички държави по конвенцията. По последни данни тя е влязла в сила за 114 държави, включително около 30 офшорни юрисдикции.

Споразумението към конвенцията пък дава възможност директно за автоматичен обмен на данни. През септември 2017 г. НАП за пръв път трябваше да получи списъци от всички участващи в договора държави на български граждани и фирми, които имат доходи и банкови авоари в тях. До момента обаче НАП не дава никаква информация за това какво се случва с офшорния обмен.

Сред офшорките, които са ратифицирали конвенцията и с които НАП би трябвало да има обмен, са Андора, Ангила, Антигуа и Барбуда, Аруба, Барбадос, Белиз, Британски Вирджински острови, Кайманови острови, Кипър, Острови Кук, Фарьорски острови, Гибралтар, Гърнси, Остров Ман, Джърси, Лихтенщайн, Люксембург, Маршалски острови, Мавриций, Монсерат, Ниуе, Сейнт Кидс и Невис, Сейнт Лучия, Сейнт Винсент и Гренадин, Самоа, Сан Марино, Сейшели, Сен Мартен, Швейцария, Острови Търкс и Кайкос.