Централните банки не могат повече да се справят сами

Централните банки не могат повече да се справят сами

Вече все по-силно се осъзнава, че печатането на пари от централните банки не е достатъчно за съживяване на икономическия растеж и са необходими структурни реформи. То обаче все още не води до реални практически мерки.

Независимо дали чрез сигнали от срещата на върха на седемте най-развити индустриализирани страни в четвъртък и петък или резултата от последния кръг европейски преговори за Гърция, представители на развитите страни признават все по-открито, че проблемите, пред които са изправени техните икономики, изискват нов отговор, който да замени прекалено отдавнашното използване на ограничени, краткосрочни инструменти.

Това признание се бавеше прекалено дълго и, съдейки по достойната за съжаление липса на надеждни и подробни планове за действие, все още е необходимо време, за да доведе то до напредък на терен.

Дълготрайна стагнация

Преди срещата на Г-7 в Япония няколко страни членки дадоха да се разбере, че са разбрали, че техните индивидуални и колективни политически позиции се нуждаят от промяна. Германия предупреди срещу прекомерното разчитане на централните банки, като едновременно с това наблегна на необходимостта от структурни реформи. Канада и Япония призоваха за по-енергично и творческо използване на фискалната политика. А САЩ предупредиха Япония да не се поддава на изкушението да се намеси с цел обезценяване на йената.

По-рано тази европейските партньори на Гърция стигнаха до заключението, че трябва да наблегнат повече на облекчаването на дълга на тази изпаднала в криза икономика. Представител на Международния валутен фонд (МВФ), пожелал да запази анонимност, заяви пред журналисти в сряда, че има съгласие между всички кредитори на Гърция, че нейният дълг е толкова голям, че на практика е неизплатим и е необходимо да бъде облекчен. Той добави, че е налице всеобщо приемане на "методологията, която трябва да бъде използвана за определяне на необходимото облекчаване на дълга. Те приемат целите що се отнася до необходимите средства за покриване на бюджетния дефицит и изплащане на задълженията в кратко- и дългосрочен план. Те дори приемат времевите периоди, един много дълъг период, през които този дълг трябва да бъде върнат до 2060 година."

Тези забележителни развития отразяват една важна еволюция на умовете, които се вглеждат по-решително в структурните и дълготрайните условия вместо досегашното прекалено наблягане на цикличните фактори. Тази промяна е задвижвана от три развития: все така разочароващият икономически растеж въпреки извънредните мерки за количествено облекчаване, а в случая с Гърция, и на изключително големи спасителни пакети; безпокойството, че ползите от неконвенционалната намеса на централните банки са неутрализирани от увеличаващия се риск от странични ефекти и непланирани последици; и признанието, че политическият контекст става по-сложен, в момент, когато антисистемните движения набират импулс на фона на засилващото се обществено недоверие в елитите, както политическия, така и в частния сектор.

Този начин на мислене, може да се надява човек, трябва да доведе до провеждане на структурни реформи в подкрепа на икономическия растеж и данъчна реформа в съчетание със смекчаване на строгите мерки за икономии; облекчаване на дълговете на сектори със смазващи задължения; и ефективна глобална политическа координация.

Трансформирането на по-голямото колективно осъзнаване в надеждни действия обаче остава отчайващо разпокъсано.

Да вземем примера с Гърция. Въпреки закъснялото признание на реалностите от страна на европейските кредитори - че облекчаването на дълга е необходимо (макар и недостатъчно) условие страната да има някакви реалистични шансове да възстанови трайно своята икономическа и финансова жизненост - това не доведе до недвусмислени действия. "По същество ние трябва да бъдем уверени, че характерът на мерките, които Европа иска да вземе, е съвместим с онова, което според нас е необходимо за облекчаване на дълга", заяви цитираният представител на МВФ, който описа преговорите в сряда. "Това все още го няма."

В резултат Фондът не е склонен да подкрепи с нови кредити компромисното разбиране за Гърция. В същото време е малко вероятно Г-7 да осъществи много по-различни политически мерки, когато лидерите на страните от групата се върнат в техните столици. В резултат ключовото преминаване от успокоителни думи към ефективни практически мерки за пореден път няма да се случи.

По-голямото осъзнаване обаче все пак е критично важен съставен елемент от едни трайни промени в начина на мислене и свързаните с тях корекции в курса. Затова има надежда, че развитите икономики се приближават към прилагане на практика на така необходимия всеобхватен политически отговор. Така че ако не този път, може би следващия. Времето обаче не е на тяхна страна.

Един обезпокоителен аспект на структурните пречки пред растежа е, че колкото по-дълго остават без отговор, толкова по-дълбоко се вкореняват в системата. Недостатъчният икономически растеж днес става по-труден за компенсиране, а потенциалът за растеж утре е подкопаван. Това на свой ред намалява силата на всеки политически отговор.

Тези обезпокоителни икономически последици се изострят от променливите политически условия. Антисистемните движения получават преимущество от недостатъчния икономически растеж в последно време, ограничените ползи от който достигат до една малка (и без това заможна) обществена прослойка. Докато системата чака политически действия, политиката по всяка вероятност ще подкопае още повече подкрепата за утвърдените партии и едновременно с това ще намали потенциала за едно конструктивно съвместно взимане на решения от политическите формации. Междувременно алтернативата - радикална промяна в посока прилагането на по-крайните мерки, проповядвани от антисистемните движения - по всяка вероятност ще бъде обуздана от проверките и балансите в самата система. На практика примерът с партия СИРИЗА в Гърция е ярка илюстрация на ограничителния ефект от тези институционални рамки.

Развитите икономики трябва да бъдат поздравени за тяхната готовност да вкарат по-голяма доза структурни и дълготрайни фактори при обсъжданията на своята икономическа политика. Всяка секунда, с която те отлагат предприемането на надеждни и всеобхватни мерки, обаче прави все по-трудно отстраняването на препятствията пред един полезен за всички икономически растеж и усложнява още повече политическия контекст.

По БТА

Споделяне
Още от Бизнес