ЦИК дава втори шанс на избирателите при грешка с общата бюлетина

Българските избиратели ще имат право на втори шанс, ако объркат вота си в интегралната бюлетина на парламентарните избори на 25 юни. Това реши в петък Централната избирателна комисия.

Ако избирателят сбърка при отбелязването на желаната от него политическа формация върху интегралната бюлетина, той може да поиска от членовете на секционната избирателна комисия (СИК) нова бюлетина, но само веднъж. Втора грешка не може да се поправя.

Сгрешената бюлетина няма да се изнася от секцията, а ще се връща на СИК, откъдето ще отбелязват с печат пред избирателя, че е невалидна. СИК ще отчита и пакетира отделно тези бюлетини.

Всеки може да сгреши, решението ни е с цел по-голяма демократичност на изборите, коментира пред Mediapool говорителят на ЦИК Бисер Троянов. Той допълни, че на избирателите се дава само една възможност да поправят грешката си, защото в противен случай може много бързо да се изчерпят бюлетините в секциите и да се затрудни избирателния процес.

От Централната избирателна комисия са планирали да доставят с 10% повече бюлетини в избирателните секции, в сравнение с броя на избирателите по списък.

На местните избори през 1999 г., когато също се гласуваше с обща бюлетина, отново бе дадена подобна възможност на избирателите, напомни Михаил Константинов. Той допълни, че е логично ЦИК отново да предприеме тази стъпка, защото българските избиратели за първи път ще гласуват с интегрална бюлетина на парламентарни избори.

За това право на гласоподавателите се съобщава в последния, трети разяснителен предизборен клип на ЦИК, който тръгва в ефир от 14 юни. В него "стъпка по стъпка" се обяснява как избирателят трябва да упражни вота си с интегралната бюлетина.

В секцията избирателят получава една бюлетина, фабрично сгъната по дължина. Член на секционната избирателна комисия поставя от външната ѝ страна първия задължителен печат на определеното за това място. Гласоподавателят може да разтвори бюлетината, за да се увери, че върху нея няма предварително нанесени знаци.

В тъмната стаичка избирателят поставя знак в квадратчето на предпочитаната от него партия, коалиция или независим кандидат. Знакът може да е точка, хикс, плюс, отметка или "да". Бюлетината се счита за валидна и ако знакът излиза от квадратчето, но само ако не засяга полето на друга партия. В този случай вотът е невалиден.

След като попълни бюлетината, гласоподавателят първо я сгъва по дължина – както я е получил. След това трябва да прегъне напречно на три части, така че в средната ѝ част да остане видим вече положения печат и определеното място за другия.

На излизане от тъмната стаичка, избирателят първо подава сгънатата бюлетина на СИК, за да се постави втория задължителен печат на гърба ѝ, а после я пуска в урната.

Дипломат №1 към българите – нелегални емигранти: Гласувайте, няма да ви издаваме

"Голяма част от сънародниците ни в чужбина, които пребивават в съответната държава не съвсем легално, ще могат да гласуват" – така външният министър Соломон Паси се опита дипломатично да призове българите – нелегални емигранти в чужбина, също да гласуват.

От с.Китен, в избирателния си Бургаски район, където води листа, дипломат №1 се обърна директно към сънародниците ни, пребиваващи в чужбина,  с информацията, че "никой в българските дипломатически мисии няма да се интересува от техния статус в съответната държава, когато ги приемат да гласуват в секцията". България по закон не проявява интерес за това кой под какъв статус се намира в съответната държава, а законът ясно определя с какви документи точно се извършва гласуването, изтъкна още Соломон Паси, опитвайки се да повиши избирателната активност.

Той добави, че броят на избирателните секции в чужбина ще стане ясен в събота, но те ще са не по-малко от 200. Паси очаква нови 15 държави да се присъединят към сегашните 71, където вече е имало избори.

В началото на избирателната кампания от Външно прогнозираха да разкрият към 300 секции.

Според външния министър, най-организираната група на нашите сънародници в чужбина отново е тази в Турция и бе посочена за пример от него на имигрантите в другите държави. По-компактни маси българи има и в САЩ и в Испания.

По думите на Паси, според различни източници българската колония в чужбина през последните 4 години е нараснала и броят ѝ е между един и два милиона души. Констатацията му се размина с една от основните тези на НДСВ, че през управленския си мандат са успели да върнат част от мигриралите зад граница нашенци.

Паси призова партиите сами да финансират наблюдателите си в СИК-те в чужбина

В петък министър Паси призова политическите сили да намерят сами варианти за финансиране на наблюдателите си в избирателните секции в чужбина. Поводът е решението на ЦИК от миналата седмица всяка политическа сила, в рамките на отпуснатия бюджет от 3 млн. лв., да изпрати свои представители в избирателните секции в чужбина. В отговор правителството заяви, че бюджетът за упражняване на вота в чужбина трябва да се удвои.

Преди ден отново външният министър Соломон Паси се опита да разреши проблема с призив към политическите партии да се обърнат към българи зад граница да ги представляват в секционните избирателни комисии (СИК) в чужбина. Според информация от ЦИК, в момента повечето парламентарно представени сили са се вслушали в съвета на външния министър и усилено търсят свои симпатизанти отвъд границата ни, за да изпълнят ролята на техни наблюдатели.

Мотивът за новото предложение на външния министър е, че ако се спази решението на ЦИК за около 300 секции в чужбина с по 7 наблюдатели, се получава армия от 2000 души, която ще дойде в повече за издръжка от държавния бюджет. Всяка уважаваща себе си партия има достатъчно симпатизанти и поддръжници в чужбина, които биха могли да бъдат ангажирани като наблюдатели в секциите.

"Не може да се правят икономии от демокрация и сметки за това колко ще струва организацията на изборите," отсече говорителят на ЦИК Александър Александров пред бТВ, продължавайки задочния спор между комисията и министерство на външните работи по въпроса за средствата от бюджета за гласуването в чужбина.

Той оспори предварителните сметки на Външно, че само за изпращане на представителите на партиите ще са необходими още 3 млн.лв. и предложи комисията и ведомството да направят разчета съвместно. Александров допусна че застъпниците могат да се вместят дори и в рамките на сегашния бюджет. "Все пак да не забравяме, че бюджетът на външно министерство е повишен 10 пъти в сравнение с предишните избори. Така че бихме могли и някакви резерви да намерим вътре, за да няма прекомерни разходи," подчерта той.

Александров мотивира решението на комисията с необходимостта от прозрачност и яснота по време на вота извън страната, особено предвид факта, че именно МВнР очаква много висока активност.

Засега в ЦИК няма получени заявление от нито една политическа формации, а крайният срок за това е 15 юни.

Междувременно "Демократи за силна България" обявиха в декларация, че няма да пращат свои представители в чужбина за сметка на държавния бюджет, за да не се разхищават средства. Единственото изключение е Турция, където ДСБ ще изпрати свои представители заради сигнали, според които Движението за права и свободи и някои местни лидери ще направят опит да манипулират изборния процес.

От Демократи за силна България призоваха и останалите партии да постъпят по същия начин.