Цветан Василев може и да бъде разпитан по делото КТБ

Банкерът Цветан Василев може и да бъде разпитан по делото КТБ, въпреки че от години е в Сърбия.

В сряда съдия Вержиния Петрова обяви, че ще провери има ли техническа възможност разпитът на главния подсъдим за източването на банката да стане чрез видеоконферентна връзка или по друг начин.

"Никога съдът не може да лиши подсъдим от правото му даде обяснения", заяви Петрова, с което предизвика аплодисменти от другите подсъдими. "Моля ви, не е приятно нито за мен, нито за вас", бързо реагира съдийката.

Искането за разпит чрез видеовръзка бе отправено от адвоката на Василев Константин Симеонов. Той напомни, че досега на два пъти прокуратурата е отказала.

Държавното обвинение се обяви и против последното искане. Според прокурорите Василев се държи недобросъвестно. Те настояват да се яви лично и даде обяснения пред съда.

По всяко време

Разпитът на Василев може да стане по всяко време, стига съдът да го поиска, заяви адвокат Симеонов. Това може да се направи чрез различни мобилни приложение – Skype, Whatsapp или друго, посочи защитникът. Адвокатите са готови да организират такава връзка.

"Вие имате тези приложения в телефона си", заяви защитникът и добави, че се надява съдът също да разполага с такава техническа възможност.

Другият вариант е да се поиска по официален път чрез молба за правна помощ от сръбските власти подобна връзка да бъде организирана. Това ще отнеме повече време, тъй като процедурата трябва да се задвижи от министерството на правосъдието.

Искането за видеовръзка с Василев, който е в Белград, многократно бе повод за спорове между адвокати и прокурори. Такъв разпит бе поискан от защитниците още по време на разследването. Наблюдаващият прокурор Иван Гешев им отказа. И досега прокуратурата не е променила становището си. Според държавното обвинение има няколко пречки. Първо, делото вече е започнало по друга процедура – Василев е на съд задочно. Второ, те смятат, че банкерът се държи недобросъвестно, тъй като в рамките на делото за екстрадицията му от Сърбия, което се точи няколко години, той може да заяви, че ще се прибере у нас, без да чака окончателно решение. Прокурорите настояват той да се яви лично в съда.

"Аз съм достатъчно възрастен, за да мога да си сдържам емоциите, иначе щях да се изсмея в залата. Какво значи недобросъвестен? Това, че се притеснява дали ще получи справедливо правосъдие в България, съдейки по много показатели? Той иска да бъдат спазени всички законови процедури в екстрадицията му", заяви в отговор Симеонов.

Според него делото за екстрадицията на Василев е започнало с толкова неясни искания от страна на прокуратурата, че е под въпрос искат ли разследващите банкерът изобщо да се върне в България.

"Първото искане беше по обвинението, повдигнато в самото начало, на 28 юли 2014 г. След което 2015 г. бяха пратили допълнения към искането, в които имаше описание на длъжностно престъпление и безстопанственост. Такова обвинение така и не е предявено по това дело. След известно време пратиха обвинението за организирана престъпна група. Това допълнително обърка сръбското правосъдие, защото те също имат съд, който се занимава с организираната престъпност. И делото почна да се мести от един съд в друг. И последно – съдът прати обвинителния акт, където има обвинение за кредитите, но такова обвинение не е пратено по делото за екстрадицията", обясни адвокатът.

Прокуратурата драматично не разбира

Делото най-сетне започна по същество, след като във вторник съдия Петрова реши да прилага новите правила на НПК, според които прокуратурата не е задължена да чете цялото заключение на обвинителния акт, което в случая е 5 хил. страници. Още същия следобед тя покани обвиняемите да дадат обяснения. Повечето отказаха и обясниха, че разбират обвиненията, но не и как и кога са извършили престъпление, защото са изпълнявали задълженията си по трудов договор. Пред съда говориха единствено бившият директор на КТБ Георги Христов и Цветан Гунев, който бе подуправител на БНБ.

"Аз съм първият обвиняем още от 2014 г. Както тогава, така и сега съм в неведение защо съм обвинен", заяви той пред съда. Според Гунев от обвинителния акт прозира "драматично неразбиране на надзорната функция на БНБ, която не е контролна". Той попита и защо не е потърсена отговорност на други служители на централната банка – например директорите по надзора.

Христов каза, че банката е работела по вътрешни правила, които са били предварително съгласувани с надзора, т.е. БНБ. Той обясни, че винаги са изисквали обезпечение на кредитите, независимо дали става дума за документ за собственост на вещ или имот, оценка от специализиран оценител или друго. Според него правилата за отпускане на кредити не са задължавали банката да изисква всички тези документи, а да преценява сама от кои има нужда.

За друго посочено от прокуратурата нарушение – че са отпускани големи кредити към едно или няколко свързани помежду си лица – Христов каза, че за тях винаги е имало специално разрешение от банката, както изискват правилата. Бившият прокурист, главен юрисконсулт и директор на КТБ обаче призна, че може би не е бил достатъчно строг по тази линия и не е убедил останалите, че им трябват по строги правила.

"Приемам го за пропуск, но не и за престъпление", заяви той.

Да управляваш оперативно банка не значи изпълнителният ѝ директор да дублира функциите на всички служители, които получават заплата, за да контролират отпускането на кредити, твърди още Христов. Според него задължението на ръководителя е да създаде среда, в която кредитирането да се контролира както от служители на банката, така и от външни одитори. Това било направено.

"Ако някой си мисли, че да управляваш банка, значи да повтаряш работата на 600 служители, явно аз не ставам за тази работа", заяви Христов. Той допълни, че никога не е получавал от Василев нареждания освен тези да си върши работата и че не се срамува от нито един ден в КТБ.

А къде са досиетата?

По делото за източване на КТБ не са представени пълните кредитни досиета към датата на затваряне на банката – 20 юни 2014 г. Това заяви бившият шеф на управление "Кредитиране" Георги Зяпков, също обвиняем. Той обясни, че в момента по делата за цесиите от банката, които се гледат в Софийски градски съд, има документи за кредити, за които прокуратурата е казала, че не съществуват. Към 20 юни 2014 г. КТБ е имала около 1500 договора за кредитиране, погасената главница по тях е била около 800 млн. лв. каза още Зяпков. Прокуратурата е повдигнала обвинения за едва 90 от общо 1500 кредита.