Тука има, тука нема дюни. Или как се поръчва карта на морския бряг

Може ли една дюна да изчезне и все пак да си е на морския бряг? Може. Всичко зависи от това кой прави картата за съществуването ѝ. Това е изводът от поредната драма около вечно застрашените от бетониране пясъци на българското Черноморие. Този път спорът е около плажовете при местността "Каваци" край Созопол. Там пясъчни образувания изчезват мистериозно в зависимост от това кой ги изследва. А междувременно инвеститорските интереси за строителство не стихват.

Един път, два пъти, три пъти

В началото на март бившият зам.-министър на околната среда Тома Белев обяви, че по необясними причини ведомството е възложило ново картиране на дюните в района, само няколко месеца след като такова е направено от специалисти от БАН. Разликата между двете заключения е стряскаща.

При изготвянето на първото картиране през юни миналата година комисия експерти от БАН посещава над 70 имота, които са извън територията на двата плажа – северен и южен на "Каваци". Те установяват общо пет "полигона" с дюни, намиращи се там. По информация на БНР общата им площ е над 31 хил. кв. м.

По закон това картиране трябва да бъде прието от специална междуведомствена комисия. Такава обаче изобщо не е свиквана. Т.е. реално има картиране, но формално няма. Докладът от проучването на дюните е с дата 20 юли 2022 г. Няколко дни по-късно правителството на Кирил Петков пада от власт. След това е назначено служебно.

Незнайно защо обаче новата власт решава дюните да се картират отново. Назначена е комисия с други хора. Очаквано – нейните изводи са съвсем различни. В доклада ѝ площта на дюните е намалена драстично – според някои с 80%, според други – с 2/3. БНР пише, че те са фиксирани на малко над 11 хил. кв. м.

Вляво е картирането от лятото на 2022 г., вдясно са очертанията, направени няколко месеца по-късно.

Това второ картиране обаче изминава цялата процедура и е прието. Тук идва абсурдът – МОСВ, което е поръчало заснемането, се обявява против него. Така се оказва, че министерството не харесва нито старото, нито новото картиране. След като се разбира, че около 80% от дюните са заличени, МОСВ се опитва да се оправдае със собственото си абсурдно поведение.

"Единствено представителят на МОСВ изрази особено мнение и несъгласие по отношение на разгледаните по време на заседанието материали и данни, свързани с местоположението и вида на пясъчните дюни", пише в съобщението на ведомството.

Със или без техният глас обаче заснемането е прието, но пък картата все още не е влязла в сила, тъй като не е публикувана от агенцията по кадастър. На въпроси на Mediapool от МРРБ, под чиято шапка е Агенцията по кадастър, заявиха, че в края на март поделението в Бургас е приело техническите дейности за картирането на дюните. Остава следното:

"В тази връзка от правомощията на СГКК - Бургас е да предприема действия за приемане на специализираната карта и регистри, след предоставяне от страна на изпълнителя на окончателните материали и данни, въз основа на последния протокол за определените на място граници и характеристики на пясъчните дюни, подписан от фитоценолози и геоморфолози, на които дейността е възложена от МОСВ".

Така територията на дюните рязко намалява. За отбелязване е, че това все пак е напредък, защото когато дюните са заснети през 2021 г. се твърди, че територията им е едва около 780 кв. м., което представлява две малки парчета земя от цялата територия на "Каваци".

Важното е кога ги изследваш

Ключовата разлика между проучванията от лятото и есента на миналата година е в...сезона. Когато през юни на място отиват специалистите от БАН, те отделят голямо внимание на растителността. В доклада им многократно се цитират растения, характерни за дюни. Иначе казано – това е един от признаците дали пясъчно образувание е дюна или не.

През октомври тази растителност вече почти я няма. Т.е. тогава е много по-лесно да решиш, че една дюна всъщност не е дюна, а нещо друго. Например – изоставена земеделска земя, върху която няма проблем да се строи.

А да се строи трябва

Междувременно казусът получава ново развитие. На 6 април тази година шефът на РИОСВ-Бургас Павел Маринов издава решение, касаещо един-единствен имот, на който, естествено, има намерения за строеж на "сгради за отдих и курорт и допълващи дейности". Маринов решава, че не е нужно да се прави екологична оценка на намеренията за промяна в подробния устройствен план, с който парчето земя се вкарва в регулация и се отваря пътят за застрояването му.

Тези действия предизвикват реакция от организацията "Българска фондация Биоразнообразия" (БФБ). Те пишат жалба до екоминистъра, в която настояват решението на инспекцията в Бургас да бъде отменено. В нея посочват, че самото министерство е било против приемането на миналогодишното есенно картиране. Освен това в същия имот, за който се иска промяна на устройствения план, е регистрирана дюна. Тя обаче фигурира в доклада на специалистите от БАН, който така и не извървява цялата процедура.

За да се реши проблема с факта, че някой все пак е регистрирал дюна през миналия декември е възложено допълнително проучване само на въпросния имот. То е с трима автори, различни от онези, писали доклада през лятото. Те посочват, че в района се строи от десетилетия, а част от дюните са унищожени още през миналия век и "нямат съвременна изява, не представляват научен интерес от консервационна и естетическа гледна точка". Специално за въпросния имот не установяват подобни образувания. В околните се установява изкуствено заравняване на терени, строителство и превръщането им в нерегламентирани сметища.

"Антропогенното вмешателство е довело до значителна промяна на терена и заличаване на вероятно съществуващи дюни от втория дюнен вал на сушата, извън крайбрежната част", пише в този доклад.

Стъпвайки на него шефът на местното РИОСВ решава, че нужда от екологична оценка няма. Важно е да се знае, че това не е първи опит за строителство там. Намеренията са още от 2008 г. Веднъж обаче същата инспекция ги е спряла с аргумента, че все още не е изготвена карта на дюните. Но съдът им връща преписката за ново произнасяне. При второто ѝ разглеждане на РИОСВ заема обратната позиция и се отказва от екооценка.

За едни може, за други - не

В същото време обаче се оказва, че и съдът не е съвсем наясно как трябва да се процедира с тези казуси. Различни състави на административния съд в Бургас взимат различни решения при сходни доказателства. Например веднъж съдът казва, че началникът на РИОСВ няма право да спре процедура по промяна в устройствения план с цел строителство докато се изработят карти на дюните. По друго дело обаче се случва точно обратното. А става дума за съседни имоти.

А сега накъде?

Никой не знае, най-малкото отговорното за опазването на дюните министерство на околната среда. Оттам първо се оправдаха, че не са виновни за кашата, макар че са възложили картирането, което намалява територията на пясъчните образувания. А в понеделник служебната министърка Росица Карамфилова констатира следното:

"Веднъж завинаги трябва да се намери научното решение за това има или няма дюни, както и да се избегне противопоставянето на едни учени срещу други".