Твърде малко, твърде скоро

Освободете сектора на енергетиката, железниците и телекомуникациите за свободна конкуренция, ефективността ще нарасне и това ще доведе до падане на цените и подобряване на качеството - това е един от основните призиви на либералите. Това е теза, която и ЕС и страните на Централна Европа приеха с огромен ентусиазъм. Но също така и теза, която беше помрачена от това, което наскоро се случи в Калифорния.

Решението на щата да освободи енергийния си пазар през 1996 г. доведе до спиране на тока, повишаване на цените и призиви за ренационализация още през тази година. Подобни проблеми започват да се очертават и в Канада.

ЕС се опитва да ускори темпа на либерализацията на енергийния сектор, за да може той да функционира и в условията на общия пазар. В същото време от Брюксел съветват страните от Централна Европа да следват пътя на либерализация, независимо от появилите се съмнения.

На предстоящата си среща в Стокхолм членовете на ЕС ще обсъждат промени в приетите директиви за енергийния сектор, за се даде възможност до 2005 г. на потребителите да избират енергийните си доставчици. Освен това Комисията даде ясно да се разбере, че в Централна Европа трябва да се следват същите срокове. Затова през миналия месец чехите оттеглиха искането си за продължаване на срока за отваряне на пазара за електричество.

В Чехия, Унгария и Полша започна трескава подготовка с амбициозни планове за разпродажба на останалите съоръжения, основаване на агенции за регулиране на процеса, и в крайна сметка, освобождаване на пазара за конкуренция през следващите пет години. Проблемът, обаче, е, че всички тези усилия са фокусирани върху това да се удовлетворят изискванията на директивите на ЕС, а не да се реши истинския проблем - това, че е необходимо енергийните компании да станат конкурентноспособни в условията на присъединяване към ЕС.

И все пак, не може да има свободен пазар, докато конкуренцията не стане възможна.

А в Централна Европа тя за момента не е възможна по три причини:

Първо, цените не се определят на основата на вложените средства, което прави базираната на стойността конкуренция нереална.

Второ, голяма част от енергийното производство се управлява от дългосрочни договори, с които инвестициите се канализират в разпадащите се производители на енергия, останали от комунистическата епоха. Докато те не се премахнат няма изгледи за конкуренция.

Трето, регулацията е толкова неадекватна в момента, че потенциалните инвеститори не могат да преценят точно рисковете.

Докато тези основни пречки не се премахнат, още е твърде рано да се говори за либерализация на този сектор. Ако Калифорния доказа нещо със сигурност, то е, че държавата - дори в страни с дълга традиция на свободен пазар - може да провали прехода към свободен и конкурентен пазар.

"Това, което се случи в Калифорния не е провал на пазара, а на регулацията" - казва Майкъл Мур от Калифорнийската енергийна комисия. Проблемите с либерализацията на електричеството в Калифорния се появиха не защото тя беше радикална, а защото беше частична и несъобразена.

Ситуацията в Централна Европа е различна, дори само заради това, че търсенето на електричество спада. Това означава, че в района има енергиен излишък. Но ако либерализацията се окаже половинчата, както в Калифорния, районът ще пострада по подобен начин.

Затова, вместо само да приема нови закони, необходими за либерализацията, в Централна Европа трябва да се съсредоточат върху премахването на структурните пречки пред конкуренцията.

Най-съществената е ценообразуването, което трябва да бъде съотносимо към реалната стойност. В същото време цените не могат да се увеличат, докато потребителите не станат достатъчно богати, за да си позволят тези разходи.

А в момента това е невъзможно. Да вземем за пример Унгария, в която ранната приватизация на енергийните дистрибутори сблъска правителството с необходимостта за ребалансиране на тарифите. През последните пет години цените на енергията се увеличиха осезаемо и сега съставляват около 15-20 % от бюджета на едно домакинство - и въпреки това, те все още са далеч под реалната стойност.

За сравнение - в Германия те са около 5 % от бюджет на домакинство и тенденцията е към тяхното спадане. Това, разбира се, означава, че в Централна Европа ще продължат да субсидират сектора. Проблемът е, че това не са ясни и прозрачни държавни субсидии - съществено условие за конкуренцията. Те са крос- субсидии от големите индустриални потребители към домакинските потребители.

Вярно е, че, с изключение на Словакия, в Централна Европа сега се плащат малко по-високи цени от тези на индустриалните потребители. Но в останалия свят те са два пъти повече, защото компаниите са по-големи, следователно - по-евтини доставчици.

С две думи - цените за потребителите в Централна Европа все още са нереално ниски.

В Централна Европа, от друга страна, всеки опит за нормализация на ценообразуването ще доведе до хаос в цените. Някои твърдят, че тарифите за домакинствата в Полша и Унгария могат да скочат до 50% след либерализацията, която ще отнеме около пет години. В Чехия, която едва сега се зае с този проблем, цените лесно биха се удвоили.

Затова никак не е чудно, че изглежда унгарското правителство е вдигнало ръце от цялата идея. През декември то отмени препоръките за ценовата политика за 2001 г. от агенцията, отговаряща за енергийния сектор, и увеличи цените с 6 % - половината от предвиденото увеличение на цените на едро.

Възможно решение е да се приключи със скритите смесени субсидии и да се въведе прозрачно държавно субсидиране. Това би позволило дори на потребителите от домакинствата да плащат реални цени.

Втората голяма пречка за свободен енергиен пазар е изкривяването на цените на едро. До неотдавна в региона се използваше практиката на дългосрочни споразумения за закупуване на енергия, за да се разреши проблемът с димящите заводи, останали от комунизма. Тези споразумения бяха особено популярни в Полша и Унгария.

Би било добре да се въведе практиката на инвестиране, при което на пазара да има само един държавен купувач. Проблемът е, че такива договори не са перспективни в момента, в който пазарът се либерализира и потребителите могат просто да се обърнат към по-евтиния доставчик.

В крайна сметка защо трябва да се купува скъпа енергия от модерен производител на енергия, след като е много по-евтино да го направиш от остарелите гиганти, замърсяващи околната среда?

Това, което е ясно, е, че не може да се говори сериозно за либерализация, докато не се реши проблемът с дългосрочните споразумения за покупка на енергия. Затова е доста смущаващ фактът, че Полша вече започна да отваря пазара си. Тя позволи на 180-те най-големи потребители да избират доставчиците си. В случая само един или два от тях успяха да направят така, и по-малко от 2 % от енергията се търгува при конкурентни условия?.

Това означава, че конкуренция в истинския смисъл все още не може да се случи в страната. От една страна заради дългосрочните договори, от друга заради факта, че по-голямата част от сектора все още е в държавни ръце.

Успешната либерализация е невъзможна без съответната регулация по две причини:

Първо, пазарът трябва да бъде регулиран, за да се избегне злоупотреба на монополите. Второ, дори в условията на конкурентния пазар, реално конкуриращите се страни са производителите на енергия и търговците.

Основните мрежи на трансмисия и разпространяване все още са монополи, с регулиран достъп.

Затова ЕС иска да накара членовете си да имат независима структура за регулация и взимане на решения. Идеята е добра, и все пак недостатъчна за създаване на конкурентен пазар. В крайна сметка, регулирането все още е хаотично в Централна Европа, независимо от купищата създадени независими агенции за регулиране.

Освен това, проблемът всъщност се създава и от конфликта между политическата необходимост от ниски цени и икономическата нужда от сериозни инвестиции.

Да вземем Унгария. В средата на 90-те тя освободи енергийния сектор, създаде агенция за регулиране и привлече чуждестранни инвеститори. Когато обаче правителството трябваше да създаде правила за регулация, нещата започнаха да се объркват. Проектозаконът беше отхвърлен в парламента, настъпиха уволнения в сектора, а правителството обвини чуждестранните инвеститори в алчност.

Така сега в целия сектор цари хаос. Този драматичен обрат настъпи в страна, която доскоро се сочеше като пример за реформите в енергийния сектор.

Но проблемите със слабата регулация на агенциите, липса на прозрачност и постоянно изменяща се политическа конюнктура са норма в региона. Затова е твърде рано за либерализация на пазара. С други думи, първо създай основите, после построй къщата на мечтите ти.