Убеждаваме Брюксел, че сме конкурентни на пазара в ЕС

България има функционираща пазарна икономика, способна да устои на конкуренцията на европейските пазари в краткосрочен план. Това обявиха днес от Агенцията за икономически анализи и прогнози, на кръгла маса за икономическите аспекти на напредъка на България в подготовката за членство в Европейския съюз.

Тезата, обявена от Маринела Петрова от агенцията към финансовото министерство, се базира на годишния доклад за икономиката на страната през 2001 година. Аргументите в защита на тази теза бяха следните - в страната има макроикономическа стабилност, стабилни цени и устойчивост на публичните финанси и платежния баланс. От 1997 г. насам Брутният вътрешен продукт отбелязва ръст и вече е надхвърлил предкризисното си равнище от 1995 година. Намалява данъчната тежест, делът на бюджетния дефицит и на външния дълг в БВП. Огромната част от цените са либерализирани и близо 80% от предназначените за приватизация държавни активи вече са продадени. Като аргументи Маринела Петрова добави свободата на влизане и излизане от пазара на икономически субекти, както и намаляването на броя на разрешителните и регистрационни режими.

От агенцията отбелязват и ръста на инвестициите като относителен дял на БВП, макар че той още не достига равнищата на други страни кандидатки.

Лена Русинова от Европейския институт изтъкна постиженията на България в макроикономическите параметри, сравнявайки ги с 10-те страни фаворитки от първата вълна на разширяването. Тя даде пример, че за периода 1998 - 2001 г. ръстът на БВП в 10-те държави е бил средно 3,1%, а в България - 3,9%. Аналогична статистика в наша полза бе цитирана и по отношение на инфлацията и бюджетния дефицит.

В първия доклад на Европейската комисия през 1997 г. беше отбелязано, че България няма функционираща пазарна икономика. От 1999 година - втората година на стабилизация и икономически ръст, бившето правителство на ОДС се опитваше да убеди Брюксел, че това е стабилна тенденция и икономиката на страната вече може да се причисли към функциониращите пазарни икономики. За първи път през 2001 година, в редовния доклад на Брюксел бе отбелязано, че България е близо до стандартите за реално функционираща пазарна икономика.

Почти същата формулировка повтори днес Димитрис Куркулас, ръководител на Делегацията на Европейската комисия в София. Сега България е близо до изпълнението на този критерий, каза при откриването на дискусията Куркулас. Той заяви, че страната ни е постигнала значителен напредък в изпълнението на основните икономически критерии - функционираща пазарна икономика и способност за справяне с конкурентния натиск на европейския пазар.

Куркулас напомни, че Европейската комисия е започнала работа по изготвянето на годишния Редовен доклад за напредъка на България, който ще бъде представен през октомври. Брюксел вече обяви намерението си да предложи нова пътна карта и засилена предприсъединителна стратегия на страните, които няма да приключат преговорите за присъединяване през тази година, каза още Димитрис Куркулас.

Преди месец, по време на посещението си в България, еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген обяви, че икономиката ни още не е готова за конкурентния натиск на ЕС и ако бъде приета в съюза преждевременно, я чака тежък икономически и социален шок.

В годишния доклад на Агенцията за икономически анализи и прогнози също присъстват част от съществуващите недостатъци на българската икономика.

Трябва да се прецизират и опростят правилата за влизане и излизане от бизнеса, се казва в доклада. Успоредно с кръглата маса, на дискусия за промените в Търговския закон беше отбелязано, че процесът на несъстоятелност в България се бави средно около три години и половина, което е една от съществените пречки пред нормалното функциониране на икономиката.

В доклада на агенцията се казва още, че въпреки отбелязания относително висок растеж на БВП и доминираща частна собственост, и през 2001 г. продължава спадът в заетостта (намаляла с 1.3% в сравнение с 2000г.) и се увеличава безработицата (с 3.1 % спрямо 2000г. до 19,5%). И по двата показателя сравненията с първите 10 страни кандидатки са негативни. Високата безработица и ниската заетост са потенциален източник на социално напрежение, което може да доведе до ново забавяне на реформите и отдалечаване от целта за членство в ЕС, предупреждават българските анализатори. И правят извода, че моделът на стабилизация след кризата от 1996 -1997 г. трябва да бъде доразвит, за да се осигури адекватна среда за функциониране на пазарните сили, като предпоставка за балансиран дългосрочен икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт. От което следва, че към момента адекватна среда все още няма.