Учителите работили по 9 часа извънредно заради бумащина

Учителите работят средно по 9 часа на седмица над нормата от 40 часа. При някои допълнителната работа достига и до близо 20 часа. Това показва анкета на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Според организацията основната причина за допълнителната работа е бумащината, с която са натоварени преподавателите. От това страдат, както учителите, които не получават пари за допълнителния труд, така и учениците, тъй като административната дейност краде от времето за работа с тях.

От синдиката искат промяна в административните актове за намаляване на бумащината или назначаване на хора, които да се занимават с нея. При запазване на сегашното положение според синдиката трябва да се осигурят пари за заплащане на допълнителните часове работа - средно по 200 лева на месец на всеки от 90 000 учители.

"Огромната административна тежест е дамоклевият меч, надвиснал над образователната ни система. "Бумащината", както закачливо я наричат мнозина в системата, далеч не е безобиден и малък проблем, който лесно бихме решили с няколко нормативни оптимизации. Защото точно този проблем доказано отблъсква младите учители от решението да се посветят на професията", смятат от синдиката.

Учители, участници в анкетата, са заявили, че тяхната работна седмица достига до 59 часа, при максимална норма по Кодекса на труда от 40 часа. Средната продължителност на учителската седмица е 49 часа и се е повишила с час за последните две години. Административната работа, без пряка връзка с учебната дейност, е в размер на 15 часа и за този период също се е повишила с 3 часа.

Около 60 на сто от анкетираните учители декларират, че са били задържани в училище или в детската градина със заповед на директора, без да им е възложена конкретна дейност. Според учителите, МОН оказва засилен натиск върху регионалните управления по образование и директорите на образователните институции, за да могат да се осъществят хилядите административни дейности със спорен образователен ефект.

В същото време за допълнителната работа не се плаща, а тя е включена в длъжностните характеристики на учителите.

От синдикат "Образование" искат въвеждане на административна и методическа дигитализация във всички възможни процеси и дейности на образователната система, въвеждане на електронна документация, която да бъде единствено легитимна, а гратисният период на паралелното водене на писмена и електронна форма да се лимитира на една година. Настояват за намаляване на документацията на учениците със специални образователни потребности и на броя на задължителните екипни срещи.

Докладите и справките, свързани с учениците в риск, талантливи ученици и изоставащи ученици, да се премахнат като безсмислени. Намаляване на документацията и оптимизиране на реда за организиране на ученически пътувания, екскурзии и излизания извън двора на училището с учебна цел. Премахване или намаляване обема на задължителните доклади, които класните ръководители и учителите по отделните учебни предмети трябва да пишат в началото на учебната година, в края на всеки учебен срок, в края на учебната годината и др.

Българският учител остава най-бедният в Европа - началната заплата на млад учител ще стане 920 лева от 1 януари 2019 г., а в момента има оферти за млад касиер със средно образование в супермаркети от 1260 лева, се казва в становището на синдиката.