Ударно завършване на европроекти вади бюджета на червено с 3.1%

Бюджетният дефицит за 2015 г. ще надхвърли с малко разрешените от Евросъюза 3 процента заради решението на правителството да финансира ударното приключване на изпълняваните европроекти, за да се минимизират загубите на евросредства за предходния програмен период 2007-2013 г.. Това стана ясно от думите на министъра на финансите Владислав Горанов по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, което обсъди държавния бюджет и бюджетите на Националния осигурителен институт и Здравната каса в четвъртък.  

Той обяви, че и през октомври бюджетът ще бъде без дефицит с минимално превишаване на приходите над разходите, но заради увеличените трансфери от държавната хазна до края на годината "предлагаме дефицит в размер на 3.1% предвид заложения първоначален в размер на 3 на сто". "Това е най-консервативната прогноза - най-лошият сценарий", каза финансовият министър.

Според него правителството е преценило, че е по-добре да създаде предпоставки европейските програми да могат да бъдат приключени, вместо да превръща спазването на дефицита в самоцел.

В същото време Горанов коментира, че за следващата година правителството си е поставило за цел бюджетният дефицит да е 2 на сто, а не първоначално предвиденият от 2.5%. "Стъпката на консолидация, която се предлага за следващите две години е 1.4% дефицит от БВП и 1% от БВП дефицит за 2018 г.", каза финансовия министър.

Той заяви, че според прогнозите на експертите му приходите ще нараснат с 33 млрд. лева през 2016 г. и с 36.27 млрд. лв. през 2018 г. Разходите през следващите две години обаче също ще растат с 34.7 млрд. лв.

"Не мога да гарантирам, че всички структурни реформи ще се реализират с ефектите и успехите, които ми се иска да очаквам", посочи Горанов, който наскоро призна, че не е успял да се справи с реформите в МВР и Министерството на отбраната, но не може да ги остави без заплати и заради техните разходи, на други ведомства и за европроекти се актуализира бюджетът за 2015 г. с 880 млн. лв.

Бюджетът не прави реформи, а създава предпоставки за тях

Бюджетът не прави реформи, той създава предпоставки за тях, каза още министърът в отговор на журналистически въпрос как ще наложи финансова стабилност във ведомствата, след като тази година не постигнаха заложените им съкращения на разходите и сега ще получат допълнително пари. Горанов обаче бил получил увереност за подготвени конкретни законодателни решения за намаляване на административните разходи.

"Съгласете се, че би могло експертният екип на Министерството на финансите да подготвя законодателни промени в законите, регламентиращи работата на отделни ведомства, но независимо че е вярно, че ако се мести гробище не можеш да разчиташ на помощ от вътре - все пак тази инициатива за промяна в отделните сектори би трябвало да среща подкрепа от самите ресорни министри", коментира той. "В противен случай ще се върнем към образа на предишни финансови министри, които силово и арогантно, поради липса на партньорство с други колеги министри, са налагали определени тези и са се опитвали да променят отвън системите. Аз вярвам, че диалога, който имам с другите министри, е добър и 2016 г. ще е по-добра за реформи от 2015 г.", каза още Владислав Горанов

"При ограничен ресурс само чрез ефективност в разходите можем да увеличим ползите за обществото", посочи той и допълни, че основният приоритет за догодина ще е запазване на стабилността на публичните финанси.

Парламентът също дебатира проектобюджета за 2016 г., с който всъщност се прави актуализацията на тазгодишните разходи и който ще бъде разгледан на извънредно заседание на Министерския съвет в петък.

От "БСП лява България" излязоха с декларация, че предложеният за догодина проектобюджет  не отговаря на сериозните предизвикателства пред българската икономика. Повтарят се стъпките от предишния мандат на ГЕРБ - да стопяват бързо натрупания фискален резерв и да трупат нови дългове, прочете декларацията депутатът Румен Гечев.

БСП: Следваме гръцкия сценарий

В този проект пише черно на бяло, че в края на 2016 г. фискалният резерв може да слезе на 4.5 млрд. лева. Ако са верни твърденията на МФ, че сега той възлиза на 11 млрд. лева, то излиза, че само за година този стратегически резерв ще бъде източен до критични и недопустимо ниски нива, каза Гечев. Според социалистите страната се вкарва в "изключително опасна дългова спирала, водеща ни към гръцки сценарий".

"В следващите три години държавният дълг ще бъде удвоен и ще достигне почти 30 процента от БВП или около 15 млрд. евро. Да, това е все още половината от ограничението на Маастрихтските критерии, но така започна навремето този процес в Гърция, Португалия и Ирландия и знаем с какво завърши", добави Гечев.

Според "БСП лява България" този проектобюджет не предлага никакви политики, а малко повече трохи за няколко министерства, има орязване на и без това оскъдните средства за образование и наука, като се посяга на унизително ниския бюджет на БАН.

Гечев обвини Горанов, че от началото на годината заблуждава обществото, че няма да има актуализация на бюджета, с "някакви чутовни успехи в събирането на данъци, мита и акцизи, за спиране на контрабандата и сивата икономика, но действителността се оказва друга".

От БСП заявиха, че няма да подкрепят този безидеен проект за бюджет за 2016 г., както и предложението за актуализация на бюджета за 2015 г., и ще предложи алтернативни решения в синхрон с фискалните политики на ЕС.

Който катастрофира колата, няма думата

"Не е честно тези, които, катастрофираха колата, да стават тук и да ни казват какъв трябва да е бюджетът", контрира го депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров.

Когато се взима нов заем за връщане на стар, не води до по-голяма задлъжнялост и не трябва да се спекулира, обясни той на колегите си от "БСП лява България" и ги посъветва да са благодарни, че има управляващо мнозинство, което решава техните проблеми.

Изказването на Димитров беше на няколко пъти прекъсвано от реплики "лъжа" на депутати от левицата", за което те получиха забележки на председателя на парламента Цецка Цачева и предупреждение, че ще прекъсне заседанието заради безредици в залата.

В началото на изявлението си представителят на Реформаторите подчерта, че дебатът по бюджета е много съществен, не бива да се изказват тези, които са неверни, и те да останат необорени.

Кой допусна рекордния дефицит в края на 2014 г. от 6 на сто, попита политикът. Той припомни, че при кабинета "Орешарски" е бил и фалитът на КТБ, който по измерения няма равен в най-новата ни история.

Усилията на управляващото мнозинство през последните две години е да стабилизира публичните финанси, заяви Мартин Димитров и допълни, че през 2015 и 2016 г. бюджетният дефицит се вкарва в рамките на Маастрихтските критерии.

За 2016 г. дефицитът се свива под 2 процента, което означава, че се премахва рискът от дългова спирала, подчерта депутатът.

Опасностите пред бюджет '2016 оттук нататък са идеите на БСП, едната от които е отмяна на плоския данък, предупреди Мартин Димитров и припомни, че социалистите не са предприели такава стъпка, докато са били на власт, защото са знаели, че подобно решение би нарушило стабилността на публичните финанси. Този данък не би трябвало да бъде променян, смята той.

Димитров изказа убеждението на Реформаторите, че административната реформа трябва да бъде завършена във вида, в който е предложена, и да се намалят разходите в МВР чрез промяна на категорията труд за административните служители на ведомството и критериите за пенсионирането им.