Угасна усмивката на актьора Никола Анастасов

Известният български актьор Никола Анастасов е починал след продължително и тежко боледуване в понеделник вечерта - 8 август, на 84-годишна възраст, съобщи семейството му, цитирано от БНР.

Поклонението ще е на 12 август в Сатиричния театър от 10.00 до 13.00 ч., съобщиха от театъра, на чиято сцена Анастасов бе 59 години от живота си.

Известният в театъра като Кольо Усмивката комедиант е роден на 22 април 1932 г.

Последния си рожден ден посрещна въпреки здравословните си проблеми на сцената на Сатиричния театър "Алеко Константинов". След участието си в спектакъла "Лека форма на тежка депресия" по текстове на Стратиев той се обърна към публиката с думите: "Пожелавам на хората повече да се смеят. Смехът е превъзходството на човека!". "Аз съм човек, който не знае как се живее без сцена, защото цял живот съм живял все на сцена...", каза тогава Анастасов.

Той завършва актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов в тогавашния ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1955 г. Преди да влезе в театралната академия мечтае да стане хидроинженер и да строи язовири, но съдбата му отрежда друго. Макар след проблем с рецитирането на стихотворението като ученик да се бил заканил "да не става за резил" повече, решава да се яви на изпит във ВИТИЗ.  Печели изпитната комисия със своята наивност и непосредственост, а проф. Филип Филипов казва: "Абе имало късмет момчето, хайде да върви!". Мечтаел да играе роли, в които да бъде патетичен, героичен, драматичен, да бъда блестящ любовник, да покорява сърцата, но това така и не се случва, а блесва талантът му в комедийните роли.

Актьорската си кариера започва в театъра във Враца (1955 – 1956), а после продължава за една година във варненския театър. В столицата той участва в постановки в Сатиричния театър, където обаче след три години работа му казали, че от него комедиант няма да излезе. После отива в театър "Трудов фронт" - сегашният Малък градски театър зад канала, където обира положителните оценки на критиката с участието си в "От много любов" на Климент Цачев и отново е поканен в Държавния сатиричен театър, с който е свързана кариерата му десетилетия.

Никола Анастасов става национално известен с участието си в множество известни български филми - "Пагоните на дявола", сериала "На всеки километър", "Неочаквана ваканция" и "Астронавтите". В "Тримата от запаса" се среща с друг обичан от българите комедиант Георги Парцалев, с когото стават много добри приятели.

Анастасов играе и първия цветен телевизионен сериал "Нако, Дако и Цако".

Един от най-запомнящите се образи на Анастасов бе на Димитраки в популярния телевизионен театър "Криворазбраната цивилизация" (1974) по пиесата на Добри Войников.

Емблематични са ролите му в спектаклите "Сако от велур", "Римска баня", "Суматоха", "Сватба" "Щръклица", "Рейс", "Новото пристанище", "Вражалец", "Кошница", "Убийство в експреса", "Лека форма на тежка депресия" и др.

Хобито на актьора е шопският хумор, но така и не успява да осъществи мечтата си да създаде специален спектакъл, посветен на шопския хумор. Негови интерпретации на вицове за Нане и Вуте в телевизионни и радиопредавания са особено популярни. Той написва и книга с шопски вицове "Смехът на шопа" (1985), а в автобиографичната си книга "Я, колко мъка..." (1997) Никола Анастасов разказва смешни, забавни и тъжни случки, от които е съставена 40-годишната история на Сатиричния театър.

За себе си Никола Анастасов споделя: "Винаги съм бил оптимист, намирах веселата страна на нещата", а също и: "намирам смях във всяко нещо". Неговият колега Георги Калоянчев в Сатиричния театър му дава прякора Кольо Усмивката, както започват да му викат в театъра. "Ами просто се лендзя непрекъснато и ми е приятно. А и на хората им е приятно, вместо да се мръщя или да ги псувам, да им се усмихвам. Така че приех тази игра за полезна и приятна. Такъв съм поначало. И във всяко нещо намирам закачка. Сам си я търся, сам си я създавам", обяснява прякора си той в интервю за вестник "24 часа".

Като своя слабост определя семейството си и живота с естрадната певица Мария Косева, която на върха на славата се оттегля от сцената, за да се посвети на двамата им синове.

Анастасов е носител на социалистическото звание "Заслужил артист", "Народен артист". През 1982 г. е награден с орден "НРБ", II степен. През 2015 г. получава награда "Икар" за цялостен принос към българския театър.