Украйна е освободила от 1 септември над 1000 кв. км своя територия

Украйна е освободила от 1 септември над 1000 квадратни километра своя територия, обяви президентът Володимир Зеленски, цитиран от Ройтерс.

Той каза още в традиционното си вечерно видеообръщение, че украинските въоръжени сили са отвоювали по време на своята контраофанзива десетки селища от руските окупатори.

Зеленски разпространи видеозапис, на който украински войници казват, че са превзели важния град Балаклея, в североизточната Харковска област.

Военен докладва на президента за отвоюването на Балаклея. "Флагът на Украйна се вее над свободен украински град под свободно украинско небе", отговоря на записа Зеленски, цитиран от ДПА.

На видеозаписи, публикувани вчера, украински войници вървят необезпокоявани в центъра на града в Изюмски район.

Назначените от Русия власти в превзетата от нея част от Харковска област обаче казаха, че Балаклея остава под техен контрол, отбелязва ДПА.

Твърденията на страните в конфликта не са потвърдени по независим път.

Украинската контраофанзива напредва постепенно, заяви най-висшият американски военен

Украинското контранастъпление срещу руските войски се развива постепенно, заяви председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ Марк Мили, цитиран от Франс прес.

Развитието на тази контраофанзива е "постепенно и това е преднамерено", каза най-висшият американски военен пред журналисти в края на вчерашната среща на съюзниците на Украйна в американската база Рамщайн в Германия с цел координиране на военната помощ за Киев.

Той обаче предупреди, че "все още е твърде рано" за ясна оценка на ситуацията на терен.

Мили обаче подчерта, че Украйна използва модерните западни оръжия със съкрушителни резултати, отбелязва Ройтерс. Само с доставената от САЩ ракетни системи са били поразени над 400 цели, заяви той на срещата на министрите на отбраната в Рамщайн.

Американският министър на отбраната Лойд Остин заяви на срещата, че президентът Джо Байдън е одобрил продажбата на пакет от оръжия на стойност 675 милиона долара на Украйна.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди, че Украйна и нейните поддръжници са изправени пред тежка зима през следващите месеци, но призова обществеността в западните страни да запази вяра в усилията им, съобщи Асошиейтед прес.

Войната е в критична точка, като Русия губи част от контролираните от нея територии, а офанзивата ѝ в Донбас е в застой, подчерта той.

"Виждаме, че украинците успяха да отвърнат на удара, да отвърнат на удара и да си върнат част от територията", добави Столтенберг.

По-рано Украйна искаше оръжие и боеприпаси, но сега се нуждае от зимно оборудване. На днешната среща германският министър на отбраната Кристине Ламбрехт каза, че нейната страна ще достави оборудване за производство на електричество, палатки и други материали. Необходимо е обаче повече.

"Идва зима, а зимата ще бъде тежка на бойното поле в Украйна. Знаем, че размерът на украинската армия сега е приблизително три пъти по-голям от това, което беше миналата зима", посочи Столтенберг. Той добави, че НАТО работи с отбранителната индустрия, за да проучи начини за увеличаване на производството на оръжия, за да отговори по-добре на нуждите на Украйна и да попълни арсеналите на съюзниците, които предоставят всички видове оръжия и отбранителни системи.

Генералният секретар на НАТО се обърна и към обществеността в САЩ, Канада и Европа, страдаща от високите цени на енергията, инфлацията и опасенията относно доставките на храна, като ги призова да запазят вярата си.

Цената за прекратяване на подкрепата сега би била твърде висока за плащане, предупреди Столтенберг. "Ако президентът Путин победи в Украйна, тогава светът ще стане по-опасен. Тогава той ще види, че е възнаграден, че може да постигне успех по този начин, като използва брутална военна сила, като нахлуе в съсед, като грубо нарушава международното право и напада невинни цивилни", подчерта бившият норвежки премиер.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън заяви от Киев, че контраофанзивата на украинската армия отбелязва "ясен и реален напредък на терен, особено в района около Херсон, но също така има интересни развития в източната част на Донбас".

"Горди сме, че нашата подкрепа и подкрепата на толкова други страни допринасят за това да позволят на украинците да направят това, което правят - да работят за освобождаването на териториите, които Русия завзе в рамките на тази агресия", каза Блинкън. "В крайна сметка фундаменталната разлика е в това, че това е отечеството на украинците, а не на руснаците", подчерта той.

Лидер на сепаратистите в Източна Украйна отхвърли един от аргументите на Русия да нахлуе в страната

Високопоставен военен командир на сепаратистите в Източна Украйна открито отхвърли един от аргументите на Русия да нахлуе в страната, предаде ДПА.

"Украйна се е подготвяла за отбранителна война", написа в Телеграм Александър Ходаковски, цитирайки документи, открити от неговите бойци на превзети украински позиции. Той добави, че не е открил никакви доказателства Киев да е планирал агресия.

Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, като един от аргументите ѝ беше, че иска да предотврати атака срещу частите от Донецка и съседната Луганска област, контролирани от подкрепяните от нея сепаратисти. В същото време Москва си е поставила за цел "пълното освобождаване" на "Донецката и Луганската народна република" (ДНР и ЛНР), провъзгласени от бунтовниците (т. е. пълното превземане на двата източни украински региона).

Александър Ходаковски е основателят на Бригада "Восток" (Изток), която влиза в състава на "Народната милиция" на ДНР. Неговата бойна част участва в превземането на украинското стратегическо пристанище на Азовско море Мариупол през май. Сега Бригада "Восток" атакува Угледар - контролиран от Киев град на четирийсетина километра югозападно от Донецк, отбелязва ДПА.

Преди да премине в редиците на сепаратистите в Донецка област, Ходаковски ръководеше до 2014 г. регионалното антитерористично подразделение на Службата за сигурност на Украйна. Той е участвал в опитите на тогавашното проруско правителство в Киев да потуши прозападните протести в украинската столица през зимата на 2013-2014 г.

Руската инвазия е нанесла на Украйна щети за над 97 милиарда долара

Преките щети, нанесени на Украйна от началото на инвазията до първи юни, възлизат на 97 милиарда долара, но е възможно възстановяването на страната да струва близо 350 милиарда долара, показва разпространен днес доклад на Световната банка, украинското правителство и Европейската комисия, цитиран от Ройтерс.

В документа се посочва, че Украйна е претърпяла загуби на стойност 252 милиарда долара заради прекъсването на икономическите ѝ потоци и производството, както и заради допълнителните разходи, свързани с войната. Същевременно се очаква разселването на една трета от всички украинци да увеличи нивото на бедност до 21 процента спрямо едва два процента преди началото на военните действия.

Според изчисленията в доклада към първи юни покриването на нуждите за възстановяване на Украйна възлиза на 349 милиарда, което е около 1,6 пъти повече от 200-милиардния БВП на страната за миналата година.

Тази сума включва 105 милиарда долара, необходими в краткосрочен план, за да се покрият спешните нужди, като възстановяването на хиляди частично или изцяло разрушени училища и над 500 болници. Освен това Украйна неотложно трябва да се подготви за предстоящата вероятно тежка зима, като ремонтира жилища, възстанови топлоподаването и закупи газ.

Всички посочени в доклада суми са предварителни и вероятно ще се повишават.

"Влиянието на инвазията ще бъде усещано поколения наред и то ще се изразява в разселване и разделяне на семейства, нарушения в човешкото развитие, разрушаване на характерното ѝ културно наследство, преобръщане на позитивната икономическа траектория и обедняване", се посочва в текста.

Аруп Банерджи, регионален директор на Световната банка за Източна Европа, каза, че констатациите в доклада се основават на "много силна" международно призната методология и те трябва да бъдат взети предвид на конференцията на Г-7 за възстановяване, която е планирана за 25 октомври в Берлин.

Той допълни, че първоначалните изчисления, според които на Украйна ще ѝ трябват 750 милиарда долара, за да възстанови икономиката си, вероятно са екстраполации от щетите и икономическите загуби, но не е ясно каква точно методология е била използвана, за да се стигне до тези числа.

Олег Устенко, високопоставен икономически съветник на украинския президент Володимир Зеленски, заяви, че Украйна и през следващата година ще се нуждае от петте милиарда, които донорските страни ѝ отпускат всеки месец.

Банерджи се съгласи, че на Киев ще му трябва външна подкрепа и през 2023 г., освен ако не настъпи "наистина драстична промяна в хода на войната". Той посочи, че икономиката се справя "малко по-добре" от очакваното и че през тази година БВП е спаднал с между 30 и 35 процента, вместо с първоначално прогнозираните 45 процента.

Според Вашингтон Европа има възможност да се освободи от руската енергийна зависимост

Европа има възможност да се освободи от енергийната си зависимост от Русия, която и без друго сериозно намали доставките на газ, заяви днес шефът на американската дипломация, цитиран от Франс прес, преди да се отправи към щаб квартирата на НАТО в Брюксел.

"Налице е огромна възможност да се отървем веднъж завинаги от тази зависимост от Москва, да се отървем от тази власт, която Русия упражнява върху Европа, използвайки енергетиката като оръжие", каза Антъни Блинкен пред медии, преди да отлети от Полша за Брюксел, след като вчера посети Киев.

Европейците имат за цел да се освободят от зависимостта си от руските въглеводороди, като същевременно избегнат енергийна криза.

Русия спря в края на миналата седмица доставките по стратегическия газопровод "Северен поток-1" с твърдението, че западните санкции заради инвазията на Москва в Украйна възпрепятстват поддръжката на последната работеща турбина.

До този момент Русия се възползва от скока в цените на електроенергията, за да напълни хазната си въпреки силно понижения износ на петрол и газ, отбелязва АФП.

Американският държавен секретар ще настоява при днешното си посещение в щаб квартирата на НАТО за "единство" между страните членки на организацията, за да "се гарантира че алиансът ще бъде възможно най-силен, за да възпре, каквато и да е нова агресия от страна на Русия".

Русия възпрепятства достъпа до украински военнопленници

Ръководителката на мисията на ООН в Украйна за мониторинг на човешките права заяви днес, че Русия не позволява достъп до военнопленници и изрази тревога на фона на доказателства, че някои от тях са били подложени на изтезания и малтретиране, предаде Ройтерс.

"Руската федерация не предоставя достъп до военнопленници, държани на нейната територия или на територията, която е окупирала…", каза Матилда Богнер на пресконференция в Женева. "Това е още по-обезпокоително, тъй като ние сме документирали, че военнопленници, намиращи се под властта на Руската федерация и държани от въоръжените сили на Руската федерация или свързани с нея въоръжени групи, са били подложени на изтезания и малтретиране", добави тя.

Русия отрича да е изтезавала военнопленници или да ги е подлагала на други форми на малтретиране. Тя твърди, че нейните сили в Украйна провеждат "специална военна операция" за разоръжаване на страната и премахване на крайнодесни националисти, които руската страна смята за заплаха за собствената си сигурност.

Според САЩ стотици хиляди украинци са били принудени да отидат в Русия, Москва отрича

САЩ заявиха, че разполагат с доказателства, че "стотици хиляди" украински граждани са били разпитвани, задържани и принудително депортирани в Русия в "поредица от ужаси", наблюдавани от служители на руското президентство, предаде Асошиейтед прес.

Русия незабавно отхвърли твърдението като "фантазия", наричайки го последното изобретение в западната дезинформационна кампания.

Обвинението беше отправено по време на заседание на Съвета за сигурност, свикано от Съединените щати и Албания за обсъждане на руските "операции за филтриране".

Става дума за украинци, които доброволно бягат от войната в родината си, и тези, които принудително са преместени в Русия, които преминават през поредица от пунктове за "филтриране", където се твърди, че отношението към тях варира от разпити, събиране на данни и претърсване до отделяне от другите, измъчване, изпращане в център за задържане в Русия, а някои никога повече не биват виждани. През юли Асошиейтед прес писа, че близо 2 милиона украински бежанци са били изпратени в Русия, много от тях чрез насилствено прехвърляне.

Посланичката на САЩ Линда Томас-Грийнфийлд заяви, че оценки от различни източници, включително руското правителство, сочат, че руските власти са разпитали, задържали и принудително депортирали между 900 000 и 1,6 милиона украинци. Тя каза, че те са изпратени в Русия, често в изолирани региони в далекоизточните ѝ области.

Представителката на САЩ каза, че по приблизителни данни хиляди деца са били подложени на филтриране, като "някои от тях са били отделени от семействата си и предадени на сиропиталища, преди да бъдат дадени за осиновяване в Русия". По информация на САЩ само през юли "над 1800 деца са били прехвърлени от контролираните от Русия райони на Украйна в Русия``, каза тя.

Посланикът на Русия в ООН Василий Небензя обвини Запада, че се опитва да очерни страната му.

Той заяви, че повече от 3,7 милиона украинци, включително 600 000 деца, са отишли в Русия или в контролираните от Русия сепаратистки райони в Източна Украйна, но те "не са държани в затвори''.

По думите на Небензя тези украинци са преминали през "процедура на регистрация, а не на филтриране", т. е. процедурата по отношение на тях е подобна на тази за украинските бежанци в Полша и други страни от Европейския съюз.

Като реакция на думите му Томас-Грийнфилд призова за достъп на ООН до украинците, живеещи в контролираните от Русия райони, и отново подчерта, че Международният комитет на Червения кръст и Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна "трябва да имат безпрепятствен достъп до всички лица, задържани във връзка с продължаващата война".

Илзе Брандс Кехрис, помощник-генерален секретар на ООН по правата на човека, призова Русия да осигури на базираната в Женева нейна служба достъп до всички места за задържане. Тя добави, че всяко осиновяване на украински деца в Русия би нарушило Женевската конвенция, забраняваща промяната на личния статут на дете, включително и на неговата националност.

Агенцията по правата на човека на ООН също така е документирала, че мъже и жени, за които се смята, че имат връзки с украинската армия или правителство, или че имат проукраински или антируски възгледи, "са били подлагани на произволно задържане, изтезания, малтретиране" и са били прехвърляни в наказателни колонии, каза още Кехрис.