Украинското контранастъпление: четири сценария

Собственикът на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин смята, че украинската контраофанзива вече е започнала. И все пак активните действия на въоръжените сили на Украйна все още се забелязват само край Бахмут; освен това те по-скоро приличат на локална (и закъсняла) операция за деблокиране на полуобкръжените квартали на града. След първите успехи тази "контраофанзива" замря. Въпреки това е много вероятно в следващите дни да започне голяма украинска офанзива. Според Киев за това са специално сформирани, обучени и въоръжени около 20 бригади от Въоръжените сили на Украйна и Националната гвардия. Чрез изучаване на открити източници е невъзможно да се определи точно къде Украйна ще атакува - и с какви цели. От формата на операцията обаче зависи изходът на настоящия етап от войната. Ето четири сценария за развитие на събитията, разработени от руското независимо издание Meduza.

Условията, при които трябва да започне новото контранастъпление на украинската армия, се различават значително от тези, при които се проведе предишното.

В началото на есента на 2022 г. Въоръжените сили на Украйна имаха сериозно числено превъзходство над руската армия, която претърпя големи загуби през първите шест месеца на войната и не беше попълнена с мобилизирани. През пролетта на 2023 г. руските войски завършиха първия етап на мобилизация. Вярно е, че някои нови части вече са влезли в битката и са претърпели загуби в жива сила и техника; в офанзивата те не се показаха по най-добрия начин.

Новите формирования на Въоръжените сили на Украйна, също формирани предимно от мобилизирани, все още не са тествани в бойни условия, реалната им сила не е ясна. Междувременно, за разлика от есента на 2022 г., те ще трябва да пробият подготвената отбрана на руските войски. По този начин в потенциално основния украински район за нападение в района на Запорожие, както следва от сателитни снимки, има до шест линии на отбрана с окопи, дългосрочни огневи позиции, противотанкови препятствия и минни полета. Същите позиции са създадени от Русия на север - в района на Сватово и Кременная в Луганска област, както и в тила на групировката, настъпваща към Бахмут.

Вероятно тези отбранителни линии са готови да бъдат заети от обучени руски резерви. А руската авиация е готова да нанесе удари по настъпващите украински войски, след като през пролетта получи нови масивни управляеми и далекобойни боеприпаси.

Друг важен фактор в подготовката на офанзивата е политиката: украинското командване не може да си позволи да се провали, тъй като това вероятно заплашва да намали подкрепата на Запада за Украйна. По този начин въоръжените сили на Украйна трябва, ако не да победят руската армия, то задължително да освободят обширни територии.

Въоръжените сили на Украйна обаче могат да преодолеят тези трудности: в предстоящата операция те разчитат на най-доброто качество на командване и управление и добър оперативен план. Важността на плана на операцията се вижда от събитията от миналата есен, когато украинското командване успя да заблуди руското. Предварително бе обявено нападение срещу Херсон, където въоръжените сили на РФ изпратиха резерви от други участъци на фронта. Офанзивата на десния бряг на Днепър започна в края на август и в началото не вървеше много добре (именно поради наличието на руски резерви под формата на боеспособни десантни части). Но Въоръжените сили на Украйна нанесоха друг удар – по отслабените позиции на руснаците в района на Харков.

Какво иска да постигне Украйна?

Формата и посоките на настъплението очевидно зависят от политическите цели на Киев. Те са две:

Позитивна: Да бъде освободена възможно най-голяма територия.
Негативна: Да не се позволи на Кремъл дори да се доближи до нещо, което би могъл да нарече "победа“.

От политическите цели на Украйна следват военните, включително избора на посоката на главния удар. Възможно е условно да се раздели цялата фронтова линия с дължина почти хиляда километра на три оперативни зони:

Юг. Тук фронтът се е разтеглил от делтата на Днепър до Угледар в Донецка област. Въоръжените сили на Украйна може да се опитат да пробият руската отбрана, опитвайки се да пробият към Азовско море; или да се опитат да пробият директно до Кримския провлак, за да започнат подготовка за евентуална атака срещу Крим.

Донбас. Малко вероятно е украинските въоръжени сили да се осмелят да атакуват директно Донецк и неговите сателитни градове: това може да доведе до изтощителни градски битки. Затова пък могат да опитат да победят Бахмутската групировка на руските сили и да се вклинят между Донецк и Луганск. А могат и да ударят от Угледар в посока Волноваха - и да обкръжат Донецк от югозапад. Украинското командване се опита да проведе подобна операция през лятото на 2014 г., но не успя да я завърши.

Север. Тук въоръжените сили на Украйна може да се опитат да довършат това, което не успяха през есента на 2022 г. - да освободят Кременная и Сватово. След това могат да продължат да напредват в посока на агломерацията Северодонецк-Лисичанск, която беше загубена от украинските войски миналото лято, а в бъдеще - към Старобелск и Луганск.

Южното направление може да позволи да се освободи повече територия, тоест то приближава към постигането на положителната цел; северното и централното по-скоро могат да бъдат използвани за постигане на негативната цел: без Донбас на Кремъл ще бъде трудно да обяви своята „победа“.

Как може да изглежда една украинска офанзива? Вариантите са няколко. Всеки има своите плюсове и минуси.

Сценарий 1. Офанзива към Кримските провлаци

Въоръжените сили на Украйна могат да нанесат основния удар на запад от Запорожка област и на изток от Херсонска област - директно в посока Крим. Като спомагателен удар Въоръжените сили на Украйна могат да преминат Днепър със сравнително големи сили. По форма подобно настъпление е подобно на операцията в Харковска област през есента на 2022 г.: там основният удар беше нанесен край Балаклея по фронта в посока Купянск, а спомагателният беше нанесен през река Северски Донец близо до Святогорск. В резултат на това руската група беше под заплаха от обкръжение и отстъпи. По-късно частите на Въоръжените сили на Украйна, пресичайки Северски Донец, превзеха важния пътен възел Лиман.

Преведен в днешните реалности, планът може да включва пробив на руската отбрана от Орехов в Запорожка област и създаване на няколко плацдарма на Днепър с цел дестабилизиране на тила на руската групировка и отвличане на резерви.

Плюсове. Ако успеят, въоръжените сили на Украйна могат напълно да прекъснат снабдяването на руските войски от Крим, да освободят Мелитопол и най-голямата в Европа Запорожка атомна електроцентрала в град Енергодар, а също така да изтласкат руските войски от изгодната отбранителна линия по Днепър. В допълнение, именно в тази посока въоръжените сили на Украйна имат най-големи шансове да неутрализират руската авиация: Великобритания и Франция, които доставят на Украйна крилати ракети с голям обсег, ѝ забраниха да атакува цели в Русия (включително военни летища) - но не и в Крим. А там е базирана авиацията, която поддържа войските в Херсонска и Западна Запорожка област.

Минуси. В района на Орехов и край Днепър в Запорожка област Въоръжените сили на РФ създадоха най-мощните ешелонирани отбранителни линии. Очевидно именно в това направление руското командване очаква основния удар на въоръжените сили на Украйна. Преминаването на Днепър е много по-трудно от Северски Донец: левият бряг на реката е много блатен, ще бъде изключително трудно да се доставят предмостия по него. Широчината на реката е около километър, в този участък по нея не са останали мостове, а през пролетта тя е преляла.

Сценарий 2. Офанзива към Азовско море

Украинските войски могат да нанесат основния удар в посока Мариупол и Бердянск. В случай на достъп до Азовско море, въоръжените сили на Украйна ще могат да прекъснат „сухопътния мост“, свързващ Ростовска област на Русия с Крим, да спрат руското корабоплаване в Азовско море и да спечелят позиции за нанасяне на ракетни удари по цели в Крим.

Плюсове. В допълнение към стратегическите подобрения, описани по-горе, Киев може да постигне и важна политическа (и дори символична) цел, ако освободи Мариупол. Освен това Въоръжените сили на Украйна ще бъдат пощадени от опасността от пробив на руските войски западно от Донецк (в Маринка и Угледар), което означава, че ще направят „победата“ на Кремъл недостижима.

Минуси. Въоръжените сили на Руската федерация са подготвили мощни отбранителни рубежи край Гуляйпол и Велика Новоселка, откъдето може да се очаква основният удар на Въоръжените сили на Украйна. В района на Мариупол са забелязани руски резерви. В случай на настъпление през Волноваха, украинските войски винаги трябва да се пазят от контраатаки на ВС на РФ от Донецк, където лесно могат да бъдат прехвърлени допълнителни резерви (включително по най-удобния начин - с железопътен транспорт). Освен това за въоръжените сили на Украйна ще бъде трудно да извадят от строя авиобазите в Таганрог и Ейск, където са базирани големи руски авиационни сили.

Сценарий 3. Серия от офанзиви по целия фронт

Теоретично въоръжените сили на Украйна могат да вземат пример от руското командване и вместо един или няколко мощни удара да организират поредица от малки настъпления на различни участъци на фронта, от границата с Брянска област до Днепър близо до Херсон.

Плюсове. Основният плюс е невъзможността за голям провал на офанзивата. Очевидно в някои направления въоръжените сили на Украйна ще имат локален успех (това показват и боевете по фланговете край Бахмут, където руското командване изпрати не най-боеспособните войски в помощ на ЧВК „Вагнер“). Когато успехът на първите удари е очевиден, можете да опитате да го развиете. При тази форма на настъпление за противника е трудно да концентрира резерви и да ги маневрира (те ще трябва да бъдат разпределени по различни сектори; въоръжените сили на Украйна също се сблъскаха с този проблем по време на зимното настъпление на въоръжените сили на РФ). Освен това малките удари на силите на няколко бригади са много по-лесни за управление, отколкото настъпленията на големи сили в цялото оперативно направление.

Минуси. Както показа примерът на руската зимна офанзива, при тази форма на операция, вместо един голям провал, са възможни много малки. А за да развие успехи там, където ги има, нападащият може да няма достатъчно сила. Това е още по-актуално, като се има предвид превъзходството на въоръжените сили на Руската федерация в артилерията и авиацията. Освен това новосъздадените бригади на въоръжените сили на Украйна са ясно предназначени за маневрени действия (т.е. за бързи удари в тила на противника), които са възможни само след пробив на отбраната. По време на войната командването на въоръжените сили на Украйна показа, че именно такива действия, насочени към прекъсване на доставките на въоръжените сили на РФ, са в основата на неговата стратегия. Това не може да стане с поредица от малки удари: човек може само да се опита да изтощи врага (но с риск да измори и себе си - което се случи с руската армия тази зима).

Сценарий 4. Офанзива на два етапа

Въоръжените сили на Украйна може да се опитат да повторят по форма операцията от миналата есен. Тогава (както вече беше споменато по-горе), на първия етап украинската армия първо удари в района на Херсон, привличайки почти всички резерви на въоръжените сили на Руската федерация в тази посока, а след това бързо прехвърли мощна група войски близо до Балаклия и Чугуев , който проби руската отбрана в района на Харков на цялата дълбочина. Руското командване нямаше резерви да спре това настъпление и трябваше да изтегли войските от Изюм, заплашени от в Донбас от север.

Сега въоръжените сили на Украйна могат да променят последователността: първо да нанесат удар в северната част на Донецка и Луганска област, а след това, когато руското командване изразходва резервите си за отблъскване, да атакуват Запорожие (според сценарии 1 или 2). В този случай контраатаките на Въоръжените сили на Украйна край Бахмут миналата седмица наистина могат да се смятат за начало на общоукраинско контранастъпление. Можем да очакваме активизиране на въоръжените сили на Украйна по цялата фронтова линия от Кременная и Сватово на север до Торецк в централен Донбас. Дори ако първият етап не донесе очевиден успех, след удара в Запорожие можете да се върнете към завършването на офанзивата в Луганска и Донецка област (както беше през есента с втората - успешна - фаза на украинското настъпление срещу Херсон).

Плюсове. Тази форма на офанзива проработи добре през есента. Това ви позволява да използвате не само нови бригади, създадени от Украйна през зимата, но и „старите“, които вече са близо до Бахмут (те ще трябва да бъдат подсилени). Вероятно ударите край Бахмут, Соледар и Кременная, където бяха постигнати почти всички от малкото успехи на въоръжените сили на РФ по време на зимната офанзива, наистина ще принудят руското командване да използва резерви: най-вероятно то не може да си позволи да загуби каквото и да било там, където бяха положени много усилия и жертви през последните месеци. И накрая, в района на Бахмут и Соледар руските сили нямаха време да създадат мощни укрепления (в този участък на фронта те са разположени дълбоко в тила в района на Попасная и Лисичанск).

Минуси. Малко вероятно е руското командване да повтори грешките от есента, отслабвайки фронта в други сектори, за да отблъсне настъплението при Бахмут и Соледар. Вероятно (и това се вижда от откъслечни открити данни) въоръжените сили на РФ са формирали резерви във всички опасни направления. И така, сега при Бахмут пристигат части, които преди това са участвали в битките при Сватово и Угледар, но са изтеглени за почивка в началото на пролетта. Прехвърляне на войски от Запорожие все още не е регистрирано. Освен това руските офанзиви в урбанизираните райони на Донбас показаха, че районът благоприятства отбраната. Междувременно ЧВК Вагнер, въпреки украинските контраатаки, завършва превземането на Бахмут, чиито жилищни и промишлени сгради (заедно със Соледар) могат да се превърнат в крепости на руската отбрана в това направление.