Укротяване на инфлацията и рекорден ръст на БВП

Българската икономика е отбелязала за първите шест месеца на 2008 г. рекорден икономически растеж от 1998 г. насам и товарът върху инфлацията се е прехвърлила от храните към стоки, които не са от първа необходимост като алкохола и затова поскъпването на живота ще се укроти. Това са констатациите в доклада на "Macro Watch" за състоянието на икономиката, представен в неделя от експертите на Институт "Отворено общество", Центъра за икономическо развитие, "Индъстри Уоч" и Центъра за либерални стратегии.

Въпреки икономическия растеж от 7 процента, който е от най-високите в Европейския съюз за полугодието, страната ни си остава най-бедната в общността.

80 процента от българите са с нагласата, че инфлацията ще запази нивата си от миналата година заради поскъпването на петрола и повишените цени на основни стоки през последните месеци или ще се увеличи, но през лятото ще сме свидетели на дефлация, коментира Георги Прохаски, съпредседател на Центъра за икономическо развитие. Колегата му от "Отворено общество" Георги Ангелов прогнозира, че поскъпването на живота през настоящата година ще е около 9 на сто, въпреки че в момента остава на сравнително високи нива от 14-15 на сто.

Повод за благоприятната прогноза са увеличените инвестиции, както и фактът, че второ тримесечие износът расте повече от вноса. Земеделието обаче продължава да отчита спад и произвежда под 5 на сто от брутния вътрешен продукт, който и без това е най-ниският на глава от населението в сравнение със страните от ЕС, посочи Ангелов.

В България се наблюдават значително по-добри макроикономически показатели, каза още Ангелов. Заетостта расте, но проблемът с недостига на работна сила в предприятията става все по-голям, допълни той. По думите му има работни места за образовани и квалифицирани хора, но няма вече такива кадри, което води до конкуренция между работодателите. В опитите си да привлекат опитни кадри, те увеличават разходите си и в момента се констатира ръст на разходите за труд паралелно с увеличаването на производителността.
Икономистите обаче не пропуснаха отново да акцентират върху необходимостта от промяна на начините, по които правителството управлява разходната част на бюджета.

Бюджетният излишък се развива добре, като за първите четири месеца преизпълнението му е по-голямо от това в края на миналите години, отбеляза Ангелов. Това е в резултат от ниските 10 процентови данъчни ставки, които насърчават плащането, и показва, че данъчните реформи трябва да продължат, допълни той.

Според Георги Ганев, икономист от Центъра за либерални стратегии, с огромния бюджетен излишък е възможно да се намалят допълнително данъчните ставки. По думите му, съществува огромен риск в начина, по който българската държава харчи парите на своите граждани и известна причина за това е липсата на програмно бюджетиране, което има само бегли наченки през последните години. .

Нереформирана остава здравната и образователната реформи, а в същото време се създава енергиен холдинг, коментира икономистът. Не се вижда напредък в сектори, в които има най-голяма нужда.

“Особено болезнено това се вижда с харченето на европейските пари. Българското правителство направи следното – опита се да харчи европейските така, както харчи нашите пари. Оказа се, че Европейската комисия внимава какво става, за разлика от нас”, допълни той като обвини и българското общество, че не следи за начина, по който правителството харчи парите му.

“Спирането на евросредствата няма да се отрази по макроикономичен начин на страната ни, но в обществено-политически аспект – да, защото представлява един много “здравословен скандал”, смята Ганев.