Унгария рискува да стигне до фалит

Правителството на Виктор Орбан трябваше да пести и да провежда реформи. Вместо това то заложи на популизъм и налагане на данъци на чуждестранните концерни.

Който се разхожда из Будапеща тези дни, няма да види горящи контейнери за боклук и маскирани фигури, които нападат тежко въоръжени полицаи. Вместо мъгла от сълзотворен газ унгарската столица предлага картина на мир и задоволство. Прочутите базари на Будапеща продавачи на плодове и месо хвалят стоката си, а хората бавно оглеждат щандовете.

На 1500 километра на югоизток, в Атина, се провеждат масови протести, тъй като гръцката държава е фалирала, а населението трябва да понася тежки съкращения. Според експерти обаче Унгария би трябвало да въведе програма за икономии, подобна на гръцката.

"Истината е, че важните стъпки няма да бъдат направени", посочва Ищван Магаш, икономист от университета "Корвинус" в Будапеща. "Един ден обаче ще трябва да платим висока цена за това", предупреждава той.

Унгария, според Магаш, е навлязла в порочен кръг. Държавният дълг на страната е 79 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е средно равнище за Европа, дори държавният дълг на Германия е малко по-висок, но за разлика от германската икономика унгарската почти не отчита растеж. Според изчисления на Германско-унгарската промишлено-търговската камара икономиката на страната през миналата година дори се е свила с 1,7 %. Според прогноза на Европейската комисия през текущата година икономиката леко ще нарасне, но все пак с твърде бавен темп, за да спре увеличаващото се задлъжняване.

Устойчиво слаб растеж и нарастващ дълг - това е унгарският проблем. Към държавните дългове се прибавя и високото задлъжняване на частния сектор, на домакинствата и компаниите.

"Когато съберем двата показателя, то общо задлъжняването достига над 120 % от БВП. Това е най-големият ни проблем",  посочва Магаш. Само през 2011 година Унгария трябваше да плати по лихви 1,170 милиарда евро или над 4 % от БВП. Напоследък само Гърция и Италия са давали по-голяма част от БВП за лихвени плащания.

Орбан не иска и да чува за икономии

Докато обаче гърците спестяват, приватизират и свиват държавния сектор, управляващата партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан се опитва да повиши приходите чрез налагане на данъци на банките и чуждестранните концерни, най-вече чрез т. нар. специален данък, който бе въведен от правителството през октомври 2010 година.

Облагат се също така телекомуникационни компании, енергоразпределителни дружества и вериги за търговия на дребно. Колкото по-голям е оборотът, толкова по-висока е ставката. При това законът определя данъчно задлъжнелите лица така, че в обхвата на данъка попадат най-вече чуждестранни концерни и някои големи унгарски компании, установили са експерти от Унгарската промишлено-търговската камара. Наистина, към началото на годината отчисленията, обозначени като "специален данък" бяха оттеглени, но за много браншове бяха въведени нови видове данъчно облагане. Не се промени и ситуацията при остро критикуваните налози за финансовите организации.

За Ищван Магаш зад данъка за банките и концерните се крият по-скоро политически съображения, отколкото смислена икономическа политика. През 2010 година ФИДЕС получи над 50 % от гласовете на избирателите, но следващите избори предстоят през 2014 година. "Политиците искат да бъдат преизбрани. Това, естествено, прави политиката "ала Робин Худ" нещо хубаво", отбелязва Магаш.

Орбан плава в непознати води

Същевременно Унгария е данъчен рай с плосък данък от 16 %, а с над 700 000 служители държавният сектор е с размери, подобни на гръцкия, който често е обект на критики. Близо една трета от населението пък получава парите си от пенсионната система.

Вместо да приватизира унгарското правителство купува компании. В средата на 2011 година, например Унгария купи 21 % от дяловете на унгарския петролен и газов концерн MOL от руската Сургутнефтегаз. MOL е сред най-важните и най-големи компании в страната. Сургутнефтегаз бе купила дяловете само преди две години за 1 милиард евро от австрийския петролен гигант OMV, а унгарското правителство ги придоби за 1,9 милиарда евро.

Унгарският вицепремиер Тибор Наврачич тогава представи решението като един вид спешна помощ. "Задълженията на домакинствата към компанията са толкова големи, че се превръщат в социална опасност", според него. Държавата просто трябвало да се намеси, за да установи контрол над цените, каза той.

Конфликтът с МВФ се изостри

Резултатът от тази политика е, че премиерът Виктор Орбан доста се отдалечи от изпълнението на целите, които обеща. В радио интервю от края на 2011 година той обяви, че до края на 2012 година дългът ще бъде понижен до под 70 %, а до 2014 година - дори до 60 % от БВП. И двете цели няма да бъдат изпълнени. Проблем е структурата на дълга.

"Средният падеж е твърде кратък. Задълженията трябва да се рефинансират в годишен ритъм", посочва Магаш. Поради тази причина унгарското правителство непрекъснато прибягва до осигуряване на пари от международните пазари. "Краткосрочното рефинансиране обаче работи само, докато пазарите са спокойни. Дори при най-малкия сигнал за проблеми инвеститорите започват да разпродават облигациите си", предупреждава Магаш. Това би имало тежки последици за Унгария, тъй като, когато предлагането на облигации на пазара нарасне, цената им се понижава. За да може да продаде нови облигации, правителството трябва да предложи на инвеститорите по-високи лихви. Новите облигации по този начин понякога стават нерентабилни.

Значително по-сигурно и изгодно за Унгария би било да вземе кредит от Международния валутен фонд (МВФ). Фондът предлага лихвени проценти между 2 % и 3 % спрямо над 5 %, които Унгария сега плаща. Парите на МВФ обаче са обвързани с условия за стабилна бюджетна политика, които не отговарят на "Робин Худ"- стратегията на правителството на Орбан.

"Ако имаме нужда от пари, ще си ги осигурим от пазарите", подчерта Орбан още в края на януари на среща с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу.

Преди два дни Дьорд Матолчи, бивш министър на икономиката на Орбан и сегашен управител на унгарската централна банка, предизвика скандал, след като призова шефката на МВФ Кристин Лагард да закрие представителството на Фонда в Унгария. Присъствието на представителството било "неоснователно", посочи Матолчи.

Последният път, когато унгарското правителство преговаря с МВФ бе през октомври 2012 година. След като то поде тежка кампания за над 700 000 евро срещу исканията на Фонда, разговорите бяха замразени. В началото на февруари при седмичното си интервю за радиото Орбан заложи срещу МВФ, определяйки институцията като "гарван, който не вади очите на друг гарван". Финансовата организация е само банка и иска да наложи на Унгария да премахне данъка върху банките, натоварвайки повече гражданите си, според него.

В момента, отбелязва икономистът Магаш, се следва стратегията на популизма. При проблемите на финансовите пазари обаче страната лесно може да стигне до държавен фалит. "Орбан плава в непознати води", предупреждава експертът.

По БТА