Уникредито: Свиването на кредитирането ще е за сметка на дребните потребители

Българската народна банка ще успее да свие ръста на кредитирането до 30% в края на 2005 година, но това ще се отрази на битовите потребители и малкия бизнес, които нямат достъп до външни ресурси . Това се казва в юнското изследване на аналитичното звено на италианската финансова групировка Уникредито за състоянието на икономиките в Централна и Източна Европа в частта му за България. Изводите на анализаторите на групировката за страната ни бяха огласени вчера от пресслужбата на Булбанк, която е част от Уникредито.

При липсата на ограничения върху капиталовата сметка, външните задължения на частния сектор нарастват с размер, който до голяма степен компенсира изтичането на ликвидност от българския банков сектор. По този начин общият ефект върху вътрешното потребление остава относително неутрален, се казва в изследването.

Независимо от това, мерките на БНБ за ограничение на кредитирането, ще имат ефект върху домакинствата и малките и средни фирми, доколкото те не разполагат с възможността да ползват външно финансиране. Това ще намали потребителските разходи на домакинствата и ще успокои вноса, но не би могло да се определи с какъв размер, тъй като връзката между предлагането на потребителски кредити и вноса на потребителски стоки е трудно да бъде количествено изразена, пише още в анализа на Уникредито.

Частното вътрешно търсене е основна движеща сила на ръста

През първите три месеца на 2005 г. икономическият ръст набира скорост и достига 6% на годишна база. Това е най-високият ръст за последните 7 години. Нарастването на БВП се дължи най-вече на индивидуалното потребление, инвестициите и износа. Частното вътрешно търсене е основната движеща сила на ръста, се казва още в изследването на УниКредит.

Индивидуалното потребление, стимулирано от предлагането на кредити и намаляването на контрола върху заплатите в публичния сектор преди изборите, отбелязва ръст от 7,3% на годишна база. Негативното влияние на нетния износ върху ръста на БВП намалява 3 пъти в сравнение със същия период на 2004 година. Това е добър сигнал за българската икономика, която има капацитет да увеличава износа, въпреки слабото възстановяване на държавите в Еврозоната, които са основните търговски партньори на България.

Обратното изкупуване на дълга се посреща добре на финансовите пазари

След изкупуването на емисиите IAB и DISC облигации, Министерството на финансите обяви, че на 28 юли 2005 г. планира да изкупи останалите FLIRB облигации, покривайки 607,6 млн. долара от външния дълг. Министър Милен Велчев би могъл да си позволи подобна операция благодарение на високия фискален резерв на държавата от 3 милиарда долара. Така България ще спести 123,6 милиона долара от лихвени плащания през следващите 7 години.

Операцията е посрещната добре от пазара и ще подкрепи еврооблигациите, въпреки опасенията около формирането на новото българско правителство след изборите.

Рейтингът на България, даден от Moody’s е Ва1, т.е. малко под S&P и Fitch, които дават инвестиционен рейтинг на държавата (BBB-). През ноември миналата година, Moody’s даде положителна перспектива за България, оценявайки добрите външни позиции на държавата, намаляването на правителствения дълг и напредналия процес по присъединяване към ЕС.

Независимо от това, дефицитът по текущата сметка все още поражда опасения и в последното си изявление (1 юни 2005 година) Moody’s не предвижда повишение на рейтинга. Развитието на икономиката и намаляването на външния дълг, обаче, би трябвало да са добра предпоставка рейтингът на държавата да не бъде намален.