Унищожаването на храна като апотеоз на протекционизма

Да се опитаме да погледнем на указа на Владимир Путин за повсеместно унищожаване на "ембаргови храни" от чисто икономическа гледна точка, без нормалните човешки емоции и морални оценки. Макар това да е трудно, особено като се има предвид, че документът е подписан от бивш ленинградчанин, роден в семейство преживяло ленинградската блокада и президент на страна, в която под чертата на бедността живеят над 20 млн. души. Главната задача на ембаргото не е външна, а вътрешна.

Какво показва появата на подобен указ в навечерието на първата годишнина от въвеждането на ембаргото върху вноса в Русия на хранителни продукти от редица западни държави, в това число и от Европейския съюз? Подобно демонстративно втвърдяване на политиката говори, че руският отговор на секторните икономически санкции на ЕС, влезли в сила от 1 август 2014 г., за изминалата година не даде очаквания от Кремъл резултат.

Какъв резултат обаче са очаквали? Доколкото става дума за контрасанкции, логично би било да се предположи, че ембаргото има външноикономически и вътрешнополитически задачи : да нанесе на земеделците от ЕС, внасящи продукция в Русия, толкова сериозни загуби, че те да окажат натиск върху своите правителства и да ги заставят да отменят антируските санкции.

Достатъчно беше обаче още преди година внимателно да се вслушаш в многобройните изявления на висшите длъжностни лица на Русия, за да разбереш: главната задача на ембаргото изобщо не е външна, а вътрешна, протекционистка. В западните санкции Москва намери идеален повод отново да сложи бариера на пътя на чуждата аграрна продукция, от която с кървящо сърце ѝ се наложи да се откаже при влизането на Русия във Световната търговска организация (СТО).

След влизането в СТО станаха наложителни нови бариери

Членството в СТО лиши Русия от възможността да вдига митническите тарифи на вноса. Затова в Москва, където от съветски времена се смята, че във всички сфери на живота трябва да има не много, а по-малко конкуренция, от 2012 г. започна активно да нараства използването на нетарифни механизми за защита на местните производители, включително и местните монополисти. Затова и рязко нарасна значението на организации като Росселхознадзор и Роспотребнадзор, които изведнъж започнаха все по често и по-често да откриват във вносната продукция нарушения на всевъзможните руски норми, и преди всичко санитарните.

Една от кулминациите в процеса на въвеждане на тази нова, нетарифна линия на протекционистката отбрана, стана забраната за внос на европейско свинско. Тя беше обявена в края на януари 2014 г., когато Крим още не беше анексиран и нямаше нито Донецка народна република и Луганска народна република, нито санкции. Още тогава стана ясно: проблемът изобщо не е в африканската чума по свинете (АЧС), послужил като претекст на това решение. Защото избухването ѝ беше регистрирано само в източна Полша и в балтийските страни, а под забраната попадна продукцията на всички 28 страни от Евросъюза.

Триумфът на заместване на вноса не се получи

После в края на юли 2014 г, беше забранен вносът в Русия на почти всички видове плодове и зеленчуци от Полша. Така че целенасоченото изместване на европейското свинско и полските ябълки от руския пазар беше планирано и започна още преди да се разрази "войната на санкциите", помогнала с един замах да се обяви за незаконен практически целият продуктов внос от ЕС.

Година по-късно обаче дългоочакваният ефект не настъпи. Да, руското селско стопанство, избавено от всички свои основни конкуренти, увеличи производството. Но далеч не в тези обеми, не с това качество и не на тези цени, на които разчитаха в Кремъл. За никакъв разцвет на отрасъла и триумф на аграрното заместване засега не може да се говори.

Неефективни земеделски стопанства и продупчена граница

Защо? Ключовите причини, изглежда, са две. Хронично ниската ефективност на руското селско стопанство, заради която отрасълът така и не успя в достатъчна степен да се възползва от най-комфортните в сравнение с много години, условия за своето развитие, и хронически високата корупция в митническата служба, заради която бариерите пред "забранената храна" се оказаха рехави.

Сега Москва реши да бори с контрабандата с "огън и меч". Без да има вяра в честността на своите митничари и ефективността на самата система на руската митница, Русия праща сигнал непосредствено към потенциалните доставчици на забранена храна: не се надявайте повече да прекарате своя стока през границата с помощта на подкупи! Сега са длъжни незабавно да я унищожат, като с това ще се занимават едновременно няколко конкуриращи се помежду си ведомства.

А борбата с извечната неефективност на земеделския сектор е поръчана на новия министър. През април Владимир Путин постави начело на земеделското министерство дългогодишния губернатор на плодородния Краснодарски край Александър Ткачев, който се отличи при реализирането на любимия проект на президента – Олимпиадата в Сочи, за което се ползва с особеното доверие на държавния глава.

Всъщност, формално именно Ткачев направи и предложението за унищожаването на забранените хранителни продукти – на Владимир Путин му остана само да подкрепи тази инициатива. Така, тези дни новият земеделски министър на Русия, с благословията на президента, пристъпва към реализиране на своята "продоволствена програма". А същността ѝ е: твърд протекционизъм, осигуряван от изгарянето на храна.