"Уолстрийт джърнъл": Българската икономика се стабилизира

Българската икономика изглежда се стабилизира, а и се справя с неотдавнашната финансова криза по-добре от повечето си съседи. Страната е поела по неравния път на въвеждането на еврото и се очаква да се превърне във важен енергиен център, докато политическата ѝ система съзрява, пише американският в. "Уолстрийт джърнъл".

Икономиката се сви с 3,6% на годишна база през първото тримесечие на 2010 и 5.9% предишното тримесечие. През тази година обаче правителството обаче се надява на 1% растеж, подхранван от възстановяването на износа.

Това би било по-бързо възстановяване от наблюдаваното в останалата част на ЕС. Това е особен очевидно около столицата София, където модерни сгради от стомана и стъкло никнат като гъби след дъжд между грозните циментирани блокове от съветската епоха. Класически стари постройки бързо се възстановяват в предишния си блясък и повечето от тях се отдават под наем на бизнеса.

Независимо от това финансовите министри от ЕС решиха да поставят България под процедурата по дефицит, чиято цел е той да се задържи под прага от 3% от БВП.

Дясноцентристкото правителство се отказа от плановете си да кандидатства за ERM II - чакалнята за еврозоната, след като алармира, че бюджетният дефицит през 2009 е бил 3.7% от БВП поради серия необявени сделки, вместо очакваните 1.9 %. Предишната двуцифрена инфлация и растящият дефицит по текущата сметка също попречиха на България да се присъедини към ERM II откакто страната стана член на ЕС през 2007.

България обаче е от малкото страни, които се очаква да намалят бюджетния си дефицит до 2.7 % през 2011, без да ѝ се налага да прави съкращения на заплати и пенсии, нито да повишава данъците.

За периода 2011-2013 финансовото министерство прогнозира бюджетен дефицит под 3%. Инфлацията на потребителските стоки в България спадна до 1.4 % през юни на годишна база от 1.9 % месец по-рано, така че страната избягва риска от инфлация при застой в производството.

Правителството също така заявява, че в края на тази година ръстът на безработицата ще бъде под прогнозираните 11.4 %.

В добавка към това, уменията на българските работници се увеличиха драматично сега, когато работещите имат достъп до висококачествено международно образование, се посочва в статията на Ник Скрекас.

България регистрира и първото си активно салдо с ЕС, така че държавата получава повече средства отколкото предоставя за общия бюджет на Съюза. Това показва, че усвояването на еврофондовете се подобрява и страната се надява да подобри инфраструктурата и жизнения стандарт с евросредства.

Разширява се средната класа от млади професионалисти с европейски аспирации за стандарт на живот, които не се боят да харчат за луксозни стоки, вносни автомобили и модерни жилища.

Все още обаче има проблеми за работещите бедни и пенсионерите, чийто жизнен стандарт остава нисък, защото просперитетът не е достигнал до всеки.

Въпреки това нещата са по-добри отколкото в предишни десетилетия, отбелязва изданието и припомня финансовата катастрофа от 1996 г., довела до въвеждането на валутния борд в страната през 1997 година.

Докато част от съседите ѝ са изцяло зависими от заеми от ЕС и МВФ, като Гърция с огромния ѝ спасителен пакет, България отказа да вземе заем от МВФ.

Цитирани са думите на финансовия министър Симеон Дянков, че засега България не се нуждае от такъв заем.

Страната обаче се бори с организирана престъпност, корупция и разточителна бюрокрация, които си остават предизвикателства за едногодишното дясноцентристко управление на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов.

Според оценката на автора има съзряване на българската политическа система и страната става важен международен енергиен център. И "Южен поток", и "Набуко" имат своето място в България. Те не са в конкуренция, кабинетът подкрепя и двата, казва министър-председателят Бойко Борисов.

В статията се отбелязва, че членството в ЕС принуждава България към финансова дисциплина, а режимът на валутен борд е изпълнил ролята си да внесе доверие към икономиката на страната. Независимо от скептицизма към руските енергийни проекти, като се има предвид миналото на България, доминирано от бившия Съветски съюз, мястото на страната като енергиен кръстопът между Изтока и Запада е самоочевидно.

Споделяне
Още от Бизнес