Управляващите изхвърлиха проекти на данъчни закони на Милен Велчев

Какви ще са разходите в бюджета и за какво ще се използват е политически въпрос и аз ще се въздържа от мнение по него. Така министърът на финансите Пламен Орешарски отговори в сряда на журналистическо питане какви ще са приоритетите в разходната част на бюджета. Това той направи след срещата си с представители на Българската международна стопанска асоциация (БИБА) и на Съюза на работодателите, които го поканиха да разясни параметрите на бюджета за 2006 г. и вижданията на ведомството за данъчната политика.

Министърът подчерта още, че неговата работа е да предложи приходната част и когато политическия съвет на управляващата коалиция набележи рамката на бюджета, той да даде разчетите за структурата му.

По тази причина Орешарски не пожела да се ангажира как ще се обвържат приходите в бюджета с предлаганите социални разходи и нова политика на доходите на социалния министър Емилия Масларова. Грубите разчети сочат, че за исканията на Масларова са нужни допълнителни близо 3 млрд. лв., които бюджетът не може да си разреши. Социалният министър настоява освен за по-ниски данъци и осигуровки, и за повече пари за безработица, майчинство и подпомагане на инвалидите.

От своя страна Масларова отговори задочно, че няма спор с Орешарски около разходите по своите предложения и че ще се опита да ги защити пред МВФ.  

Пред представителите на бизнеса Орешарски каза, че и догодина ще се запазят сега действащите закони за корпоративното подоходно облагане и за ДДС, и няма да се приемат обновените им проекти със заложени принципни промени в тях, изготвени от екипа на предишния финансов министър Милен Велчев.  

Тези два проекта, заедно с проектите на закон за акцизите и за ДОД, бяха внесени от предишното правителство в парламента, като остана за вписване в тях на новите данъчни ставки, които кабинетът на Сакскобургготски не поиска да предложи, за да даде възможност на новото управление да ги определи според вижданията си за бюджета за 2006 г.

В проектозакона на Велчев за ДДС, който Орешарски бракува, се предвиждаше въвеждане на доброволна регистрация по ДДС, независимо от облагаемия оборот, както и на групова регистрация на фирми със свързана дейност. Записано бе и премахване на облагането на безвъзмездните доставки на стоки и услуги, освен ако за тях не е ползван данъчен кредит.

Отхвърленият от Орешарски проектозакон за корпоративното облагане предвиждаше да се въведе определение за "местно юридическо лице" според европейската практика. Предлагаше се разграничението на доходите от страната и от чужбина да се прави само в този законопроект, като се избягва изброяването на тези източници в два действащи сега закони - за облагане на доходите на физическите лица и за корпоративното подоходно облагане.

Според Пламен Орешарски сегашните предложения на министерството му са за запазване на ставките по ДДС и данък печалба и догодина, когато вече ще се поработи сериозно за нови закони и за двата данъка.

Той категорично отхвърли възможността за намаляване на ДДС, който е 20%, или за въвеждане на диференцирани ставки, каквито предложения бил получавал от бизнеса с аргумента, че данъкът задържа потреблението, а намалението му може да доведе до обратния процес, което ще влоши дефицита по текущата сметка и външнотърговския дефицит.

Пред представителите на бизнеса финансовият министър потвърди намерението за увеличаване на акцизите и за намаляване на доходното облагане в огласените параметри – необлагаем минимум 180 лв., тристепенна скала на облагане със ставки 20-22-24%. Това ще остави в домакинствата около 180 млн. лв., обърна внимание Орешарски.

Същевременно ще се намали и осигурителната тежест, като се обсъждат два варианта – намалението да е с 2-3% или с 5-6%, което министърът определи като положителен знак за бизнеса. В бизнеса ще останат 500-600 млн. лв., сметна Орешарски.

Вдигането на акцизите ще компенсира понижените приходи от намалението на другите данъци, отбеляза Орешарски. Според него данъчните мерки могат да осигурят икономически ръст догодина или поне да запазят ръста от тази година. Той обаче категорично подчерта, че приходите трябва да покрият разходите, като се осигури нулев бюджетен дефицит.

След срещата президентът на БИБА Саша Безуханова каза, че е доволна от разясненията на финансовия министър и се надява на положително развитие на икономиката и бизнеса ни.  

Вариантът шоково въвеждане на големи акцизни ставки за цигарите и алкохола бе съобщено от заместника на Орешарски Георги Кадиев преди дни. Непопулярната мярка предизвика смут в управляващите и както Mediapool писа, избързването при оповестяването ѝ накарало червената централа да смъмри Кадиев. На критика бил подложен и министърът на икономиката, че необмислено предложил компенсиране на населението за ръста на цените на горивата.

Попитана дали непопулярното решене за вдигане на акцизите няма да повлияе на кметската предизборна кампания на левицата, Татяна Дончева коментира в сряда, че наистина са правени прибързани изказвания, преди да са взети решения от МС.