Управляващите в схватка за контрола върху европарите за селските региони

Треска тресе управляващата коалиция и ръководството на Държавен фонд “Земеделие” заради предстоящото му преструктуриране в Разплащателна агенция, която ще разпределя европарите и националното финансиране в отрасъла.

Устройственият правилник на новата административна структура е одобрен  вече от Управителния съвет на фонда и предстои неговото приемане от Министерски съвет. Това би трябвало да стане до края на август, за да може Разплащателната агенция (РА) да се сформира и да заработи ефективно от началото на 2007 г.

Тъй като политическите сили в управляващата тройна коалиция все още не са разпределили контрола върху отделните пера от 1,562 млрд. евро, с които Европейският съюз ще финансиране българското земеделие от 2007 до 2009 г., устройственият правилник на агенцията все още не намира място в дневния ред на заседанията на кабинета, научи Mediapool.

Битката всъщност е за разпределянето на ресорите между зам.-председателите на фонд “Земеделие”, които през пролетта с промени в Закона за подпомагането на селскостопанските производители бяха увеличени от четирима на седем. Така трите управляващи партии получиха по две квоти в Управителния съвет на бъдещата РА на ниво зам.-шефове, а една остана неприпозната.

Представителите на БСП в управата на фонда са Радослав Иванов и Исай Пешев, на ДПС - финансовият зам.-директор Ализан Яхова и Мюхеттин Караоглан.

НДСВ в момента има само един човек – Николай Маринов. Другият им представител – Красимир Неделчев, бе скандално отстранен от поста си във връзка с разследване срещу Неделчев за подкуп от 357 хил. лв. Той е обвинен в уреждане на пари по програма САПАРД, която се управлява от фонда. Въпреки, че съдът не откри основания да се иска уволнението на Неделчев, в момента позицията е свободна.

Владимир Карамишев, който е зам.-шеф на фонда още от 1999 г., е неприпознатият от нито една партия човек.

Проектът на устройствения правилник на Разплащателната агенция в земеделието предвижда няколко отдела да поемат различните плащания от ЕС и от държавния бюджет, съобщиха за Mediapool депутати от парламентарната комисия по земеделие. Преките плащания на евросубсидиите ще са в един отдел, пазарната подкрепа за развитието на селските региони – в друг, националните плащания – в трети. Предприсъединителната програма САПАРД, която ще действа реално у нас още пет години, също ще е обособена в отдел.

Големият “кокал”, за който се бори всяка от трите партии, е отделът, който ще разпределя парите за развитие на селските региони. Става въпрос за 733 млн. евро, които ЕС предоставя на страната през следващите две години за финансиране на такива проекти. Това е най-“апетитното” перо, към което ресорният зам.-председател в РА ще може да насочва проекти от приоритетните за съответната партия общини от планинските региони. 147 общини са потенциалните ползватели на парите за развитие на селските региони.

Отделът за директните плащания към регистрираните фермери за обработваните от тях площи ще управлява 431 млн. евро, предназначени за преки евросубсидии за трите идни години. Макар че парите са много, с тях не би могло да се играе особено, тъй като ще се раздават на стопаните според регистрираните от тях декари с ниви, за които после докажат, че са обработвали и са вадили продукция на пазара.

Звеното за програма САПАРД и това за националните плащания в момента са най-неатрактивни. Първият отдел - защото преминава от режим на одобряване на проекти в процес на тяхното изпълнение и изплащането им, а вторият – защото още не е решен размерът на националните плащания за земеделие.

По принцип в отдела за националните плащания би трябвало да преминат сегашните бюджети на фондовете “Земеделие” и “Тютюн”, които за тази година са около 400 млн.лева и се предоставят за безвъзмездно подпомагане и целево кредитиране на стопаните. Министерството на финансите обаче хич не е склонно да даде същите пари за национално плащане за догодина с мотива, че ЕС предоставя пари за земеделците и затова държавното подпомагане трябва да се ореже. Така, според ведомството на Пламен Орешарски, пари от републиканската хазна ще могат да се насочат в други чувствителни  сектори на бюджетното финансиране като образование, здравеопазване, социална политика.

Депутатите обаче са категорични, че при обсъждането на проектобюджета за 2007 г. ще се борят да има пари за национални плащания за фермерите, за да може приоритетно да се подпомагат поне групи земеделски култури за отглеждане.

Така в момента по отношение на Разплащателната агенция в земеделието единственото съгласие, постигнато между управляващите политически сили, е за регионалните ѝ 11 структури. Районни дирекции на РА вече се сформират в София, Пловдив, Хасково, Варна, Разград, Плевен, Благоевград, Велико Търново и Монтана, но се спори дали на юг администрацията да е в Бургас или в Ямбол. Чака се изходът на търговете за оборудване и за информационната система за администриране и контрол.

Бъдещите районни дирекции ще имат 28 областни структури, където ще се извършва регистрация на земеделците, идентификацията на обработваните от тях терени, контрола върху тяхната работи, изплащането на преките субсидии и проектите за развитие на селските региони.