Управляващите внасят пакет закони за прозрачност на политиката

Управляващите внасят пакет закони за прозрачност на политиката

Под натиска на Европейския съюз управляващите ще внесат до дни пакет закони за прозрачност и публичност на имуществото на висшите държавници, на финансирането на политическите партии и на интересите при защитата на законопроекти. Това стана ясно в понеделник от интервю пред бТВ на зам.-председателя на ДПС и председател на икономическата комисия в парламента Йордан Цонев.

В момента данъчните декларации на министрите и депутатите се оповестяват от Сметната палата, но тя няма правомощията да проверява истинността на тяхното съдържание.

Същевременно политическите партии не оповестяват публично списъка на дарителите си и макар да има забрана за анонимни дарения, на практика те са скрити от обществото.

От думите на Йордан Цонев стана ясно, че мнозинството все още бави промените в Закона за политическите партии, тъй като иска да провери обществения отзвук от евентуално увеличаване на държавната субсидия за парламентарно представените политически сили.

Според последните изменения в този закон, приети по време на предишното народно събрание по инициатива на левицата, парламентарните партии получават държавна субсидия в размер на 1% от минималната работна заплата за всеки получен глас на изборите. Така на практика субсидията расте с всяка промяна на минималното трудово възнаграждение, което в момента е 160 лв.

Смятам, че осветяването на дейността, регламентирането на доходите, на имуществото на политиците, всички неща, за които обществото толкова много иска да знае, и с право, ще върнат доверието в традиционните политически партии, коментира в понеделник Йордан Цонев.

Той уточни, че по отношение публичността на имуществото на висшите държавници в действащия закон има няколко сериозни грешки, които трябва да бъдат поправени.

Проблемите са в три аспекта, каза Цонев. Първият аспект е публичността, регламентацията на обществения достъп до информацията от декларациите, вторият е, че декларациите не бяха проверявани, и третият аспект е какво следва, когато не подадат декларация лицата, визирани в закона.

Той уточни, че става дума за около 6 000 души, които ще трябва да подават тези декларации.

Проверките ще бъдат извършвани от два органа – Сметната палата и Националната агенция за приходите, обясни още Йордан Цонев.

Обмисляната нова процедура предвижда Сметната палата да прави проверка на декларираните данни и да проверява във всички органи, в които има регистрация на данните за тези лица - в регистрите по вписвания за имоти, в Националната агенция за приходите за данъци и т.н.

По отношение на проверките за сметки в чужбина, те ще бъдат правени само там, където има съмнение или където има разлика в декларираните данни.

Цонев обясни още, че проверката ще трае пет месеца.

Зам.-председателят на ДПС каза още, че когато става дума за корупция, трябва да се говори с конкретни данни и да се предприемат конкретни мерки.

“Според мен в последните 15 години има голяма корупция в България поради два фактора - единият, обективен, другият - субективен. Обективният е, че държавата е в преход, че като цяло е слаба, законите се променят всеки месец, всяка година, няма достатъчна регламентация и най-важното, има смяна на собствеността. В тези условия във всяка държава корупцията избуява, също така и организираната престъпност,” допълни той.

Споделяне
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?