Управляващите засега печелят от коалиционния формат

Участниците в управляващата коалиция не само не губят, но дори и трупат известни електорални дивиденти, най-вече заради доминиращото желание в обществото за стабилност, при продължаваща дълбока ерозия в институциите и критично ниско доверие в съдебната власт. Това показват данните от януарското проучване на агенция "Алфа Рисърч" .

Два месеца след формирането си, второто правителство "Борисов" се ползва с крехкото доверие от 24%, срещу 36% недоверие. Въпреки това 61% смятат, че то трябва да изкара пълен четири годишен мандат.

Възможностите и волята на държавата да изпълнява функциите си по защита на гражданите и прилагане върховенство на закона са поставени под сериозно съмнение. Най-критично ниско е доверието в съдебната система и вярата на гражданите, че тя може да гарантира равенство пред закона и справедливост.

Нараства неодобрението както към дейността на съда, така и на прокуратурата. Едва 8% от българските граждани вярват, че ако срещу тях бъде извършено посегателство, съдът ще направи всичко възможно извършителите да получат справедливо наказание. Същевременно, оценките за дейността на главния прокурор Сотир Цацаров, който преди година беше една от малкото публични фигури с положителен рейтинг, сега спадат до 11% положителни срещу 42% отрицателни.

Първите му стъпки получават най-силна подкрепа от привържениците на коалиционните партньори ГЕРБ (55%) и Реформаторския блок (29%), но дори и между тях все още е налице взаимно недоверие и подозрителност. Симпатизантите на другите подкрепящи го партии – Патриотичния фронт и особено на АБВ – са по-резервирани към досегашните му действия, много по-критични и като цяло по-дистанцирани от управленските политики.

Към момента най-висок принос за утвърждаване на сложния коалиционен кабинет имат няколко водещи фигури в него с висока обществена популярност и одобрение. Това са премиерът Бойко Борисов, чийто персонален рейтинг след изборите тръгва нагоре (от 28% на 32%), министрите на ГЕРБ Лиляна Павлова (21.4%) и Томислав Дончев (18.7%), събиращият нарастващо одобрение министър от реформаторите Петър Москов (21.1%) и Ивайло Калфин (15.7%).

Сложният коалиционен формат засега е печеливш за участниците в него

Този въпрос стои и ще продължава да стои вероятно през целия мандат на правителството. Към момента определено може да се каже, че на фона на доминиращото желание за стабилност, участниците във властта не само не губят, но дори и трупат известни електорални дивиденти. ГЕРБ (23.2%) продължава да се ползва с два пъти по-висок електорален потенциал от БСП (11.4%), която спада до своеобразно електорално дъно.

ДПС удържа традиционната си подкрепа от 7.5%, но при значителен спад на одобрението за неговия лидер Лютви Местан, което се затваря изцяло в рамките на движението.

Изразяваните от Реформаторския блок позиции по управленските политики по всичко изглежда се подкрепят от потенциалните му симпатизанти. В резултат, електоралната подкрепа за блока бележи лек ръст (6.5% от общия брой избиратели), а Радан Кънев постига удвояване на личния си рейтинг. Подкрепящите правителството Патриотичен фронт и АБВ също стабилизират резултата си, съответно на 5.1% и 2.9%, при по-висока популярност на техните лидери.

От партиите, подкрепящи кабинета, сравнително най-слаб електорален бонус извлича АБВ. Формацията стабилизира подкрепата си от парламентарните избори и дори леко изпреварва "Атака". Популярността на лидера на АБВ Георги Първанов и на вицепремиера Ивайло Калфин, не води до увеличаване на подкрепата за партията, която няма много ярки парламентарни говорители и остава с не много ясна политическа идентификация.

ББЦ на Бареков "изпада" от електоралната карта

Най-драстична промяна в последните месеци се наблюдава при "България без цензура" (представена в НС като "Български демократичен център"), която буквално "изпада" от електоралната карта на страната, а рейтингът на лидера ѝ Николай Бареков се стопява наполовина (до 4%).

Кметовете се ползват с доверие, но половината от избирателите са готови да ги сменят

Въпреки, че до местните избори има още осем месеца, интересът към тях вече нараства. От една страна, на фона на общата криза на доверие, кметовете се отличават със сравнително висока подкрепа – 43% от гражданите са с положително отношение към кмета на тяхната община, при 17% – отрицателно. От друга страна обаче, намеренията за гласуване са твърде поляризирани – 42% възнамеряват да подкрепят действащите в момента кметове, а 39% искат промяна. Най-подкрепяни са кметовете на малките населени места и столицата, докато кметовете на част от областните и малки градове събират сериозни критики, което предвещава поредица от оспорвани битки.

От реформите зависи дали кабинетът ще има успешен мандат

В началото на своя мандат кабинетът "Борисов" е изправен пред предизвикателството да разчупи омагьосания кръг, затворен в триадата "икономическа несигурност -усещане за липса на справедливост -ерозия на доверието към институциите". Ако заложените в правителствената програма реформи възстановят доверието в държавността и върховенството на закона, които от своя страна да станат основа за нарастващо благосъстояние на хората – това може да даде кредит на управлението, което да разчита не само на пълен, но и на успешен мандат, сочи изследването.

Освен пред икономическата и финансова несигурност на голяма част от българите, вторият кабинет "Борисов" е изправен и пред сериозни социално-политически предизвикателства: да проведе реформите, с които се е ангажирал и без които тази несигурност може само да расте; да не допуска широко обществено недоволство с действията си, да удържа политическия баланс между подкрепящите го формации.

Обществото иска стабилност и пълен управленски мандат

Въпреки крехката подкрепа за правителството в условията на сложна коалиционна динамика, управлението разполага с два съществени ресурса. Единият е доминиращото желание за стабилност - 61% от българските граждани искат кабинетът да изкара пълен мандат, срещу едва 13% настояващи за предсрочни избори. Тезата за четиригодишно управление застъпват не само симпатизантите на подкрепящите го партии, но и тези на най-яростните му опозиционни противници: 54% от привържениците на ДПС и 48% от тези на БСП. За сравнение, на втория месец след встъпването му в длъжност, едва 20% смятаха, че кабинетът "Орешарски" трябва да изкара пълния си мандат.

Другият ресурс е в персоналните оценки за дейността на премиера и отделни министри, които започват със силен старт и печелят сериозно обществено одобрение. Положителните оценки за Борисов нарастват до 32%. Така, въпреки запазващите се полярни оценки за него, след българския еврокомисар Кристалина Георгиева, той се очертава като най-одобряваният национален политик.

Ерозията на доверие, обхванала всички държавни институции през последните две години на остра поляризация и политически конфликти, е оставила траен отпечатък върху отношението към парламента. Въпреки че в 43-то Народно събрание са представени партии, получили вота на 93% от гласувалите граждани, то започва мандата си с едва 11% одобрение, срещу 46% неодобрение и 42% неутрални оценки. Следващите няколко месеца ще са решителни за това в каква посока ще се ориентират мнозинството от неутралните към момента мнения.

Макар, че продължава да е една от относително най-популярните публични фигури, отношението към президента също остава силно поляризирано – 29% положително срещу 34% отрицателно.

Българите са по- песимистични за страната, отколкото за личното си благосъстояние

Но и в началото на 2015-та българите запазват песимизма си за развитието на страната, характерен за последните пет години на икономическа криза – 53% смятат, че негативните икономически тенденции продължават, срещу само 5% оптимисти. В личен план притесненията са по-умерени: 38% смятат, че финансовото състояние на домакинството им се влошава, 5%, че се подобрява и 56%, че остава същото.