31% е одобрението към кабинета, но хората не искат избори

Ако днес се провеждаха парламентарни избори, те до голяма степен биха възпроизвели сегашното партийно представителство в Народното събрание, където не би попаднала само "България без цензура", тъй като електоратът ѝ критично намалява. Това показва проучване на "Екзакта рисърч", разпространено в понеделник. ГЕРБ би получила 27.4% от вота на българите, БСП – 11.1%, ДПС – 8.2%, Реформаторският блок – 5.5%. В парламента биха попаднали още Патриотичният фронт с резултат от 4.5%, АБВ и "Атака" с по 3%.

Електоратът на БСП се свива с 3 процента за времето след парламентарния вот през октомври 2014 г. и дистанцията между социалистите и ДПС се скъсява. Подкрепа за лидера на БСП Михаил Миков спада (с 5% в сравнение с октомврийското изследване на "Екзакта”, което се проведе след парламентарния вот). В началото на март 2015 г. председателят на "БСП лява България" е одобряван от 16.5% и неодобряван от 67% от българите. 84% от социалистите одобряват своя лидер.

Над половината българи са "за" задължителното гласуване

Над половината българи казват "ДА” на задължителното гласуване, а 36% са против. Задължителният вот е одобряван преди всичко от жените, от хората на възраст между 30 и 40 г., както и от тези над 60 г., от жителите на провинцията, от заможните избиратели.

Задължителното гласуване е неприемливо за представителите на етническите малцинства.

31% от хората одобряват правителството

31% от българите одобряват работата на правителството "Борисов-2". Недоволни от кабинета са 55%, като сред тях преобладават възрастни над 60 години, нискообразовани респонденти и българи с нисък жизнен стандарт. Сред одобряващите по-често се срещат хора със стандарт над средния, на възраст между 50 и 60 години, вискообразовани респонденти и жители на градовете извън столицата.

В първите дни на март премиерът Бойко Борисов е одобряван от 43%. Неодобрението към работата на премиера е съизмерим дял с одобрението - 45%. Бойко Борисов увеличава подкрепата за работата си с 4% след парламентарните избори. С 3% намалява и неодобрението към него през последните четири месеца.

91% от избирателите на ГЕРБ подкрепят работата на Борисов като премиер, а 73% от избирателите на управляващите одобряват работата на кабинета.

Москов, Павлова и Калфин са най-одобряваните министри

Този кабинет поднася изненада, доколкото най-одобряваните министри са тези, чиито ресори обичайно събират най-много негативи. Списъкът на най-одобряваните министри се оглавява от здравния министър Петър Москов и от Лиляна Павлова (одобрявани съответно от 49% и 48% от пълнолетните българи). На трето място е социалният министър Ивайло Калфин, чиято работа е одобрявана от 41%, а на четвърто място е Томислав Дончев с одобрение от 38%. Това са и министрите, чието одобрение е по-високо от неодобрението.

Няма нагласи за предсрочни избори

Според 52% за България би било по-добре, ако настоящият кабинет изкара пълен мандат, а 21% се обявяват за предсрочни парламентарни избори. Скорошни избори по-често искат симпатизантите на БСП и на Атака.

Едва една трета от неодобряващите работата на кабинета искат предсрочни избори. Това означава, че критичните настроения засега не водят до радикални нагласи за смяна на това управление.

Най-доброто и най-лошото в работата на кабинета през неговите първи 100 дни

Според 7% от българите най-важното постижение на кабинета е, че върна доверието на европейските институции в България, в резултат на което бяха размразени еврофондовете.

На второ място, 6 % посочват наличието на по-добър и толерантен тон в политиката, на промяна в поведението на министър-председателя и на по-висока коалиционна култура на управляващите.

На трето място, отново 6% открояват направеното в социалната сфера, като обръщат особено внимание на коледните и великденските надбавки за пенсионерите, на повишаването на минималната работна заплата, както и на идеята за увеличаване на детските надбавки и новите правила за подпомагане на многодетните семейства.

На четвърто място се отчита стремежът да се провеждат реформи във всички важни области на обществения живот. Това сочат 5% от интервюираните. Други 4.5% поставят акцент на направеното в ресора на здравеопазването и по отношение на спешната помощ. 4% посочват като най-добри постиженията в ресора на министерството на регионалното развитие - строежите на пътища и магистрали, както и кампанията за санирането на блоковете.

Една пета от българите твърдят, че нищо добро не е направено за страната от началото на този управленски мандат. Запитани какво от дейността на правителството до момента им е направило най-лошо впечатление, 46% от интервюираните посочват, че нямат негативни впечатления от работата на правителството до момента. 16% твърдят, че им е направило лошо впечатление тегленето на заем от 16 милиарда лева, защото не е станало ясно за какво ще се изразходват парите. 7% критикуват кабинета за липсата на реформи, а 6% за липсата на синхрон между партньорите в управлението. Отсъствието на мерки за справяне с безработицата, както и проблемите свързани с пенсионната реформа, са посочени от равни дялове от по 4% като поводи за разочарование от първите стъпки на кабинета.

Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 39% от българите, което е с 3% по-малко в сравнение с октомври 2014. С 5% повече са и критиците на президента (48%).

Сред институциите с най-високо одобрение са армията и на полицията - по 35%. Неодобрението към работата на полицията, обаче е по-висок дял (46%) от неодобрението към работата на армията - 33%.

За последните месеци не настъпват значими промени в доверието, с което се ползват в обществото тези две институции. Леко намалява (с 3%) недоверието към полицията, което се дължи и на общото успокояване на ситуацията в страната.

Доверието към прокуратурата и съда се движи в рамките на 13-14%, а неодобрението в рамките на 62-65%.

Одобрението към парламента е 18% и продължава да бъде най- неодобряваната държавна институция за 67% от българите.