Усещането за война засилва надеждите за НАТО

Според американски, натовски и източноевропейски дипломати стратегическото значение на Черноморския район след терористичните атентати от 11 септември, когато послужи като изходна база за афганистанската война и сега, когато може евентуално да послужи и срещу Ирак, е онзи фактор, който катапултира България и Румъния и ги превърна в сериозни кандидати за членство в НАТО.

Двете страни получават благосклонни оценки, въпреки отдавнашните резерви на Запада по отношение сериозността на техните демократични реформи, военна им готовност и усилията им срещу корупцията.

НАТО е на прага най-голямото разширяване в своята история, след като на срещата на върха в Прага през ноември, България и Румъния, заедно с четири или пет други пост-комунистически държави, се надяват да получат покана за присъединяване.

Твърдо решени да бъдат сред тези, които ще получат покана за членство в НАТО на форума в Прага, Румъния и България работят в тясно сътрудничество със САЩ в афганистанската кампания, за да покажат стойността си като военни партньори. Двете страни се "възползват по-най-добрия начин от трагичната възможност, която им предоставиха развитието на събитията", казва българският външен министър Соломон Паси.

През ноември и декември американски самолети-цистерни, базирани в България имаха по около шест полета дневно за зареждане на военни самолети на афганистанския военен театър. Българско военно летище на Черно море сега е дефакто американска база с около 200 американци, настанени там.

Румъния и България също така отвориха без условия въздушното си пространство и предоставиха изцяло наземните и въздушните си инфраструктури. Двадесет военни полета дневно от и за Афганистан минаваха през Румъния.

Български и румънски части участват в мироопазващите сили в Кабул, а Румъния е предложила специализирана планинска военна част за операции в Афганистан.

Всяка от двете страни е утроила участието си в международните мироопазващи операции на Балканите, за да освободи съюзнически сили за Афганистан. Румънската военна база в Констанца е на път да мястото за ротацията на американските части на Балканите, а, може би, и за други военни театри.

"11 септември превърна Черно море в естествен трамплин", казва румънският външен министър Мирча Джеоана.

В устрем да направят впечатление на администрацията на Буш, смятана за решителния глас, определящ крайния списък от страни, които ще бъдат поканени за НАТО, Румъния и България обновяват писти и пристанища, с подразбиращото се очакване, че ако САЩ биха пожелали да ги използва за бъдещи операции, включително и удари срещу Ирак, те ще са подготвени за запитването.

"Следващият път, когато (САЩ) поискат подкрепа, или имат нужда от подкрепа, България ще бъде отличен съюзник", отговаря българският министър Соломон Паси когато го питат за Ирак. Румънските представители са като ехо на този коментар.

В ситуация когато Турция, Саудитска Арабия и други страни, в които има американски военни бази, изразяват безпокойства от възможни атаки срещу Ирак, предложенията не остават незабелязани във Вашингтон, отбелязват дипломати.

Официални американски представители обаче продължават да казват, че България и Румъния, трябва да ускорят политическите реформи и специално тези срещу корупцията, за да си осигурят покана за членство в НАТО и да отхвърлят етикета на регионални оставачи.

САЩ и НАТО посочиха като проблем отношението към малцинствата в двете страни и специално това към ромите.

В Румъния представители на НАТО възразиха срещу издигането на статуи на личности свързани с фашизма през Втора световна война. Румънските власти обещаха, че ще прокарат законодателство, което ще им позволи да премахнат статуите.

Съединените щати специално отбелязаха, че военните разходи на двете страни са ниски и че въоръжените им сили не са в състояние да си взаимодействат със силите на НАТО. И двете страни увеличиха военните си бюджети до повече от 2 процента от БВП, за да ускорят реструктурационните процеси и да модернизират армиите си. В същото време Румъния намалява числеността на армията си и се насочва към създаване на професионална, не-наборна армия, което е предвидено за края на десетилетието, казва официален румънски представител.

"Тук съм, за окуража финалният спринт на двете страни", казва американският заместник държавен секретар Ричард Армитидж. Неговото присъствие на срещата в Букурещ на страните-кандидати за НАТО подчертава сериозността на кандидатурите на България и Румъния.

"САЩ искат най-широкото и най-силното възможно разширяване на НАТО", заяви още Армитидж в Букурещ.

Изглежда, че САЩ и НАТО са постигнали съгласие, че Словения и трети балтийски държави - Литва, Латвия и Естония - ще получат покана.

Петата страна, Словакия, също ще бъде поканена, ако бившият авторитарен лидер Владимир Мечиар, не се върне на влест след изборите.

На Албания, Хърватия и Македония, които също присъстват на срещата в Букурещ, не се гледа като на силни кандидатури.

Възможността седем държави да се присъединят към НАТО след разширяването от 1999, когато бяха приети Полша, Чехия и Унгария, е значителен завой спрямо ситуацията от преди само 9 месеца.

"Големият взрив" е реалност", казва дипломат от натовска държава. "Аз никога не бих могъл да си представя, че това е възможно, защото не бих могъл да си представя 11 септември", допълва той.

Руската роля в антитерористичната коалиция доведе Москва до предефиниране на отношенията с НАТО и свали много от възраженията за членството на балтийските държави, които сега могат да се окажат първите бивши членове на Съветския съюз, които ще се присъединят към Западен съюз.

Гърция и Турция се обединиха в немислима коалиция зад кандидатурите на България и Румъния, убеждавайки, че разширяването на Алианса на юг е изключително важно поради причини на сигурността, трансграничната престъпност и продължителната нестабилност в страни като Македония.

"Имаше липса на диалог между Турция и Гърция", казва турският премиер Бюлент Еджевит. Но сега "ние имаме общи интереси - запазването на стабилността в региона". Разширяването на НАТО, казва турският премиер, не може да се ограничи до Централна или Северна Европа.

Външните министри на четирите южни страни (България, Румъния, Гърция и Турция) планират съвместно посещение до Вашингтон, за до подпомогнат каузата на България и Румъния.