Ускорени фалити, рисков фонд и спецзони ще стимулират икономиката от догодина

Седмица след семинара на управляващите в Хисар, посветен на бюджета, данъчната и инвестиционната политика, вицепремиерът Николай Василев представи пакет от 9 мерки за стимулиране на икономиката. Според него те ще дадат ефект още след десетина месеца, до средата на 2003 година.

Вицепремиерът заяви пред парламента, че мерките са насочени към увеличаване на работните места, по-добра социална сигурност и по-висок жизнен стандарт на българските граждани.

Пакетът от мерки не съдържаше нито едно от промоцираните в медиите предложения на ДПС за мегаагенция за чужди инвестиции, мащабна програма за напояване на Добруджа, развитие на биволовъдството чрез внос на животни от Индия и т.н. Макар че във вторник Ахмед Доган обяви, че обещаното от него "инвестиционно чудо" е част от новата инвестиционна програма на правителството, която ще стане ясна до края на седмицата.

Попитан днес за идеята за мегаагенция, Николай Василев каза, че е готов да обсъжда всякакви идеи, но подобно предложение все още не му е представяно.

В търсене на ефекта

Днешното представяне на пакета от мерки не бе съпроводено с ясна прогноза за очаквания резултат от тях, нито с обяснения как ще си влияят взаимно помежду си. Така до голяма степен остава неясна претенцията на вицепремиера Василев, че видими резултати ще има още до средата на следващата година.

Още преди обявяването им, от страна на бизнеса имаше положителни очаквания във връзка с предстоящите промени в търговския закон, целящи ускоряване на процедурите по несъстоятелност и ликвидация, с изготвянето на индекс за пазара на недвижими имоти и с желанието да се ускори премахването и опростяването на лицензионни, разрешителни и регистрационни режими.

Създаването на индустриални зони не е подплатено с никаква яснота за наличието на интерес за конкретни инвестиции. Досега няма инвеститор, който да е заявил, че иска подобни преференции, за да дойде в България.

Идеята за рисков инвестиционен фонд вече срещна критиката на мисията на МВФ, според който не е работа на държавата да инвестира в частния сектор. Ако имаше необходимост от фонд за инвестиции в малки и средни предприятия, той сигурно вече щеше да бъде създаден от частни капитали. Всъщност, в България вече има няколко подобни фонда, които не могат да се похвалят с особена активност заради липсата на качествени инвестиционни проекти.

Рисков инвестиционен фонд

Днес Василев изрази убеденост, че в най-скоро време правителството ще стартира процедурата по създаване на рисков инвестиционен фонд и ще обяви конкурс за неговия мениджмънт. Фондът ще стартира с държавни пари - 100 млн.лв. от фискалния резерв. Той ще започне работа, след като бъде проведен конкурс за избор на мениджър, който ще е длъжен да привлече поне още толкова средства, но от частни капитали. Василев прогнозира, че кабинетът ще възложи провеждането на избора до края на годината.

Пред парламента Василев добави, че инвестиционният фонд ще инвестира в дялове от развиващи се български компании като алтернатива на банковото кредитиране. С парите фондът ще придобива миноритарни или мажоритарни пакети от акции чрез увеличаване на капитала.

В кулоарите вицепремиерът коментира, че правителството няма намерение да отваря фискалния резерв, за да го харчи за несериозни неща. Според него едно от липсващите звена в българската икономика днес е алтернативни форми за финансиране на частния бизнес и развитие на по-дълбока и сериозна финансова индустрия.

Малко държавно стимулиране ще има сериозен характер за финансиране на частния бизнес, за създаване на по-добра корпоративна култура в частния сектор и за доразвитието на финансовата индустрия, допълни министърът на икономиката.

Според Николай Василев, в страните от Централна Европа има инвестиционни фондове, в които държавното участие е няколко милиарда долара Запитан за отрицателното становище на МВФ за идеята, вицепремиерът каза, че фондът просто не е бил добре информиран и идеята няма да бъде спирана заради някои негативни коментари.

Ускорени процедури по несъстоятелност и ликвидация

Според проекта за промени в търговския закон, на първото събрание на кредиторите може да се вземе решение за това дали да се приеме оздравителен план или не. Ако се реши предприятието да не се оздравява, то кредиторите веднага могат да определят и методът за продажба на активите.

В сегашния закон е предвидено второто събрание на кредиторите да се провежда до 6 месеца след първото. Сега се предлага срокът да се съкрати на 45 дни.

Кредиторите ще трябва да предявят претенциите си до месец след първото си заседание. Невключените в списъка ще могат да обжалват, а съдът ще е длъжен да решава в едномесечен срок.

На второто събрание кредиторите ще се събират с одобрен от съда техен окончателен списък и ще могат да вземат решение за одобряване на оздравителен план.

Отпада изискването при ликвидация да се прави оценка на активите. Нейното изготвяне ще зависи от волята на кредиторите, които могат и да решат сами да определят начална цена.

При одобряване на оздравителен план, събранието на кредиторите получава правата на общо събрание на акционерите и управлява компанията, докато не си получи обратно вземанията.

Промените в търговския закон предвиждат синдиците да бъдат не само физически, но и юридически лица. Това дава възможност инвестиционни посредници, консултантски компании, банки и др. да се назначават за синдици.

Минималното възнаграждение на синдика ще е 1% от продадените активи.

Индустриални зони

Според изготвеният от екипа на Василев закон за индустриалните зони, при инвестиции над 5 млн.евро в тях инвеститорите ще получат преференции под формата на безплатно или почти безплатно право на строеж или ползване на земя за срок от 50 години. Държавата се ангажира да осигури добра инфраструктура и добро административно обслужване на инвеститорите в тези зони, както и нулева ставка върху данък печалба при реинвестиране, когато зоните са в региони с висока безработица, обясни накратко проекта Василев.

Идеята прилича много на законопроекта за високотехнологичните паркове, който не бе приет от предишния парламент разногласията между компаниите от IT бранша. Както се шегуваха някои от участниците в интернет-форума на "Българския Великден" целта е да се основе едно "гето", което да няма нищо общо с лошата бизнес-среда в страната като цяло.

Описаните по-долу предложения показват желанието на министерството на икономиката същата цел да се постигне и в индустриалните зони.

В законопроекта се предлага в рамките на зоната трудовите взаимоотношения да могат да не се подчиняват на разпоредбите на Кодекса на труда. Василев призна, че това негово предложение все още не е обсъждано с колегите му от кабинета.
Според него най-лошото за хората е липсата на работа, затова идеята не трябвало да се отхвърля.

Според проектозакона, инвеститорите в зоните ще имат право да посочват в търговските си взаимоотношения с български и чуждестранни юридически лица съдебна и арбитражна юрисдикция, различна от българската.

На пресконференция в министерството на икономиката вицепремиерът обясни, че вероятно осъществяването на идеята за зоните ще започне с няколко пилотни проекта. Засега съществували две тези - едната, че зоните трябва да бъдат в региони с висока безработица, и другата, че те трябва да са на места с изградена инфраструктура и наличие на висококвалифицирана работна ръка. Вицепремиерът не обясни коя от тезите ще надделее или как да се съчетаят и двете.

Фирмените дългове стават търгуеми облигации

Изработена е и концепция за преодоляване на взаимната задлъжнялост на фирмите. Тя предвижда да се преоформят дълговете на предприятията в ценни книжа, така че да могат да се търгуват на фондовата борса. Възможно е кредиторите да преобразуват вземанията си в облигации и да ги пуснат за търговия на фондовата борса.

Развитие на капиталовите пазари

Друга мярка е обявеното като приоритет още в предизборната кампания на НДСВ развитие на капиталовите пазари. Пред депутатите Василев припомни, че търговията на българска фондова борса се съживява, от началото на септември на нея се търгуват компенсаторни записи и са избрани международни консултанти за листването на борсата на големи дружества като БТК, Булгартабак, ДЗИ, БМФ, Проучване на нефт и газ - Плевен. Днес така и не станаха известни какви са новите намерения по отношение на борсата.

Лицензи, разрешителни и индекс на недвижимите имоти

Създаване на индекс на пазара за недвижими имоти и премахване и опростяване на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими са останалите два стимула, които трябва да доведат до икономическо оживяване.

Вицепремиерът заяви, че почти половината от режимите, определени за отменяне или опростяване, са гласувани от правителството. Засега процесът вървял по-бавно в Народното събрание, което трябва да гласува конкретните законодателни промени.

Според Василев с гласувания от кабинета вчера законопроект за устройство на териториите ще отпаднат още 20 лицензионни режима.

Увеличаване на капитала на БАЕЗ

Вицепремиерът предлага капиталът на Българската агенция за експортоно застраховане да се увеличи от 10 на 30 млн.лв. Тя се занимава със застраховане на износ на български фирми за високорискови държави, към които не проявяват интерес частните застрахователни компании.

Подобни агенции имат всички западноевропейски страни - в Италия това е САЧЕ, а в Германия Хермес. Тяхната цел е при неполучаване на сума по търговски договор да платят на фирмата от собствената им страна, а след това, използвайки дипломатически канали, държавата да се опита да си върне сумата чрез помощта и на съответната чужда държава.

Промени в данъчните закони

Последната мярка, промоцирана днес от Василев, бе пакетът от промени в данъчните закони за догодина. Вицепремиерът поиска от депутатите политическа подкрепа за промените в данъчните закони. Той припомни, че правителството предвижда да въведе нулева ставка за данъка върху реинвестираната печалба за фирми, регистрирани в райони с висока безработица, да запази 7-процентната ставка за ДДС в туризма, да намали праговете за регистрация по ДДС и да финансира създаването на 100 хиляди работни места за трайно безработните.