Проучване на "Отворено общество" отново показа

Условията в домовете за временно настаняване на чужденци у нас са потискащи и унижаващи

Условията в домовете за временно настаняване на чужденци у нас са потискащи и унижаващи

Лоши битови условия и отношение, липса на медицинска помощ, адвокати и преводачи са част от проблемите в специалните домове за временно настаняване на чужденци при МВР, сочат данните от проект за гражданско наблюдение в домовете, проведен от институт "Отворено общество".

Проектът е реализиран в периода януари–юни 2011 г., като доброволци са направили без предупреждение 17 проверки в дома в кв. “Бусманци“ и четири в открития през март 2011 г. втори дом в гр. Любимец.

Интервюирани са 75 настанени чужденци, от които 16 са непълнолетни. Чуждите граждани са основно от Афганистан, Сирия и Ирак.

Мониторингът е констатирал, че настаняването в домовете се извършва, без реално да са изчерпани мерките, които законът предвижда като алтернатива на задържането - например полицейската подписка.

Повечето интервюирани са задържани, без преди това спрямо тях да са прилагани други мерки.

Лоши условия

Помещенията в домовете са пренаселени, което не позволява никакво лично пространство. Ограничени са възможностите за кореспонденция и телефонно обаждане поради липсата на безплатен телефон и интернет връзка.

В комбинация с ограничените социални контакти и възможности на чужденците за връзка с външния свят това води до засилване на тяхната уязвимост, до увеличаване на риска от депресивни състояния и повишен стрес.

Ограничен е и достъпът до адвокатска помощ на задържаните, като се разчита основно на правната помощ, предоставяна от ресурсите на неправителствени организации и договорни адвокати.

Като допълнителен проблем се очертава качеството на предоставяната правна помощ от служебни адвокати по този тип дела.

Интервюиран е споделил, че е поискал служебен адвокат, срещнал се е с него единствено "за 5 минути в съда", като оттогава няма информация какво става по неговия случай. Друг чужденец е поставен в подобна ситуация – назначен му е служебен адвокат, с когото се среща само веднъж. Адвокатът не се явява на насроченото дело, поради което не е даден ход на делото.

Лоша медицинска помощ

Сред другите проблеми е и качеството на предоставяната медицинска и психологическа помощ в домовете, както и координацията с външни здравни заведения и клиники, което не съответства на нуждите на задържаните.

От всичките интервюирани 58 чужденци, ползвали медицинска помощ, 34 категорично отбелязват, че не са доволни от качеството ѝ, и само един изрично отбелязва, че е доволен.

Според интервюираните чужденци всичко се лекува с аспирин или с парацетамол.

Седем души са посочили, че имат психологически проблеми (проблеми с нервната система), свързани със стреса от настаняването.

Лошо отношение

Не е констатирана злоупотреба с физическа сила, но има оплаквания от безпричинно настаняване в "индивидуална стая с мерки за сигурност" (ИСМС) или изолатор.

Десет от интервюираните чужденци са посочили, че отношението към тях е лошо. При задаване на уточняващи въпроси от доброволците станало ясно, че като основни фактори за това се очертават отново информационният дефицит и лошата комуникация поради липсата на преводач.

За четирима от интервюираните чужденци лошото отношение се дължи на използването на наказанието "настаняване в изолатора" (ИСМС).

Констатирана е и липса на загриженост и интерес от служителите към настанените и недостатъчни възможности за социални контакти с външния свят.

Шестима интервюирани са разказали, че се отнасят към тях като към животни, а един от тях отговорил през сълзи: "Бусманци е място за бавна смърт!“

В разговор с наблюдателите друг настанен споделил, че малък брой служители се отнасят с разбиране и са човечни. Останалите, по думите му, говорят с тях все едно говорят на куче на улицата.

Липса на информираност и преводачи

Според заключенията на доклада цялостната информираност на принудително настанените лица за правата им в рамките на задържането и последващите процедури по отношение на техния случай, е на много ниско ниво.

Това се дължи основно на липсата на достъп до професионален устен превод в домовете. За това, според "Отворено общество", е необходимо е да се осигурят бюджетни средства и да се установи ред за предоставяне на такъв превод поне на езиците на основните страни на произход на задържаните.

Единствено настанените чужденци, които говорят или разбират български, задържаните повторно в домове и тези, които са успели да си осигурят адвокат още при задържането, са информирани за правата си на разбираем език. Те представляват по-малко от половината интервюирани.

Липсата на адекватен превод на практика е сериозно препятствие пред гарантирането на основните права на задържаните лица, се посочва в доклада от проекта.

В случаите, когато се назначава преводач, пък не се взема предвид обстоятелството, че някои редки езици имат диалекти, което отново води до невъзможност за информиране на разбираем език. Например интервюиран чужденец споделил, че се е отказал от адвокатска защита, защото не разбрал какво му обясняват. Преводачът му е говорел на друг диалект.

 

 

 

 

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: