Уволнението на Дачков като диагноза на властта

Колега Бояджиев, вие бяхте един от седмината известни радио - журналисти, уволнени от БНР по време на управлението на Жан Виденов. Не може да не прави впечатление поразителната аналогия в подхода, който е приложен сега и към нашия колега Явор Дачков. Кога управленията посяга на журналисти?

Има наистина много сходни неща. Можем да говорим за присъщи характеристики и качества на тези управления, ако мога така да се изразя. Първата обща характеристика е пълното неразбиране за ролята на медиите по принцип. Пълното неразбиране за това какви са отношенията между медиите и властта. Пълното неразбиране, в крайна сметка, на собствения интерес и интереса на едно управление. Защото това са грешки, които, както показа опитът у нас, се обръщат накрая срещу този, който ги прави. Всичко това като сходство като че ли е налице.

Има и други неща, които може би се повтарят. Например усещането, че ще управляваш дълго и че всичко ти е позволено до такава степен, че даже не си правиш труда да прикриваш нещо и да го правиш по някакви по-елегантни начини.

Когато навремето бяха уволнени седмината радио журналисти от БНР, тъкмо това се превърна в един от видимите знаци на сътресения и предстоящ провал на цялото управление на БСП. Можем ли да направим подобна аналогия и сега?

За мен е важен един обективен анализ на зараждането на днешната управляваща политическа сила. На начина, по който беше формирана, на начина, по който се яви на политическата сцена. На анонсите, които направи, на обещанията, които даде. След това на първите ѝ стъпки в управлението, макар че вече изминаха близо 6 месеца. Всичко случило се ме кара да мисля, че разликата от ония години - управлението на Виденов - е, че това управление няма капацитета да се задържи толкова дълго. Знаете прекрасно, че и ние с вас сме изписали куп текстове на тази тема, и то далеч преди парламентарните избори, прогнозирайки един бърз във всякакъв смисъл провал на това управление. Ако не в икономическата област, то в способността му да се запази като цялост. Да запази едно парламентарно мнозинство. Стабилно да действа с единна политическа воля. И оттам и единна енергия, и единни координирани действия в управлението.

По времето на Виденов уволнението на журналистите от БНР беше едно от първите събития, макар че съвпадна и с други действия, които показаха, че това управление преминава към силови действия, подтиквано от своята слабост. Докато в настоящия случай ми се струва, че нещата са предрешени доста по-отдавна.

Не само управляващите мнозинства и партиите, които са на власт, могат да бъдат прочитани през подобен подход и отношение към журналистиката и журналистите. Но и самата журналистика като професия би могла да претърпи свой поглед през събитието, през уволнението на Дачков. Ако 95-та година, когато вас ви уволняваха, гилдията успя да оформи основа за своята професионална солидарност и да реагира по адекватен начин, дали това може да се случи и днес?

Не е сигурно дали не може да се случи и днес. Аз не приемам понятието гилдия като нещо, в което влизат всички лица, работещи във всички медии. Според мен такова единно понятие не съществува, то е измислено и никакво такова единство в който и да било момент не може да бъде постигнато. Нито е нужно да бъде постигнато. И тогава - 95-96 година, не беше постигано единство на цялата гилдия. И оттогава до днес уж радващата се от промените, които се извършват там, в БНТ се подвизаваха същите лица и същите тия лица общо взето си мълчаха. И тогава, примерно, за нашия протест в радиото се говореше, без да ни бъде давана думата на нас, както ще се случва предполагам и сега, и както се е случвало през всичките тия години. Тогава група хора успя да намери основа, около което да се обедини и да постави някакви професионални и граждански принципи. Да ги отстоява гласно. Същото това нещо, в някакъв смисъл, ще се случи и сега. Само че във времето от 95-та досега се случиха и много други неща. Мнозина се опитаха да имитират, да възпроизведат по някакъв начин, да употребят по някакъв начин схемата на разигралото се през 95-та година. Сега е много по-трудно човек да разпознае кога става дума за действителни политически репресии спрямо журналисти, за нарушаване на принципи на свободата на словото, или на определени закони, какъвто е случаят със Закона за радиото и телевизията. И кога става дума, от друга страна, за случаи с по-скоро синдикален характер. Защото много хора си отиват от различни медии по една или друга причина. Не винаги става дума за преследване от гледна точка на свободата на словото.

В случая с Дачков може ли да се каже категорично дали става дума за политическо уволнение или за нарушаване на закона?

Съвсем ясно - мисля, че е политическо уволнение.

Това повод ли е Свободно слово, което се създаде тъкмо в периода след като бяхте уволнени седмината от радиото, да излезе с позиция и да възстанови опита си да убеждава обществото в принципите на свободата на словото и необходимостта от тяхната ненакърнимост?

При всички случаи е повод за подобни размисли и действия. Но по-скоро знам, че е неосъществимо във вида, в който се случи тогава. Просто защото онова, което беше Свободно слово като хора, сега не съществува. Сега част от тези хора са в новоизбрания СЕМ, който си затвори очите пред елементарни принципи на законността и прекрати един мандат миналата седмица, малко преди той да изтече. Част от тези хора са и на други постове в момента и в една или друга степен, ако нямат пряко участие в акта, за който говорим, във всеки случай постовете им и позицията им говорят, че стоят зад подобен акт. Между впрочем възможността сега същите хора да реагират по същия начин в някакъв смисъл беше пропилявана лека-полека и в предишните години. Защото и тогава имаше хора от онзи първи състав на Свободно слово, които по някакъв начин влязоха във властта и около нея или пък заеха позиции и постове, които не им позволяваха да реагират по същия начин. И при някакви наподобяващи днешния случай ситуации, много от хората, които бяха в началото в Свободно слово, бяха на коренно различни позиции. Тъй че нещата не могат да се повторят. Принципите, разбира се, си остават. Но когато говорим за конкретни хора и организации, те не могат да се повторят.

А кой защитава тези принципи днес? Има ли кой да реагира днес?

Има. Аз лично ще поставя въпроса пред Медийната коалиция, където са събрани доста по-широк кръг от организации, свързани с медиите, с журналистиката, с медийната индустрия. Така, както миналата седмица стана с прекратяването на мандата на Лили Попова и излязохме с такова принципно становище. Въпреки че различните хора, участвали или участващи в медийната коалиция организации, може да имат различно становище и различни чувства, симпатии или антипатии към Лили Попова, но приеха едно абсолютно принципно становище. Тъй като онова, което стана на практика, няма нищо общо с въпроса какъв генерален директор е била - добър или лош. По подобен начин, мисля, в медийната коалиция ще бъде поставен и въпросът с това уволнение. Както и въпросът за правомерността на действията на един орган, какъвто е СЕМ, който, както се оказва, вероятно още при съставянето си е бил съставен в нарушение на закона.