В България бяха откраднати огромни пари

Британският разследващ журналист Миша Глени представи в София подготвяната от него книга за международната организирана престъпност. Представянето е част от дискусиите в рамките на международна конференция по темата, организирана от дискусионния клуб "Червената къща". Поместваме интервю на българската редакция на Би Би Си с Миша Глени.

Какво място заема българската организирана престъпност в рамките на международната криминална мрежа?

България е важна като модел за това как различни социални групи - борците, Държавна сигурност, политически партии и синдикални централи, се съюзиха за да откраднат огромна сума пари от българската държава и да използват тези пари за да създадат нов елит, нова йерархия - понякога по криминален, а понякога и по легален начин. Много трудно е да се направи разлика между организираната престъпност в първите години след промените и началното натрупване на капитала.

Българската организирана престъпност и сега продължава да бъде проблем на българското общество и това е регистрирано нееднократно от международни организации. Означава ли това, че правителството не прави достатъчно за да се бори с нея?

Мисля, че като цяло правителството прави каквото може, но то страда от сравнително високо ниво на корупция. А корупцията и организираната престъпност вървят ръка за ръка. България има да наваксва много - за кратко време трябва да създаде ефективни демократични методи за контрол. Но да не забравяме и това, че България е близо до Турция и има голямо черноморско крайбрежие. Тя е много привлекателна за организираната престъпност. По-голямата част от хероина, предназначен за Западна Европа, идва чрез Турция. 80 на сто от него минава през Капитан Андреево. През 90-те черноморското крайбрежие помогна за създаването на ново явление - използването на Балканите като снабдителен пункт за обработка и разпределение на кокаин. За България е трудно да се бори с това, тъй като трябва да се справи с международни синдикати, които имат огромни възможности. Но безспорно наличието на слаби институции и слаби личности, както и корупция сред политическите партии, свързана с организираната престъпност, не помагат за това.

Колко надълбоко е проникнала организираната престъпност в политическата система на България?

Повечето политически партии до известна степен са засегнати от корупция, но това е и въпрос, който касае липсата на институции. През преходния период Западът вложи много пари в Източна Европа и бившия Съветски съюз за създаване на демократични механизми - свободни избори и наблюдатели, които да ги гарантират. Но Западът никога не е обръщал внимание на връзката между политическите партии и държавните структури, както и финансирането на тези партии. Това е ахилесовата пета от гледна точка на създаване на взаимоотношения между организираната престъпност и държавата. Разковничето на проблема са политическите партии, защото организирането на предизборна кампания, както и поддръжката на политическа партия в Югозападна Европа струва скъпо. Като не можеш да събереш средства от обикновените симпатизанти, търсиш пари от други източници. И това дава възможност на организираната престъпност и на корумпирания бизнес да се докопат до държавата. В известен смисъл те създават политиците. Това личи по прекомерното богатство, с което разполагат много политици в България.

Може ли да се каже, че организираната престъпност ръководи политическия живот в България?

Не бих казал. Мисля, че дейността ѝ е ограничена. Но все още е тревожно, че присъствието ѝ е очевидно. Предишният път когато посетих страната посред бял ден застреляха на "Витошка" Димата Руснака. Това създава много лош имидж на България. Но според мен броят на хората, които се занимават със законен бизнес, започват да заема все по-голяма част от икономиката. Организираната престъпност обаче ще бъде изкоренена много трудно - сегашният бум с продажбата на български имоти на чужденци привлича като магнит подобни синдикати. Програмите, свързани с приобщаването на България към Европейския съюз, са изключително важни за борбата с това явление. Всъщност това е единственият значим стимул, както за България, така и за Румъния, да започнат да правят нещо по този въпрос.