В дебата за АЕЦ липсват икономическите аргументи

Г-н Станчев, наистина ли икономическите измерения на евентуално затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй"ще бъдат толкова големи, а вредите - толкова непоносими, че този дебат се води с такава интензивност вече толкова време и дори в някакъв смисъл се поставя под съмнение евентуалното членство на България в ЕС заради съхраняването на тези два блока?

Имаше няколко изяви на хора, свързани с управлението на АЕЦ "Козлодуй" и поддръжници на тезата, че може да бъде удължен срока на експлоатация на 3 и 4 блок с аргумента, че заради затварянето на тези два блока цената на тока ще се повиши с 15%. В общи линии това просто не е възможно, защото означава, че делът на 3 и 4 блок в електропроизводството би трябвало да бъде около 4 - 5 пъти по-голям, отколкото е в момента. Ако има някакво влияние върху цените от затварянето им, то ще бъде около 2-3 %. Тоест, според мене няма икономически аргументи.

Странното в целия дебат е, че дори тогава, когато се защитава някакъв различен подход - бил той референдум по повод затварянето на АЕЦ или отваряне на глава "Енергетика" след членството - отново няма икономически аргумент. По принцип могат да се правят референдуми за всичко. Аз не смятам, че това е популистки ход, както повечето политически партии определят предложението. Аз смятам, че просто е глупав ход, защото референдуми се правят за нещо, свързано с бъдещето, а не с миналото. Защото колкото и да се удължава срока на експлоатация на двата блока, той не може да се отлага за повече от 4 години, тъй като това е проектният срок за затварянето. Тоест, ако се прави референдум за енергетиката, той трябва да бъде за "Белене", а не за "Козлодуй", защото там става дума за нови разходи и за нова структура в енергетиката, която ще бъде валидна около 30-40 години.

Тоест според вас дебатът, така както се води около АЕЦ "Козлодуй", е безсмислен?

Аз смятам, че затварянето на АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г. беше направено, за да се отвори път на "Белене". Това го твърдя още от първите съобщения, които се появиха в медиите, след срещата на Сакскобурготски и Симитис.

Това е точно обратното на хипотезата, че правителството се заиграва с "Белене" за да може по-лесно да затвори "Козлодуй"?

Да, моята теза е такава. Още от февруари 2002 година. Вместо да се използват договорените спорни въпроси за възможността за затваряне на АЕЦ по примера със Словакия и Литва след членството на страната в ЕС, премиерът просто пое ангажимента да затвори АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г., като смятам, че той има почти религиозно отношение към АЕЦ "Белене".

Всъщност трябва ли двата проекта за "Белене" и "Козлодуй" да бъдат разглеждани във връзка или това са два съвсем различни въпроса?

Тази връзка също е в миналото. Тоест, ако оттук нататък нещо се разглежда, това са ползите и разходите оттук нататък. В тези сценарии, разбира се, че се включва и АЕЦ "Белене". Но първото нещо, което трябва да се пита по повод "Козлодуй", е дали трябва страната да влиза в ЕС през 2007 година. Това е много сложен въпрос, тъй като някои от ползите и разходите са неизчислими, но някои от разходите са очевидни.

Първият е покриване на разходите по затварянето, което ще увеличи отново цената на тока, тъй като това затваряне трябва да се случи и то в относително средносрочен период. Другото нещо, което ще бъде загубено при отлагане на влизането на страната в ЕС, са субсидиите от Брюксел. Ако има референдум, той трябва да бъде референдум по влизането в ЕС и всички въпроси за "Козлодуй" могат да се поставят в рамките на този референдум.

Българският бизнес има ли някакво отношение към това, което се случва с АЕЦ "Козлодуй"?

С "Козлодуй" - не. Аз смятам, че българският бизнес се интересува по-скоро от съдбата на проекта "Белене". Според мен отрасли и предприятия, които са свързани по-скоро с някакви природни ресурси и електроенергия, естествено биха били заинтересовани от строителството на "Белене", ако това строителство обещава по-ниски цени. Това, разбира се, в момента не е доказано. Заинтересовани са и някои големи банки, които могли да финансират части от този проект при държавни гаранции. В същото време бизнесът, който е свързан по-скоро с услугите и туризма, вероятно донякъде и транспорт, търси алтернативни източници на ядрената енергетика - газ, въглища и конвенционална енергетика изобщо. Очевидно този бизнес би бил против строителството на "Белене".

Смятам, че за момента няма аргументи или поне са доста неясни аргументите, с които правителството смята да започне процедура по изпълнител на проекта.

Като икономист смятате ли, че е реалистично да се очаква, че България ще построи АЕЦ "Белене"?

Всичко може да се построи, и вавилонска кула, въпросът е какъв ще бъде резултата. Зависи как ще се определят разходите. Когато с колегата Мартин Димитров правихме икономическа обосновка на проекта преди 2 години - а цените оттогава досега не са се променили - ние взехме последният построен реактор от същия тип и неговата цена. Това беше чешкия "Темелин", а цената - 2.7 млрд.евро. Когато ги разпределихме във времето, се оказа, че разходите за изграждане на такава централа при 80 % гаранции от правителството са равни на разходите за присъединяване на България към НАТО, на субсидията или трансфера на средства от централния бюджет към НОИ и няколко други подобни...

Тоест, решението за АЕЦ ще постави един труден избор - кои други разходи трябва да се съкратят. Което пък означава, че България няма да може да си позволи намаляване на данъците в обозримо бъдеще, ако проектът започне през следващата година.

Като се има предвид размерът на проекта Белене, смятате ли, че този въпрос трябва да бъде поставен на референдум?

Аз смятам, че трябва да има референдум. Не мога да кажа дали ще има, но смятам, че трябва. Не може да се правят такива разходи при ограничен мандат, преди избори и при ограничен достъп на обществото до информация.

Ще търсите ли форми тази идея да бъде реализирана?

Смятам да напиша писма до основните политически партии и ще публикувам своето предложение.

Интервюто е излъчено в предаването "Бизнеспул" на радио Нова Европа и Mediapool