В Косово общи бяха само изборите, но не и визиите за бъдещето

Общите избори за парламент на Косово през ноември бяха най-чаканото политическо събитие през годината в областта събитие. Косово - официално част от Сърбия и от Югославия, в момента е международен протекторат под юрисдикцията на ООН в съответствие с резолюция 1244.

Ангажиментите на световната общност към проблема Косово започнаха още по времето на Милошевич. Въздушната операция на НАТО срещу СРЮ и последвалата дипломатическа активност за намиране на омиротворителна формула направиха така, че днес интересът към обстановката в Косово е разпределен - горе-долу в равни пропорции - на три части. От това какво се случва в Косово се вълнуват албанците от областта, които непрекъснато повтарят, че искат независимост.

Сърбите, които са малцинство в Косово, но се чувстват част от мнозинството в Република Сърбия все още се надяват да запазят Косово като неотделима част от сръбската държава. Международната общност - от трета страна - която е основният гарант за спазването на резолюция 1244 на ООН, иска Косово да бъде стабилно, спокойно и да се демократизира по начин, който свежда риска от конфликти до възможния минимум. Въпреки тези три типа интерес към темата Косово, които намериха общ израз в подкрепа на идеята за провеждането на общите избори, на практика политическият прочит на събитието е напълно различен за албанците, за сърбите и за света. Албанците видяха в проведените избори още един окуражителен за себе си знак, че имат основания да претендират за независима държавност.

Независимо че в правомощията на новоизбрания косовски парламент влизат основно елементи от социалната политика, местната икономика и образованието и изрично не му е позволено да се занимава с неща, които биха създали алюзията за отделна държава, косовските албанци видяха в общите избори и в новия си парламент тъкмо това - първата сериозна институционална стъпка към подсказването, че Косово наистина трябва да стане независима държава. Поразително е съвпадението в политическото говорене и на считания за умерен лидер Ибрахим Ругова, и на неговия основен опонент Хашим Тачи, и на лидера на Алианса за демократично Косово Рамуш Харадинай, които - въпреки вътрешните си разногласия по въпроса как да изглежда живота в областта, по въпроса за статута на Косово между албанските лидери бе демонстрирано такова единство, каквото наблюдавахме и в позицията им по време на преговорите в Рамбуйе.

За сърбите темата за общите избори в Косово и сръбското участие в тях се превърна в част от една сложна игра. Официален Белград даде зелена светлина за участие на сърбите в косовските избори едва десетина дни преди тяхното провеждане. Аргументът на Кощуница, отправен в неговия призив към косовските сърби бе, че по този начин се дава още един сигнал към света, че Сърбия и Югославия се демократизират, и че мястото на Белград е сред международната общност. Кощуница мотивира призива си към сърбите да участват в изборите в Косово и с това, че по този начин се препотвърждава смисъла на резолюция 1244 на ООН, тъй като тя бе юридическата основа за провеждане на косовските избори, но преди всичко е международно-правната гаранция за неотделимостта на Косово от Сърбия и Югославия. По този начин - ако косовските албанци видяха в общите избори възможност още веднъж да покажат, че искат независимост, то косовските сърби с участието си в общия вот показаха тъкмо обратното - че се надяват Косово да бъде запазено за Сърбия, която уважава решенията на международната общност и спазва нейните правила.

Международната администрация в Косово също изрази огромно задоволство от проведените избори. За света избирането на косовски парламент наистина е стъпка, произтичаща от регламента на резолюция 1244 - за демократизиране на областта, за създаване на работещи институции и самоуправление. Факт е, обаче, че и общите косовски избори от ноември, и облика, който ще получи Косово след тях са само част от един преходен период - периодът преди взимането на решение за окончателния статут на областта. Косовските общи избори - колкото стъпка към демократизация на областта и към изграждане на работещи местни институции, са и начин за разсейване на напрежението около въпроса за неизяснения статут на Косово. Напрежение, което доказано намери израз и при конфликта между македонците и албанците в Македония. Всички фактори по косовския проблем са единодушни, че присъствието на международната общност - и като администрация в областта, и като омиротворителни сили КФОР, ще продължи още дълги

години. Период, през който и албанците, и сърбите, а и другите етнически общности, населяващи областта Косово, ще продължат да живеят с противоречивите си надежди за бъдещето. Изборите през ноември обединиха политиците в Косово около необходимостта за тяхното провеждане. Тези избори, обаче, не помириха различните визии и различните надежди за бъдещето на Косово. А тъкмо напротив.