В Македония е по-добре да се действа сега, отколкото да се чака да стане още по-лошо

Миналата седмица Европейският съюз и балкански дипломати откровено представиха пред американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд оценката си за крехката сигурност на Македония и за пръв път повдигнаха въпроса за евентуален по-силен отговор от страна на НАТО с цел да се предотврати превръщането на кризата в гражданска война.

През последните десет дни представителите на ЕС с ужас наблюдаваха влошаването на положението в Македония. Въпреки усилията, ръководени от Хавиер Солана, шеф на европейската външна политика, нито едно политическо решение на кризата не проработи. Напротив, всяка нова инициатива като че ли се проваляше само за дни под натиска на бунтовниците от Армията за национално освобождение. Тази атмосфера нито дава възможност за изпълнение на законните искания на албанското малцинство, нито помага на македонците да се почувстват сигурни в териториалната цялост на страната си.

Коалиционното правителство в Македония общо взето не работи. Различията между парламентарно представените групи на македонците и албанците се задълбочават. Всеки ден етническите албански бунтовници печелят нови територии. АНО използва тактика, подобна на поведението на сърбите в Босна по време на прословутите им атаки през 1992 и 1993 г.

Македонските албански бунтовници превземат села близо до важни градове като Куманово и Тетово. Прекъсват водоснабдяването и електричеството на десетки хиляди граждани - както македонци, така и албанци. Заплашват да нападнат и столицата - Скопие, летището ѝ и единствената македонска петролна рафинерия.

Дипломати на ЕС, ООН и ОССЕ, работещи по кризата в Македония, заключиха, че за предотвратяването на нова катастрофа в района е необходима бърза намеса на НАТО. Те призоваха министрите на външните работи и на отбраната на ЕС да отправят ясно предложение в този смисъл към американския президент Буш при разговорите в Брюксел и Гьотеборг.

Служители на ЕС смятат, че ще трябва доста да убеждават Буш. От друга страна, те изтъкват, че македонската криза заплашва и частите на НАТО в Косово, както и европейската сигурност като цяло. Най-непосредствената заплаха е свързана с факта, че почти цялото тилово осигуряване на операцията на НАТО в Косово зависи от въздушните, шосейни и железопътни връзки, които минават точно през конфликтните зони в Македония. Второ, хиляди бежанци се тълпят в Косово, подкопавайки мисията на НАТО.

Значението на конфликта, обаче, е много по-широко. Сърбия и България нервно наблюдават как в най-важната стратегическа част на южните Балкани се разпростира вакуум на сигурността. Въпреки че отчаяно се надяват да останат встрани от конфликта, те може да се почувстват длъжни да подсигурят интересите си с някаква форма на военна намеса.

Дестабилизацията на Македония ще е добре дошла за престъпните мафиотски групировки, които печелят крупни суми от рекет и контрабанда на цигари, трафик на наркотици, незаконна имиграция и проституция към страните от Европейския съюз.

Междувременно потресаваща хуманитарна катастрофа заплашва и албанци, и македонци.

Това е преди всичко европейски проблем. Европейците трябва да отчитат предпазливостта и опасенията на САЩ от нов ангажимент на Балканите. За спасяването на Македония обаче не е необходима толкова мащабна операция като измъкването на Косово от сръбския контрол през 1999 г.

Македонците не са сърби - техните военни способности са слаби и отношението им към албанското малцинство през десетте години, откакто имат независима държава, изобщо не може да се сравнява с ужасите, които косовските албанци понесоха преди 1999 г.

Силното присъствие на НАТО ще убеди АНО в безполезността на въоръжената борба, а това е всичко, което е необходимо, за да се възстанови процесът на политически диалог в Македония. Цената ще е минимална в сравнение с хаоса и унищожението на тоталната гражданска война, която се приближава към Македония с бясна скорост.

Европейският съюз трябва да изложи убедително аргументите си пред Джордж Буш, който пък трябва да им отдели най-голямо внимание.