В най-бедните страни глобализацията процъфтява

Ако имаше конкурс за най-грешна прогноза относно света след 11 септември, победител щеше да бъде изтъкнатият лондонски професор Джон Грей от Лондонското училище по икономика с изявлението си, че 11 септември бележи края на ерата на глобализация. Освен че 11 септември няма да бъде запомнен с края на процеса на глобалната финансова, търговска и технологична интеграция, тази дата ще отрезви донякъде антиглобалиските движения.

Ако нещо въобще е сигурно за 11 септември, то това определено е фактът, че терористите произлизат от възможно най-малко глобализираната, най-малко отворената и най-малко интегрираната част от света, а именно Саудитска Арабия, Йемен, Афганистан и северозападен Пакистан. Държави, които не обменят стоки и услуги, не са склонни също така да обменят идеи, плурализъм и толерантност.

Но може би най-важната причина за оцеляването и възхода на глобализацията и след 11 септември е фактът, че докато разглезените колежани и хора от академичните среди на Запад продължават да дебатират дали отделните страни трябва да се глобализират, двете най-големи държави в света - Индия и Китай, които представляват 1/3 от човечеството, отдавна са решили този въпрос. Те са разбрали, че отварянето на икономиките им чрез търговия със стоки и услуги е най-добрия начин да преодолеят крайната бедност и в момента са фокусирали вниманието си единствено в откриването на най-стабилния начин за глобализиране. Някои от тях предпочитат да действат по-бързо, а други са избрали валутния контрол и частичното субсидиране, но въпросът е, че дебатът относно посоката на развитие вече е приключил.

"Умората от глобализацията все още е много ясно изразена в Европа и Америка, докато в места като Индия и Китай откриваме огромното желание за участие в процесите на икономическа експанзия," смята Джайрам Рамеш, главен икономически съветник в партията Индийски национален конгрес. "Дори тези, които бяха подозрителни, днес търсят начини да участват, но чрез подход, овладяващ риска и темпото. Така че ние откриваме пътищата на "глокализация" /бел.ред. - неологизъм - локална глобализация/, за да реализираме глобализацията по наш собствен начин. Това вероятно означава известно забавяне в развитието, за да се овладее социалната стабилност, но явно това е начинът."

"Бях за една седмица в Германия," добави Рамеш, "и трябваше да слушам всички тези хора да ми обясняват как глобализацията разрушава Индия и задълбочава бедността, а аз просто им казах: Вижте, ако искате да спорите с мен относно идеология - това може, но що се отнася до фактите - вие просто грешите."

Тази истина е най-очевидна в Бангалор, индийската "Силиконова долина", където хиляди млади индийци, повечето от които са от семейства от по-бедната част на средната класа, изведнъж станаха социално мобилни, сдобиха се с моторни скутери и апартаменти. Всичко това стана след като завършиха технически колежи и започнаха работа в индийски софтуерни и инженерни фирми и така осигуриха проучвания и знания за едни от най-големите световни компании. И това - благодарение на глобализацията. Официалните власти в Бангалор твърдят, че всяко високотехнологично работно място отваря 6.5 допълнителни работни места в сферата на услугите и строителството.

"Информационната технология направи от обикновени хора милионери единствено благодарение на умствения им потенциал - не на кастата, не на земята, не на наследството" каза Санджай Бару, редактор на Индиан файненшъл ескпрес. "Индия едва сега започва да осъзнава, че в този процес на глобализация ние имаме съществени преимущества."

Използването на глобализацията за развитието на индийските информационни технологии беше "огромна печалба в смисъл на обмен и самоувереност," добави Нандан Нилекани, мениджър на Инфозис - индийски софтуеърен гигант. "Редица индийци споделят, че когато минават през имиграционните власти на нюйорското или лондонското летище, вече ги гледат с уважение. Имиджът на Индия се промени от страна от Третия свят, известна с укротителите на змии и въжеиграчите си, в място на софтуерни гении."

Живеят ли повечето индийци все още в бедни села? Разбира се. Трябва ли да са стремим към по-справедлива глобализация, като заставим западните държави да отворят пазарите си повече към неща, които бедните страни са способни да продават - храни и текстил? Със сигурност.

Това, което искам да подчертая, всъщност е:

Дебатът относно глобализацията преди 11 септември е абсолютно безсъдържателен. Две прости истини бяха забравени.

Първата е, че глобализацията има своите възходи и падения, но държави, които подхождат към глобализацията чрез правилните институции и управление, успяват да вземат най-доброто от нея и да смекчат лошите последици.

И второ: страните, които се глобализират чувствително, но устойчиво, са също и онези, които стават по-отворени политически, с повече възможности за гражданите си и с младо поколение, което е по -заинтересувано от присъединяване към издигащата ги нагоре световна система.