В открита конфронтация със Запада, Русия призна Южна Осетия и Абхазия

Въпреки натиска от страна на Запада, руският президент Дмитрий Медведев обяви във вторник, че Москва признава двата отцепнически грузински района за независими държави. "Подписах укази за признаване от Руската Федерация на независимостта на Южна Осетия и независимостта на Абхазия", съобщи Медведев в телевизионно изявление след заседание на руския Съвет за сигурност в черноморската резиденция Сочи.

Жителите на Абхазия и Южна Осетия, повечето от които имат руски паспорти и се водят руски граждани, излязоха по улиците, за да отпразнуват независимостта.

Това решение поставя Русия в конфликт със Запада, който подкрепя териториалната цялост на Грузия и настойчиво призова Москва да не признава двата района.

Медведев подписа указите, докато руски танкове и войски все още са окупирали части от Грузия след кратката война за Южна Осетия по-рано този месец – първият път, когато Москва изпраща войски в чужда държава след разпада на Съветския съюз през 1991 г., отбелязва Ройтерс.

САЩ, НАТО и ЕС незабавно атакуваха решението на Кремъл. Държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс го определи като "достойно за съжаление", германският канцлер Ангела Меркел го нарече "абсолютно неприемливо", Великобритания го "отхвърли категорично", а френското председателство на ЕС предприе спешно обсъждане на обща европейска декларация, с която да осъди признаването на двете републики.

"Признаването от Русия на Абхазия и Южна Осетия е целенасочено нарушение на международното право и на фундаменталните принципи за стабилността в Европа", написа шведският външен министър Карл Билд в блога си.

Ограничени опции

Реалните възможности на Запада да накаже Русия обаче са ограничени. Санкции на ООН са изключени, защото Русия има право на вето в Съвета за сигурност. Западните сили също така се въздържат от действия, които може да накарат Русия да оттегли подкрепата си срещу Иран по повод ядрената му програма и да откаже транзитен коридор за войските на НАТО в Афганистан, отбелязва Ройтерс.

Влошаването на отношенията може да засегне участието на Русия в големите международни клубове: изключването ѝ от Г-8 и блокиране на приемането ѝ в Световната търговска организация.

Медведев: Не се страхуваме от нова Студена война

След западните реакции по повод признаването на Южна Осетия и Абхазия, Медведев заяви, че Русия не се страхува от перспективите за нова Студена война със Запада.

"Ние обаче не искаме да се стига до Студена война и в тази ситуация всичко ще зависи от позицията на международната общност и на нашите партньори на Запад ", заяви Медведев. Той добави, че ако те искат да запазят добрите отношения на Русия със Запада, ще разберат какво е мотивирало решението на Кремъл.

Кремъл е инструктирал външното министерство да установи дипломатически отношения с Южна Осетия и Абхазия, а на министерството на отбраната е наредено да гарантира мира там.

Рогозин: Охлаждането на отношенията е неизбежно

Руският посланик в НАТО Дмитрий Рогозин сравни ситуацията с навечерието на Първата световна война, като каза, че ново охлаждане на отношенията е неизбежно.

"Настоящата атмосфера ми напомня за ситуацията в Европа през 1914...когато заради един терорист се стигна до сблъсък на световните сили", каза Рогозин пред РБК дейли.

"Надявам се, (грузинският президент) Михаил Саакашвили няма да остане в историята като новия Гаврило Принцип", каза той, визирайки сърбина, който през август 1914 г. убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и това събитие става повод за избухване на световна война.

Рогозин коментира, че решението за признаване на двете републики е отговор на политическите спекулации, че Москва се стреми към придобиване на нови територии. Според него именно признаването на независимост представлява отказ на Русия да анексира Южна Осетия и Абхазия.

Той каза още, че Русия смята да отложи посещенията на висши представители на НАТО, както и съвместните военни учения с Алианса. Според него е уместно да се прекрати поне за шест месеца всякакво сътрудничество с НАТО в областта на мироопазването. Той все пак отбеляза, че засега Русия ще продължи да си сътрудничи с НАТО в Афганистан. НАТО ще продължи и да ползва въздушен коридор за презареждане над руската територия.

Преди ден двете камари на руския парламент единодушно одобриха резолюция към държавния глава да подкрепи исканията за едностранно признаване на Южна Осетия и Абхазия. Във вторник Медведев каза, че само по този начин двата района могат да бъдат защитени от "грузинската агресия"

“Това не бе лек избор, но бе единствената възможност за запазване на живота на хората”, заяви Медведев и добави, че Русия призовава и другите страни да последват примера ѝ.

"Ние нееднократно призовавахме да се върнем на масата за преговори и не променихме позицията си дори след едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово. Но нашите настойчиви предложения към грузинската страна да се сключи с Абхазия и Южна Осетия споразумение за неизползване на сила останаха без отговор. За жалост, те бяха пренебрегнати и в НАТО, а даже и в ООН. Сега е ясно, че мирното решение на конфликта не е влизало в плановете на Тбилиси. Грузинското ръководство методично се готвеше за война, а политическата и материалната подкрепа от външни покровители само подсилваше усещането за безнаказаност", заяви Медведев.

Преди ден той предупреди, че обмисля редица варианти за отношенията с НАТО, включително "прекратяване на връзките, макар че това би било ненужно развитие на събитията". Според него Северноатлантическият пакт е заинтересован повече от Русия от развитието на сътрудничеството между тях.

Влиятелният руски вестник "Комерсант" излезе във вторник с водещо заглавие "Руските лидери се карат със Запада", илюстрирано със снимка на Медведев с автомат Калашников, направена по време на посещението му в оръжеен завод по-рано т.г.

За задълбочаване на проблемите говори и изявлението на премиера Владимир Путин, че Русия ще преразгледа някои от ангажиментите, поети по преговорите ѝ за членство в СТО.

Високопоставени представители на Г-7 са провели в понеделник телефонни разговори, разтревожени от възможността за признаване на отцепническите райони, съобщиха от Държавния департамент на САЩ.

Буферните зони

Русия изтегли голяма част от войските си, навлезли в Грузия, но разгневи Запада, запазвайки военно присъствие в обширни буферни зони, които сама определи около двата сепаратистки района, като каза, че това е мироопазващ контингент за гарантиране на сигурността.

Западът заяви, че размерът на буферните зони е нарушение на условията от споразумението за спиране на огъня и призова Русия да изтегли войските си оттам без забавяне.

Напрежението се засилва и от факта, че американският ракетоносец "Макфол" и бреговият катер "Далас", натоварени с хуманитарна помощ, се придвижват към грузинското пристанище Поти, където са разположени руски войски. Това означава, че американски и руски военнослужещи може да се озоват лице в лице в Грузия за пръв път от началото на руско-грузинския конфликт на 7 август.

Съобщението на Медведев бе последвано от спад на руската борса поради опасения за засилване на международното напрежение, предаде Ройтерс. Ключовият индекс RTS, който по-рано отбеляза понижение заради слабите цени на петрола, падна с близо 6 процента.

Заместник-външният министър на Грузия Гига Бокерия определи решението на Москва като "анексиране" на грузинска територия. Секретарят на Националния съвет за сигурност на Грузия Александър Ломая каза, че признаването “няма никаква правна стойност” и “ще има тежки политически последствия” за Русия. По думите му отношенията с Москва “се прекратяват за дълго, ако не и завинаги”.