В Съвета за сигурност става горещо

Имайте милост към 10-те непостоянни членове на Съвета за сигурност на Обединените нации. Съединените щати продължават да оказват натиск за приемане на резолюция, която изрично ще разреши война срещу Ирак , като се стремят да спечелят мнозинството от членовете на Съвета на своя страна и парират блъфа на Франция, която заплашва да упражни правото си на вето. Напрежението се оказва неудобно за много от членовете на Съвета.

През последните години непостоянните членове на Съвета непрекъснато се оплакваха, че мнението им се заобикаля или пренебрегва от петте постоянни членки, чието право на вето - или заплахата от използването му - им дава значително преимущество. Петте - Съединените щати, Франция, Великобритания, Русия и Китай - бяха склонни да определят както дневния ред, така и да налагат решенията, подпомагани от една възприета система,те да се вземат с консенсус.

Сега става точно обратното. Франция се опитва да намери подкрепа за позицията си, според която втора резолюция не е необходима. Тя намекна, че може да стигне дотам, че да наложи вето на предложена от САЩ резолюция. Обикновено, подобно разделение между силите с право на вето води до пазарлъци между самите тях, преди 10-те непостоянни членове да се включат в обсъжданията.

Не и в този случай. През последните две седмици Съединените щати и Великобритания оказват натиск, за да получат резолюция, която ще им предостави известно политическо оправдание пред обществеността в собствените им страни и в чужбина за наближаващата война с Ирак. По този начин администрацията на Буш залага на три неща.

Първо,че ще успее да убеди пет от членовете на Съвета да се присъединят към лагера на САЩ, Великобритания, Испания и България в подкрепа на резолюцията. Второ, че ветото на Франция е или блъф, или може да бъде отминато като изблик на своеволие на една залязваща сила. И трето, че членовете на Съвета далеч от илюзията, че сегашният процес може наистина да спре войната и разбират,че съпротивата на тази основа е безполезна.

Франция, която претендира, че изразява европейското обществено мнение и е силно подкрепяна от Германия, която в момента е непостоянен член на Съвета, възприе позицията, че войната винаги е резултат от неуспеха на дипломацията. Политиката ѝ, която е популярна в САЩ, е да се предостави повече време на оръжейните инспектори на ООН в Ирак. Русия и Китай горещо подкрепиха Франция, но в идните дни могат по нов начин да погледнат на собствените си интереси в отношенията си със САЩ. Сирия обикновено е против, но гласува в полза на резолюция 1441, заради страха си от пълна изолация .

Общественото мнение в шестте страни в Съвета, чиито гласове имат решаващо значение, е настроено против войната. Това ще направи дипломатическия натиск, упражняван от Вашингтон, дори още по-силен през следващите дни. Чили и

Пакистан вероятно ще застанат зад Вашингтон, докато Гвинея, Камерун и Ангола може би ще отстъпят след комбинация от американски заплахи и допълнителни стимули.

Мексико, като основен търговски партньор на Съединените щати, едва ли може да си позволи да разочарова Вашингтон в това така важно за бъдещето на президента Джордж Буш начинание.

Основната трудност в настоящите преговори е, че Вашингтон даде ясно да се разбере, че никаква резолюция, или акт на подчинение от страна на Ирак не биха могли да го избавят от ръководено от САЩ нападение. Това премахна градивното раздвоение, което осигури единодушна подкрепа за Резолюция 1441, приета от Съвета за сигурност през ноември.

Сега 10-те непостоянни членове на Съвета са поставени натясно и все по-отчаяно търсят изход от ситуацията. Те бяха шокирани от пропадането на всеки опит да се демонстрира европейско единство по въпроса и от злобата в нападките, които си размениха през последните седмици съюзниците от двете страни на Атлантика.

Много от членовете на Съвета се надяваха, че Вашингтон просто ще действа без Съвета за сигурност, както направи НАТО по отношение на Косово. Тази възможност би позволила на критично настроените да се включат в следвоенната операция, ако всичко премине гладко, като си запазят правото да отправят обвинения към САЩ при евентуален неуспех.

Масираните прояви на обществена съпротива срещу войната, включително някои големи демонстрации в самите Съединени щати, стана причина администрацията на Буш да ги лиши от този лукс и вместо това да се опита да прикрие една предначертана вече политика зад булото на законността.

------------

- Саймън Честърман е старши член на Международната академия за мир в Ню йорк. Дейвид М. Малоун е бивш посланик на Канада в ООН и е председател на Академията.

По БТА