В Синай се възражда една от най-радикалните екстремистки групировки в Египет

С нов арсенал от оръжия и с нови последователи в нестабилния Синайски полуостров се възражда екстремистка групировка, която плаши дори ултраконсервативните мюсюлмани в Египет.

Последователите на групата, известна като "Такфир уал хиджра" (Отлъчване и екзодус), наричани такфири, водят потаен, изолиран начин на живот, в който всичко и всички, които не пасват на ограниченото им тълкуване на Корана, са смятани за "еретично" или за "еретици". Те мечтаят за пуританска ислямска държава в Синай.

Макар не всички такфири да участват активно в джихада (свещена война), тяхната идеология ги превръща в източник на попълнения за въоръжените групировки и се смята, че те са извършили поредица от нападения срещу египетски и израелски военни в Синай.

През последните месеци числеността на "Такфир уал хиджра" рязко е нараснала - от неколкостотин правоверни от самия Синай преди началото на бунта в Египет миналата година до най-малко 4500 души, живеещи в бедни градчета в северната част на Синай, твърдят полицейски източници и лидери на местната бедуинска общност. Разрастването на групировката е ясно доказателство как беззаконието, възникнало след разпадането на службите за сигурност след свалянето на президента Хосни Мубарак от власт, подклажда разпространението в Египет на все по-крайни идеологии.

Неприветливата земя, голите планини и пустинните пътища в Синай, покрай които са разположени малки градчета и села, отдавна са изоставени от правителството и инвестициите се насочват само към малкото подходящи за туристи центрове по южния край на полуострова, опиращ в Червено море. Северната му част, която граничи със Средиземно море, Израел и ивицата Газа, е пустинна и единственото препитание на хората там е трафикът на мигранти и наркотици, както и търговията през подземните тунели с Газа, повечето от които бяха разрушени от Египет и Израел, след като през 2007 г. властта в ивицата бе завзета от войнственото движение Хамас.

Бедуинските племена, които преобладават в района, винаги са били религиозно консервативни и традиционалисти. Но все по-силно влияние в Синай започват да оказват по-строгите ислямски доктрини, които проповядват стриктно и буквално интерпретиране на исляма по начин, сходен със Саудитска Арабия, както и строго разделение на половете и връщане към начина на живот на пророка Мохамед.

Такфирите отиват много по-далече, те са готови да се откажат от близките си, ако те не са последователи на тяхното движение, твърдят бедуински източници. Опитите на Асошиейтед прес да уреди чрез посредници интервюта с членове на общността на такфирите бяха отхвърлени.

"Те не се срещат с хора. Те не присъстват на погребенията на собствените си родители и твърдят, че те били неверници", заяви шейх Уда Абулмалус, старейшина на едно от бедуинските племена в Северен Синай. Дори племенните връзки, които са най-висша проява на привързаност в северната част на полуострова, отстъпват пред лоялността към собствената им групировка, добави шейхът.

Последователите на групировката отказват да ядат месо, ако то не е от животно, заклано от такфир, дори ако са седнали на масата в дома на родителите си. Децата им не ходят на училище, защото системата и самото обучение са смятани за "създаващи изкушения".

Мъжете не участват в традиционните петъчни молитви в джамии, чиито проповедници са смятани за еретици. Те не подкрепят "Мюсюлманските братя" или ултраконсервативните салафисти, чието участие в политиката е смятано за богохулство.

Наименованието на групата напълно съответства на идеологията им на изолация. На арабски думата "такфир" означава да обявиш някого за неверник, да го отлъчиш от вярата. Думата "хиджра" е препратка към бягството през 7-и век (екзодуса) на пророка от неговите врагове в Мека , за да потърси убежище в съседния град Медина - и затова се превръща в метафора на бягството от греховния свят.

Първоначално групата се наричала "Джамаат ал муслимин" (Мюсюлманската общност), като подтекстът е бил, че именно те са истинските мюсюлмани.

Шейх Уда казва, че онова, което най-силно го тревожи у такфирите, е че тяхната изолация не дава възможност да бъдат анализирани техните възможности. "Не знаем какви са възможностите им. Това е все едно да готвиш армия, да я държиш готова за атака без да знаеш кой е врагът", казва шейх Уда.

Шейх Арафат Кедр, лидер на племето суарка в северен Синай, твърди, че се опитал преди пет години да установи контакт с екстремистите с намерението да ги върне в руслото на традиционализма. Той ходел от джамия на джамия, за да проповядва срещу тяхната идеология. Шейх Арафат смята, че такфирите са се обявили против египетското правителство и държава, много преди преди да се обявят срещу съседен Израел.

"Те са се зарекли, че силите за сигурност никога няма да се завърнат в района. Те ги смятат за неверници и вярват, че първо трябва да бъде пречистен Египет, преди да се заемат с Израел", заяви шейхът.

Идеологията на такфирите се е зародила в мрачните затворнически килии по времето на президента Гамал Абдел Насър, през 60-те години на миналия век. Сред членовете на "Мюсюлманските братя", хвърлени в затвора по онова време, бил и Шукри Мустафа, който станал свидетел на екзекуциите и изтезаването до смърт в полицията на ислямски активисти. След като излязъл от затвора, Мустафа скъсал с "Мюсюлманските братя" и започнал да пропагандира радикалните си идеи, печелейки последователи, главно в Асиут и в други градове в Южен Египет.

През 1977 г. такфирите отвлекли бивш египетски министър, който бил същевременно и мюсюлмански духовник, и го екзекутирали, след като правителството не удовлетворило исканията им. През следващата година лидерът на движението Мустафа бил екзекутиран, след като бил хвърлен в затвора от режима на президента Садат.

Десетилетия след тези събития структурата на организацията продължава да е неясна и тя очевидно продължава да е без лидер. Много от членовете на групата не се познават помежду си.Служители на силите за сигурност и племенни лидери твърдят, че няколко десетки членове на групировката, успели да избягат от затвора по време на 18-дневния бунт срещу Мубарак, след като полицията бе пометена от разгневените демонстранти, които искаха да свалят режима. А тъй като полицията изчезна от улиците, групировката вече успява много по-лесно да привлича последователи.

Популярността на такфирите в Синай се засилваше през годините от липсата на работа, от бедността и от репресиите на правителството.

След бомбения атентат срещу туристи в курорт на брега на Червено море, в южната част на Синай, преди седем години държавата зае по-твърда позиция спрямо бедуините. Страховитата Служба за държавна сигурност на Мубарак пое от военното разузнаване функциите по поддържането на сигурността на полуострова и последва вълна от арести и изтезания на бедуински младежи, заподозрени, че са членове на "Такфир уал хиджра", макар да не стана ясно дали групата е свързана с бомбените атентати.

Агенти на Служба за държавна сигурност започнаха арести и на бедуински лидери, обиски на домовете им и отвличания на съпруги и дъщери, за да принудят заподозрените да се предадат. Но това само разяри голяма част от общността.В резултат някои племенни лидери се обърнаха против службите за сигурност и започнаха да предоставят убежище на такфирите, дори те самите да не са членове на групата, заяви бивш високопоставен държавен служител в Северен Синай, който пожела да остане анонимен, тъй като нямал право да предоставя такава информация.

"Такфирите смятат цялото общество за съставено от еретици", заяви за АП Мохамад Джабр, бивш член на групата на такфирите, преминел впоследствие към салафистите. Според него "репресиите, наказанията заради това, че хората се обръщат към ислямските закони, отнемането на основни човешки права и полицейското насилие доведоха до тероризъм".

По БТА