Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

В търсене на проамерикански настроения

219 коментара
В търсене на проамерикански настроения

Никога досега антиамериканските настроения не са се радвали на по-широка популярност. От Пекин до Берлин, от Сидни до Сао Пауло противниците на Америка вече наброяват цяла армия. Все пак не всички са се увлекли по антиамериканската мода. Къде, в кои среди и защо Америка все още печели поддръжка? Моля, запознайте се с проамерикански настроените.

Бях в Лондон на 11 септември 2001 г., ден, в който непознати хора, чули американското ми произношение в магазините, предлагаха мобилните си телефони, за да позвъня у дома. Всички партита, предвидени за онази вечер, бяха отменени. На следващия ден бяха отменени и заплануваните политически събития. Мой приятел американец, живеещ в Лондон, получи съболезнователна картичка от съседите си без дори да ги познава. И той не беше единствен. Първоначалната реакция на британците спрямо терористичните атаки срещу Вашингтон и Ню Йорк беше израз на дълбоко съчувствие и подчертана проамериканска нагласа.

Такава беше и реакцията на много други хора в Европа и целия свят. Няколко дни след 11 септември пътувах от Лондон за Полша, където живеех по това време. Същата вечер отидох на концерт в един провинциален град. Във фоайето на концертната зала беше поставено голямо американско знаме, заобиколено от свещички. В началото на концерта диригентът обяви, че в програмата са настъпили промени и вместо предвидените пиеси оркестърът ще изсвири Реквием от Моцарт в памет на жертвите от 11 септември. Това решение беше напълно спонтанно и аполитично, тъй като никой не можеше да предположи, че в публиката има американец.

Изминаха още няколко дни и, разбира се, не закъсняха и реакциите, обратни на гореописаните. Публиката в студиото на едно британско телевизионно предаване атакува в ефир бившия американски посланик с обвинения, че САЩ разпалват международна вражда и следователно носят отговорност за терористичните атаки.

Влиятелното британско списание The New Statesman излезе с водеща статия, в която в общи линии се твърдеше същото. “Ще кажете, че американските борсови спекуланти имат толкова понятие от тероризъм, колкото виетнамски или иракски селянин,” писаха редакторите. “И да, и не.... Ако Америка създава впечатлението за алчна и арогантна свръхсила, то това е отчасти, защото народът ѝ го е пожелал. Те предпочетоха Джордж Буш както пред Ал Гор, така и пред Ралф Нейдър.”

Що се отнася до реакцията в други европейски държави, следва да припомним, че тогавашният министър-председател на Франция Лионел Жоспен прикани Съединените щати да “реагират по разумен начин,” а германският канцлер Герхард Шрьодер им напомни, че “не сме във война.”

Днес първоначалният повей от антиамерикански настроения от дните непосредствено след 11 септември вече придоби размерите на ураганен вятър. Според проучване на изследователския център Пю, проведено през март 2004 г., 62 % от французите, 59 % от германците и 34 % от британците имат “силно” или “донякъде” отрицателно мнение за Съединените щати. През януари 2005 г. ББС оповести резултатите от проучване, които сочат, че според 54 % от французите, 64 % от германците и 50 % от британците САЩ оказват “отрицателно влияние” върху света. Подобни цифри и данни дадоха хляб на много хора. Заглавни статии, документални филми и цели книги се посвещават на явлението антиамериканизъм, без признаци интересът към темата да затихва. В началото на тази година сп. Нюзуик за пореден път постави темата на своята корица под заглавие “Америка води ... но следва ли я някой?”

При цялото това внимание, отделяно на антиамериканските нагласи през последните четири години, все пак буди учудване фактът колко малко се подлага на анализ тази първоначална спонтанна проамериканска реакция на 11 септември, както и въобще проамериканските настроения. В крайна сметка Съединените щати, американският президент и американската външна политика все още се радват на одобрението на хората в някои страни. Дори най-смразяващите данни, като например тези от проучването на ББС, цитирано по-горе, сочат, че известен процент от населението дори на най-антиамерикански настроените страни в Европа и Латинска Америка си остава с проамериканска нагласа. Става въпрос за 38 % от французите, 27 % от германците, 40 % от китайците и 42 % от бразилците – всички те остават с убеждението, че Съединените щати оказват “положително влияние върху света.” И така, кой одобрява САЩ?

Парадоксално е, че не е никак трудно да се намерят примери за известни личности-апологети на Америка, дори в Европа и Латинска Америка, които като цяло са антиамерикански настроени. Сред тях са политически реформатори като Вацлав Хавел, който споделя, че американската Декларация на независимостта е била източник на вдъхновение за бащите-основатели на неговата нация. Сред тях са и икономически реформатори като Хосе Пинейра – човекът, създал чилийската пенсионна система, който е привърженик на свободата в американската икономика. Сред тях са и мислители като иракския интелектуалец Канан Макия, който открито отъждествява САЩ с налагането на ценности като политическата свобода. На състояло се неотдавна честване на Макия във Вашингтон той публично благодари на американците за това, че са помогнали на страната му да се избави от Саддам Хюсеин. (Той получи топли аплодисменти, заредени с очевидно чувство на облекчение: „Там някъде има поне един човек, който ни харесва.”)

Всички тези личности са хора, изповядващи съвсем ясна, либерална и демократична философия, хора, които или отъждествяват част от своята идеология с американските ценности, или са благодарни на Америка за подкрепата, оказана от нея в даден момент от националната им история.

Има страни, в които идеологическата и емоционална обвързаност със Съединените щати е характерна не само за отделни личности, а за цели групи. Тук визирам британските тачъристи, от чиито среди в известен смисъл произхожда министър-председателят Тони Блеър, както и бившите активисти на полското движение Солидарност. Макар че лейди Тачър (която беше открито проамерикански настроена) вече не е в управлението, нейните политически наследници и тези, които свързват името ѝ с настъпването на положителни икономически и политически промени във Великобритания все още имат положителна нагласа спрямо САЩ. Тяхното влияние намира израз във факта, че британците като цяло имат по-положително мнение за САЩ в сравнение с останалите европейци. Полските антикомунисти, които все още помнят подкрепата, оказана от президента Рейгън на Солидарност през 80-те години на ХХ в., имат същото влияние в своята страна, която остава по-проамерикански настроена от останалите страни в Централна Европа.

Има и страни, в които САЩ се радват на симпатиите на още по-широки слоеве от населението. Данните от проучването на ББС сочат, че 88 % от населението на Филипините има “по-скоро положително” мнение за Съединените щати, един необикновено висок процент за света като цяло. Данните сочат също, че 54 % от населението на Индия и 56 % от това на Южна Африка са на същото мнение, а това са особено високи проценти за страни от развиващия се свят. Високият процент на одобрение в първите две страни вероятно се дължи отчасти на геополитически причини: и Филипините, и Индия се борят с войнстващи ислямистки групировки и съответно виждат в лицето на САЩ съюзник в борбата срещу тях. (Вероятно по тази причина и двете страни са сред малкото, в които преизбирането на Джордж Буш се възприема като “по-скоро положително” за света.)

Вярно е също така, обаче, че през последните 20 години и в трите споменати страни настъпиха промени, направили ги или по-богати, или по-свободни, или и двете заедно. И в трите случая е ясно, че хората имат основание да асоциират постигнатото благоденствие и свобода с действията на Съединените щати.

Публикуваме резюме от статията, която може да прочете в последния брой на българското издание на списание Foreign Policy

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

219 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Poslanik.
    #233

    ПОСОЛСТВО НА МИРА - СОФИЯ НАДДЕНОМИНАЦИОННА И НАДНАЦИОНАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА СВЕТОВЕН МИРФЕДЕРАЦИЯТА ЗА ВСЕЛЕНСКИ МИРБЪЛГАРСКА ЛИГА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНАФОНДАЦИЯ `` АВИС ``СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯМЕЖДУНАРОДНО СДРУЖЕНИЕ НА ДИПЛОМАТИТЕ В БЪЛГАРИЯФОНДАЦИЯ``ДЕМОКРАТИЧНА БЕЛАРУС``- БЪЛГАРИЯ П О К А Н А Най-учтиво Ви канят на БЛАГОТВОРИТЕЛНА публична лекция на тема:

  2. Kolumb
    #232

    Da se eba i u lubopitkoto kade sam se zapatil.

  3. хммм
    #231

    между Германия и СССР разпределя териториите на Германия и СССР?Уточнение за Финландия - СССР са искали малко територии за да могат да защитят едно важно градче, та Финландия съвсе правилно за себе си са отказали, а СССР за себиси съвсем правилно са си взели териториите.Колкото до защо не е обявил война по-рано - просто е нямал достъп до България. Пътя "на запад" е минавал и през България. Да не би да очаквате някой да остави правителство в Европа, което е поддържало фашистите?А какво означава "права"? В договора се говори за зони на влияние.Колкото до прибалтийските - СССР според тогавашните закони всичко си избара добре.

  4. rusofob
    #230

    Права означава анексиране на Естония, Латвия, почти цялата Литва (без крайбрежната ивица на Клайпеда), по-голямата част от Полша, части от Румъния и Финландия. Между другото Германия не е анексирала изцяло своята част от Полша, докато СССР не само че го е направил, но и след войната е взел още и от "германската" част на Полша.Термините "закон" и "СССР" нямат нищо общо. Така че ако обичаш не ги употребявай в едно изречение. БррррСССР доброволно, без никой да ги кара, насилва или каквото и да е друго,

  5. хммм
    #229

    или окупация нищо не се говори - прегледай разсекретените допълнения - има ги в интернет. Там се говори за зони на влияние.А за Полша - значи Полша има право да анексира западна Украина, а видиш ли СССР няма право да си я върне?За прибалтика - какво е нарушено? Имало е разрешение от прибалтийските за разполагане на съветски войски от сеимовете. Ако договорът е толкова лош Литва да вземе да върне Вилнюс на Германия.За Финсландия съм съгласен - агресия си е.А кой е виновен за Рибентроп-Молотов? Случайно

  6. rusofob
    #228

    Много ми е интересно да разбера що за заявление за отказ от бомбардиране не невоенни обекти. Също така какво е това невоенен обект. Фабрика в която се произвежда продукция за фронта невоенен обект ли е? А фабриките обикновено са в градовете или край тях. Също така ми е интересно кой е започнал да бомбардира градовете? И накрая, не е ли бомбардирането на градове естествено действие при тоталната война? http://en.wikipedia.org/wiki/Total_war

  7. rusofob
    #227

    Абсолютни глупости. Интересно какво значи "влияние"? Какво влияние? Културно? Или може би финансово, търговско или икономическо? Или пък спортно? Или най-вероятно техническо?Споровете между Полша и Украйна са си тяхна работа. И най-малко са работа на Русия, която в различни периоди е анексирала или управлявала по друг начин и двете.Терминът "Приблатика" е абсолютно русоцентричен. Никой друг не би трябвало да го използва. Например от гледната точка на Норвегия, под термина Прибалтика (ако въобще може

  8. хммм
    #226

    не е изпълник Ирак?

  9. stray dog
    #225

    българия не е била във война с ссср до 5.09.1944, когато ссср й е обявил война (и то по чисто технически причини - за да може да я окупира)ако българия е била толкова лоша, защо ссср не й е обявил война по-рано?колкото до us/uk, да, на тях сме им обявили война в края на 1941 (или началото на 1942), така че няма какво да се оплакваме - каквото сме си търсили, получили сме си говиж финландците например са направили точно обратното - обявили са война на ссср и са воювали с него, но НЕ СА си разваляли отношенията с us/ukв резултат финландия не загубва подкрепата на запада, не е окупирана от руснаците и запазва (до голяма степен) независимостта си

  10. rusofob
    #224

    Само за който не знае:Финландия е обявила война на СССР, не просто ей така за кеф, а защото през 1940 е била нападната от същия този СССР, като това е било при действащ договор за ненападение между двете страни. Затова пък това нападение е било част от договора между СССР и Германия, според който те си поделят Полша и Литва (при това по-голямата част и от двете отива за СССР, Литва почти цялата), а СССР получава права върху Латвия и Естония, както и за части от Финландия и Румъния. Всички тези неща

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.