Външен дълг и кредитен рейтинг

На 24 юни министерството на финансите съобщи, че ще изкупи облигации по външния държавен дълг (по-точно става въпрос за т.нар. DISC's) в размер на 679.3 милиона долара. В същия ден рейтинговата компания Standard & Poor's обяви повишение на кредитния рейтинг на българското правителство. След това увеличение за първи път българската държава има инвестиционен кредитен рейтинг.

Защо се изкупува дълг?

Правителството смята да използва около 400 милиона долара от фискалния резерв за изплащане на държавен дълг по DISC's (останалите средства за изкупуването ще се получат от освобождаване на обезпечението на книжата). Изплащането на държавен дълг има няколко позитивни последици:

1. По-малко плащания по лихви

Правителството държи значителни средства по сметки в БНБ (т.нар. фискален резерв), които носят ниска доходност, а от друга страна плаща по-високи лихви по държавния дълг. Използването на суми от фискалния резерв за изплащане на държавен дълг следователно означава намаление на разходите за лихви. Това спестява средства на бюджета, с които (при добро желание) има възможност да се намалят данъците. Оттук следва, че е най-добре да се изплаща дълг, по който се дължат най-високи лихви, т.е. не би било толкова ефективно да се изплаща дълг към МВФ, например.

2. Намаление на риска на странат

По-ниските нива на държавен дълг намаляват възможността правителството да се окаже в невъзможност да го обслужва и да обяви фалит (както се случи в началото на 90-те години). Съответно намаляват рисковете пред държавния бюджет и неговата стабилност и оттам намаляват и рисковете пред икономиката като цяло, тъй като държавният бюджет е най-големият "играч" в икономиката. Това води и до постепенно повишение на кредитния рейтинг.

3. По-лесен достъп на частния сектор до чуждо финансиране

При по-нисък държавен риск частният сектор има по-добри възможности за получаване на финансиране от чужбина като това може да става при по-изгодни условия (по-ниска рискова премия). Така повече български компании и банки ще имат по-лесен достъп при по-благоприятни клаузи до финансови фондове. Освен това може да се очаква и благоприятен ефект върху преките чужди инвестиции.

4. Намаление на възможностите да се "прахоса" фискалният резерв

Средствата от фискалния резерв, особено когато са много и особено преди избори, със сигурност ще привлекат (а и в момента привличат) апетита на различни групи с организирани интереси и на политици с къс хоризонт на действие. Това, заедно с неефективността и непрозрачността на държавната машина, означава, че средствата от фискалния резерв могат много лесно да се похарчат без никакъв положителен резултат. Когато с фискалния резерв се изплаща дълг е напълно ясно, че парите намаляват дълговото бреме, което сегашните и бъдещите данъкоплатци ще трябва да изплащат.

Тези няколко ефекта от изплащането на външен дълг водят до ускоряване на икономическото развитие.

В момента фискалният резерв е над 5.5 милиарда лева (включително средствата на БКК от банковата приватизация). Неснижаемият остатък от него, който трябва да гарантира, че българското правителство няма да фалира в краткосрочен план, е около 2.5 - 3 милиарда лева. В следващите месеци се очаква приключване на приватизацията на електроразпределителните дружества, която ще донесе значителни приходи във фискалния резерв.

Следователно в момента свръхрезервът е над 2.5 милиарда лева с тенденция за увеличение. Както посочихме по-горе, тези средства е рационално да се използват за изкупуване на високолихвен държавен дълг. Друга тяхна употреба, която би се отразила позитивно на икономическото развитие на страната, е използването на фискалния резерв за извършване на пенсионна реформа.

Повишаването на кредитния рейтинг от Standard & Poor's е добра новина, която отразява множество фактори, сред които е и намалението на държавния дълг и държавно гарантирания дълг като дял от БВП. За да има по-нататъшно и по-скорошно повишение на кредитния рейтинг правителството би трябвало да се въздържа от увеличение на държавния и държавно гарантирания дълг, както правеше досега. Тук бихме могли да посочим, например, че евентуална държавна гаранция за строителството на АЕЦ "Белене" би увеличила значително държавния дълг до около 55% от БВП, което би представлявало значително влошаване на този показател. Затова би било добре АЕЦ "Белене" и други подобни проекти да се строят с частни капитали без държавна гаранция.

Би било положително развитие ако правителството продължи да изплаща държавен дълг със средства от фискалния резерв (без това, разбира се, да е съпроводено с екзотични сделки по емитиране на еврооблигации, например) или започне пенсионна реформа. В същото време, не бива да се пренебрегват и останалите реформи, които трябва да се извършат в страната.