Въпросът е кой лидер ще изпълнява най-добре политиката на СДС

Как може да бъде очертан профилът на десния лидер? Той какъв човек е, как хората да го различат от левия лидер?

Основната идентификация между ляв и десен лидер са идеите, платформата на която се стои. Като психологически типаж много трудно може да се формулират някакви разлики. Можем да кажем, че се е случило, без обаче да имаме основание да твърдим, че големите лидери след Втората световна война от десницата, като Рейгън, Тачър и Кол. Те са хора с много ясна визия, много голяма смелост, твърдост, воля в отстояването на своите идеи. Разбира се, те са били хора, които са имали идеи, които са доказали правотата си във времето. Що се отнася до България, мисля, че имаме сериозна празнина по този въпрос. За мен имаше един лидер, национален. Той разбира се, е Иван Костов и се случи да бъде от дясната партия СДС. Той е най-успешният премиер. Така че, неговите качества - предимства и недостатъци - са важни за осмисляне на нашия опит. Но той не би могъл да послужи за "матрица" на десния лидер в България или нещо такова.

Ако Националната конференция на СДС избере лидера си, но той не съвпадне с естествения авторитет, това разминаване до какво ще доведе?

Конференцията ще избере личността, която смята за най-подходяща в този момент за СДС. Как точно ще съвпадне или няма да съвпадне, са празни спекулации. Има делегати, има процедури и те ще бъдат на светло. Щом го изберат, това ще бъде лидерът. СДС има достатъчно естествени авторитети. И трите кандидатури ( интервюто е взето преди Иван Костов да откаже номинацията от СДС - Пловдив - бел.ред.) са естествени авторитети. Те са силни и взаимнодопълващи се. За мен обаче важни са две неща: политиката на СДС и екипът, който има съответния лидер.

Очаквате ли и други да се включат в състезанието?

Напълно е възможно. Кой знае какви различия не очаквам в коалиционната политика или позицията на СДС, но очаквам различни хора, които биха могли да претендират да я изпълняват. Процедурата, уставът, правилата в СДС, позволяват кандидатури да се издигат дори в самия ден на конференцията. Очевидно е процес, който би могъл да продължи до последно.

Към Вас има ли покана да се включите към някой от екипите?

В момента по въпроса за екипите трябва да говорят само кандидатите за лидери. Смятам, че е некоректно който и да било да коментира това.

Защо изборът на нов лидер на партията се представя все повече като междуличностен конфликт и няма ли след конференцията в СДС да се появят два вида личности- победители и унизени?

При всички положения, когато има избори, се създават някакви напрежения. Въпросът е тези напрежения да бъдат обърнати в позитивна посока. Пак ще повторя, защото това за мен не са празни приказки: много е важно как се оформя политиката на СДС, зад какви идеи застават сега кандидатите. Засега Надежда и Екатерина застават зад едни и същи идеи, което е много важно. И много хубаво. Разликите между тях няма да бъдат междуличностен конфликт, а ще бъде специфична оферта към хората в СДС, към делегатите - коя от тези две жени ще е в състояние да прави по-добре тази политика. И това е интересното, защото и двете имат качества, които взаимно се допълват. Слава Богу, те не носят принципни различия и алтернативи на политическа основа. Както например, би било, ако имат различно отношение към правителството на ОДС, което е изключено; биха имали различно отношение към състоянието в страната; към правителството на НДСВ; биха имали различно отношение като коалиционна политика към НДСВ; биха имали съмнения дали СДС да се развива като партия от народен тип - това биха били тежки различия. Но в случая няма разлика. Остава само въпросът коя личност по-добре ще изпълнява тази политика.

Мислите ли, че хората ще се ориентират кой по-добре може да го направи?

Това е вече умението на една партия - да проведе дебата така, че тези неща да се изяснят. Биографиите на кандидатите са добре известни, те са истински, реални политици, пред очите не само на седесарите, а пред очите на българските граждани. Тук няма съмнение и всеки може да прецени доста реалистично.

Как СДС отива към своята конференция?

В България се случиха са много неща, които промениха контекста. Мисля, че СДС отива на тази конференция с повишено самочувствие. Най -вече от постигнатото в периода на управлението на ОДС. Каквото и да говорим, колкото и това да не е на дневен ред, контрастът между правителството на ОДС и правителството на НДСВ-ДПС-БСП е огромен. На фона на това, което наблюдаваме през последните осем месеца, все по- ясно става, че правителството на ОДС не просто е било най-успешното, а е било много по-напред като колективна воля, като идеи, като екипност. При всички положения СДС се съвзема от загубите. Под "съвземане" аз разбирам осмисляне на резултатите и превключване на някаква позитивна инерция, защото негативната инерция след загуба е много силна. Тя беше спряна през последните два месеца и беше впрегната в някакъв конструктивен дебат. Доколко това ще бъде доведено наистина до хепиенд, зависи как ще се разреши лидерският спор. Засега дебатът тече изключително умерено и балансирано. Дебатът се сведе до това, кой най-добре ще изпълнява идеите на своите съмишленици.

СДС успя ли да си изчисти образа, защото в публичното пространство се обвързваше с корупцията?

Не съм съгласен. Определени хора, определени медии направиха всичко възможно, за да може да се свързва с корупция. Но за мен като се каже СДС, не се свързва веднага с корупция, а се свързва с Европа, със стабилизация.

Направи ли се анализът, защо гласовете във вреда на СДС бяха по-гръмогласни, отколкото ....

Защо са по-гръмогласни - това не е въпрос на анализ. Въпросът е защо СДС загуби изборите. При всички положения, една от причините за това е, че СДС не успя да намери решения - и медийно, и организационно. Не намери решение на предизвикателството. Но анализът на загубата ще бъде направен от лидера Екатерина Михайлова на конференцията. Отговорът за загубата не е еднозначен, не е нещо, което някой знае и сега крие. Това са поредица от обяснения, различни взаимнодопълващи се интерпретации. Дебатът в това отношение беше много плодотворен.

Каква политика трябва да води СДС, за да си възстанови лидерските си позиции в обществото?

Преди всичко принципна и честна политика, никакви конформистки решения, никакви конюнктурни решения, никакви неща, които противоречат на принципите на СДС, никакви компромиси по заявените приоритети в политиката преди изборите. Никакви компромиси с реформата в България, с приоритетите във външната политика. Това очакват хората според мен. Те, разбира се, очакват обнова, нови идеи, но преди всичко очакват, а и обществото има нужда, от принципна опозиция. Те не очакват поведение като на БСП, убеден съм. Поведение не като идеологическо съдържание, а како нерешителност, неяснота, отказ от вземане на принципна опозиционна позиция.

Преди два дни на конференция по въпросите на дясното пространство е било казано, че дясното е провалено в България, че дясното се свързва с провал?

Дясното не се е провалило. То не се проваля, защото някой казва на някаква конференция нещо. Единствено дясното управление на ОДС доведе до позитиви за страната, които се усетиха за всички. Управлението на НДСВ в момента граничи с лява, дори ултралява политика на моменти. Вдигането на данъците и притискането на собствениците е лява политика. Така че, дясното не просто не се е провалило, а то продължава да бъде единствената разумна политика в България. Проблемът е в това, че очевидно хората не винаги успяват да оценят нейните позитивни параметри в дългосрочен план. Всеки, който има някакви претенции за полезността на лявото, да си припомни левите управления в България. Да ги сравни с резултатите от дясното управление. Мисля, че никакво сравнение не може да издържат левите идеи и лявото управление в България. Ако някой сега е решил, че идва времето на лявото управление, трябва да знае, че в момента политиката, която води правителството, е достатъчно лява, за да загатне какво ни чака. Това е в проекция социаллиберален проект. Между другото, управляващата коалицията НДСВ- ДПС и БСП, е базирана на социаллибералния модел. И това си беше заявено още преди изборите. Още преди президентските избори от самия Първанов, когато започна това изясняване на позициите въз основа на какво ще се сътрудничи. Така че БСП бяга от своята собствена сянка в момента. Опитвайки се да се дистанцира от правителството, което определено води политиката, която БСП ще води в бъдеще. Може би затова БСП е толкова притеснена. Тя вижда себе си в огледалото на НДСВ.

И Емил Кошлуков, и Стефан Софиянски споделят очакванията си НДСВ и СДС да си подадат ръка и да се обединят като десни сили.

Кошлуков не представлява никого. Цялата драма на НДСВ е, че ние не знаем кои са те, какво ще бъдат. Единственото, което знаем със сигурност е, че Симеон Сакскобургготски не иска да има нищо общо с НДСВ, заявявайки го доста директно на 26 януари, че няма да се кандидатира за никакъв пост. В момента има остра криза на легитимност, никой не може да поеме ангажименти към НДСВ, защото НДСВ на практика, формално- юридически, не съществува и политически не виждам неговото бъдеще. Претенциите на г-н Софиянски са си негови. Той тепърва има да се доказва като политик, като лидер на партия. Досега се е доказал като кмет на София.

В момента СДС пише политическите принципи за конференцията си. Какво трябва да знае обществото, не само хората в СДС?

На самата конференция ще бъде приет проекта за програма. Защото дойде времето, в което СДС трябва да напише своята принципна програма. Програмата, в която излага систематично своите ценности и своите общи възгледи за духовността, културата, стопанството, външната политика. Това е правено през годините, но винаги под формата на документи, свързани с избори или с управление. Сега дойде моментът на този жанр - принципна програма, който ще бъде приет като проект, след което ще започне много важна дълга дискусия. Тя ще завърши с приемането на новия документ, вече като принципна програма на СДС. В народните партии, християндемократическите партии, процесът на подготвяне на програмите трае години. Но след това документът е в сила десетилетия и се добавят само определени детайли. Да ви дам пример - програмата на ХДС от осем години насам има две допълнения. Едното е за генното инженерство, което като проблем е пряко свързано с ценностите, и другото е за т.н. общество на познанието и за нетрадиционните форми на труд. За осем години само две неща добавят, разбирате ли? През това време текат избори - кметски, избори за европейски парламент, и се черпят идеи от тази програма и се правят платформи. За първи път в България се прави такъв тип документ, който след това, по всичките правила на европейската партийна демокрация, ще бъде обсъждан минимум една година. Обсъждания с всички хора, които се интересуват, членове на СДС, симпатизанти, журналисти, опоненти на СДС. Аз бих отишъл с огромно удоволствие на подобно обсъждане на принципна програма на БСП, например, или на НДСВ. Българската програма на дясната народна партия в момента се пише и тя трябва да бъде написана от българските граждани. Ние ще дадем матрицата или по-скоро формата, а тя ще бъде запълнена на множество конференции и форуми, на които СДС ще чуе какво казват българите за дясното. И дали са склонни да дават доверие на партия с такива идеи. Сега СДС е в опозиция, всъщност това е луксозният период за една партия. Може да се занимае със себе си, без да е фатално за държавата. Да се приведе в ред, да осмисли поведението си, да води своите вътрешно- партийни дебати.