Върховенство на закона или спасителен фонд - ЕС не може да има и двете

Върховенство на закона или спасителен фонд - ЕС не може да има и двете

По-скоро поради небрежност, отколкото умишлено, но ЕС успя да обедини два от най-големите си проблема, които тази седмица ще се превърнат в една голяма каша.

За да излезе от нея блокът може да се наложи да направи свой еквивалент на Избора на Софи: да пожертва принципа, че всички страни членки трябва да спазват върховенството на закона или да зареже плановете си за икономическо възстановяване и фискална кохезия, пише Андреас Клут в свой материал за "Блумбърг" (Bloomberg).

Капанът бе заложен още през юли. Тогава 27-те страни членки се съгласиха на мащабен пакет от икономически стимули за справяне с последствията от пандемията на стойност 1.8 трилиона евро. Той включва 750 милиарда евро, които ще бъдат финансирани от първите европейски облигации, но преди това да се случи планът трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и страните членки.

За да бъде договорено споразумението, беше необходимо в първоначалния му вариант да бъдат добавени някои по-неясни формулировки за условията на отпускане на средствата. Целта бе да се свърже отпускането на средства с върховенството на закона. Този термин може да включва всичко от независима съдебна система и медийна свобода до други основни за либералната демокрация ценности, зададени в европейското законодателство. Нищо противоречиво, бихте казали вие.

Тези условия бяха включени, за да дадат на скептиците причина да подкрепят предложението. Несъгласните, сред които Холандия, Австрия и скандинавските страни, не изгарят от желание да се включат в общо взимане на дълг и изискванията за върховенството на закона трябваше да послужат като мотивация.

Сред очевидните цели на условията са Унгария и Полша. ЕС за момента няма механизъм за отлъчване на страни членки, но е започнал процедура по Член 7 срещу двете страни, която може да ги лиши от право на глас в Брюксел. Но на практика има толкова много спънки до прилагането подобна мярка, че популистите в двете столици просто пренебрегват процедурите.

Ето защо скептиците и някои други страни членки, насърчавани от Европейския парламент и Европейската комисия, искаха нов механизъм, който да има дисциплиниращ ефект върху Будапеща и Варшава.

Трябваше да бъде преразгледано отново предложение от 2018 г., според което ЕК може да налага наказания срещу страна членка, освен ако квалифицирано мнозинство - обикновено 55% от държавите, представляващи 65% от европейското население - отхвърли санкциите. Будапеща и Варшава никога нямаше да могат да съберат толкова голяма подкрепа на своя страна.

Но предложение на Германия от тази седмица промени предложението до неузнаваемост. Санкциите трябва да бъдат приети от квалифицирано мнозинство. Така Унгария, Полша и няколко техни източноевропейски страни съюзнички могат лесно да формират блокиращо малцинство.

Също така наказанията трябва да бъдат свързани директно с конкретни прегрешения, които компрометират използването на европейски средства. Например - ако заради корупция пари са изпратени към погрешни сметки. Така по-широкообхватно преминаване от демокрация към автокрация, както американският аналитичен център "Фридом Хаус" описва случващото се в Унгария, няма да се квалифицира като причина.

Лесно е да се види защо Германия увърта така. Канцлерът Ангела Меркел вижда в следващите няколко месеца последен шанс да остави положително наследство за Европа. Тя се нуждае от този спасителен фонд завършен и не може да си позволи вето от Унгария или Полша.

ЕК също се намира между чука и наковалнята. Трябва да отбележи, че Будапеща и Варшава нарушават буквата и духа на европейското законодателство, но все пак не може да ги отпише напълно. Затова тази седмица публикува доклад за върховенството на закона за всички 27 страни членки. Комисията изрази притеснения за различни страни - от България и Румъния до Испания и Малта. Но те не са нищо в сравнение с притесненията за Полша и Унгария, които комисар Вера Йоурова миналата седмица нарече "болни демокрации".

Унгарският премиер Виктор Орбан поиска оставката на Йоурова и заяви, че тя обижда унгарците. Неговата цел, както винаги, е да събере подкрепа, демонизирайки Брюксел.

Междувременно скептиците, които не харесват стимулите и плана за поемане на дълг, като начало са ужасени, че върховенството на закона вече не е приоритет.

Мнозина членове на Европейския парламент в същото време са дори още по-раздразнени и се заканват да отхвърлят пакета от стимули в ЕП.

Така внезапно ЕС влезе в стереотипа, където всички се препират, мнозина са готови да гласуват вето, а парализата на процесите изглежда доста възможна.

Меркел обаче най-вероятно ще успее да договори сделката в края на краищата. Но това ще стане на цена, която ще се изясни по-късно.

ЕС, който твърди, че черпи сила от своите хуманитарни и демократични ценности, се е лишил от прилагането на тези стандарти и изглежда готов да се откаже от тях, когато не са му удобни.

По-рано тази година изразих притеснение, че ЕС може да стане все по-малко значим в хода на световната история, посочва Клут. Тази седмица не бе особено обнадеждаваща, заключава той.

По Investor.bg

Споделяне

Още от Анализи и Коментари