Вървим в правилната посока, сивият бизнес и съдебната система остават проблеми

Г-нАлександров, каква беше според Вас 2002 г. от икономически и финансов аспект?

Това беше сравнително добра година, независимо че много от хората сигурно не са доволни от резултатите, защото имаха много по-големи очаквания от реално постигнатото. Но тези, които са на ти с нещата и със закономерностите в развитието на икономиката, знаят, че постигнатото не е малко. Макар и бавно, се върви в една правилна посока, постигат се определени резултати не само във външен, но и във вътрешнополитически и икономически аспект. Бяха направени редица позитивни неща, включително и някои операции по преструктурирането на дълга. Продължи фискалната политика, обещана от правителството, за постепенно намаляване на данъчното бреме и затягане на финансовата дисциплина. Може би това ще бъде акцентът през новата 2003 година. От гледна точка на банките виждаме, че има някакъв стремеж за легализация на една част от сенчестата икономика, което е изключително радостно. От гледна точка на банковата система се чувства като че ли някакъв полъх, някаква надежда. Банките са един особен барометър за състоянието на икономиката, за тенденциите и това ми дава надежда за една успешна нова година и едно успешно развитие.

Като че ли банките по-агресивно се обърнаха към отделния гражданин, към потребителските кредити, отколкото към реалния сектор...

Развитието на потребителските кредити си има определено обяснение. От една страна, това е намалената покупателна способност на хората и потребителските кредити е една от възможностите да могат да задоволяват насъщни потребности. От друга страна обаче увеличените потребители на кредити е надежда, че хората имат вяра в утрешния ден, че са се устроили или се очаква да се устроят на работа, за да могат да обслужват тези кредити. Но аз бих казал, че наблюдаваме активиране на кредитирането в реалния сектор, в производството... Макар и бавно, това е, което дава надеждата.

Погледнато през очите на банкера, според вас успя ли реално да се смени средата за бизнес? Виждате ли съществено подобрение в средата, в която работят малките и средни предприятия?

За съществено е трудно да се говори. Вече казах, че икономиката е инерционна система и чудесии не могат да станат, даже те са и нежелани. Ако се направят някакви много съществени обрати и т.н., не се знае каква ще е крайната цена, ползите и минусите от едни такива насилствени ускорявания на едни или други процеси.

Има много неща, които трябва да се желаят. Аз съм изтъквал две основни причини, които все още не са решени. Едното е сенчестата икономика и свързаната с нея нелоялна конкуренция и престъпност. Това е номер едно, по което трябва да се работи. Един от споровете с МВФ на правителството бяха именно от гледна точка на това, че първоначално фондът оценяваше, че една част от приходите, които са заложени, няма да бъдат събрани. Но може би правителството ги убеди, че има изключително много резерви и програмата за затягане на дисциплината и за въдворяване на ред в икономиката, ще даде своите резултати.

И вторият момент, който е много съществен, защото има непосредствено отражение в икономиката, е работата на съдебната система. Не можеш да искаш да се въдвори ред в държавата, в икономиката, ако съдебната система не работи адекватно и бързо и тези, които нарушават правилата на играта, да бъдат съответно санкционирани. Това е жесток фактор, който не се оценява от хората, които работят в съдебната система - колко пагубно е тяхното поведение в момента и в последните години върху икономиката, върху това чувство за ненаказаност, което има, върху този бандитизъм, който съществува и т.н.

Смятате ли, че нещата там са обратими?

Аз знам, че в съдебната ни система има изключително ерудирани хора, които болеят за тази система, но има и хора, които заемат доста възлови позиции в съдебната система и които просто са абсолютно вредни. И това е вече въпрос и на парламента, въпрос на самата съдебна система дали тя ще може да намери сили да излезе от ситуацията, в която попадна. Те сега са като малки деца, сърдят се на всеки упрек, който се отправя към тях - дали е отвътре, дали е отвън, но вие виждате, че за да се говори толкова много за проблеми на тази система, значи има определено основание.

Това ли е основното предизвикателство и пред българската икономика за следващата година?

За мене е това. Има ясно дефинирана фискална политика, която правителството предполагам, че ще я следва и в следващите години, до 2005 година. Тази година ще се обърне по-голямо внимание върху реформите в разходната страна на бюджета в различните сектори - образование, здравеопазване, култура и т.н., акцент върху мерките по затягане на дисциплината и спазване на правилата на играта и респективно трябва да се намери възможно най-цивилизования начин да се излезе от кризата, в която се намира, и блатото, в което е попаднала съдебната система. А точно как ми е малко трудно да кажа. Аз съм за това да има независима съдебна система естествено, но въпросът е, когато хората, от които зависи работата на съдебната система, вече са потънали до гуша в зависимост, в корумпираност, в неприязън едни към други, вие виждате войната между институциите и т.н. Поне това е за мен най-голямото предизвикателство, най-голямата трудност може би, която ще изпитваме. Иначе, макар и бавничко, започва да се чувства съживлението, започва да има по-радостни очаквания и надявам се, че те ще продължат.

По БНР, със съкращения