Въздействието на "социал-политиката"" върху пазара на труда

Пазарът на труда беше една от стопанските сфери, в която държавата видимо се активизира. Активността се изразяваше най-общо в две неща:
1) опит за временно спасяване на държавната пенсионна система,
2) създаване на "обществено-полезна" заетост за безработни хора.

Най-значимите решения, които засягат пазара на труда, произтичаха от спасяването на пенсионната система. Осъзнаването на фискалния проблем на системата доведе до фокусиране върху приходите в нея, които са зависими от официалната заетост и доходи на българите. Поставена беше целта "по-малко сива икономика"; в превод това означаваше: по-високи приходи за Националния осигурителен институт (НОИ), който администрира държавната разходно-покривна пенсионна система.

Мерките на държавата в "борбата със сивата заетост" бяха: от една страна минималният данък "пенсия" бе увеличен почти за всички трудови договори; от друга - трудовите договори вече трябва да се регистрират в НОИ. Това наложи допълнителни разходи на бизнеса, които включват поне:
- по-високи преки разходи за труд;
- по-високи разходи за работа с администрацията (допълнителна бумащина, регистрация и пререгистрация на договори, загубено време заради по-честите проверки, изчакване на справка от НОИ при наемане на работник и т.н.) - виж повече в http://ime-bg.org/pr_bg/106-2.htm;
- допълнителни разходи в резултат на повече възможности за тормоз от страна на администрацията;

Видимите резултати от това ново регулиране на трудовия пазар показват, че администрацията постига целта си, т.е. базата за облагане с данък "пенсия" се увеличи с около 13%. (виж http://ime-bg.org/pr_bg/116-2.htm). Това увеличение означава нарастване на данъчната тежест върху бизнеса и естествено увеличено преразпределение на доход. Някои от ефектите от новото регулиране включват:
- действителната заетост (регистрирана плюс "сенчеста") е намаляла;
- разходите за труд, които правят работодателите, са се увеличили;
- действителният нетен доход на средния работник е намалял;

Има основания да смятаме, че негативните ефекти се разпростират и по-надалеч. Намалението на общата заетост има негативни ефекти върху пазарите на стоки и услуги и следователно върху шансовете за просперитет. Това естествено е така, защото повече данъци се събират от произвеждащата част на икономиката, които се използват за кръстосани субсидии между държавни предприятия, т.е. за преразпределение на доход.

Тези опити да се преследват "социални цели" води до антисоциални ефекти. Някои ниско-производителни работници вероятно ще загубят "сивата" си работа заради по-стриктния контрол. Други работници ще видят как нетните им доходи намаляват. По-сериозните ефекти обаче остават невидими, а те са свързани с намалената гъвкавост на пазара на труда и следователно намалените шансове за ръст на производителността и доходите. Вероятно най-лошо засегнати от новото законодателство ще се окажат работниците с най-ниска производителност и техните работодатели. Тази "социална" политика вероятно постига целите си за сметка на други социално негативни въздействия. Опитите продължават.