Преди избора за нов патриарх

Възможният катарзис на Българската православна църква

Сн. БГНЕС

Изборът на нов патриарх (на 24 февруари - неделя - бел. ред.) е шанс за църквата да си върне изгубения респект. А и предизборните новини са добри - двама от тримата номинирани митрополити заслужават кредит на доверие, казва историкът и познавач на близката история на Българската православна църква (БПЦ) Момчил Методиев пред Дойче Веле.

Добрата вест е, че Ловчанският митрополит Гавриил и Русенският митрополит Неофит излизат на по-предни позиции в предстоящия избор. Биографиите и на двамата са свързани с една много светла личност в българското православие - Левкийския архиепископ Партений, безкомпромисен спрямо комунистическата диктатура - рядък пример през най-черните за вярата времена.

Гавриил е единственият годен за патриаршеско служение член на Синода, който няма досие на сътрудник на Държавна сигурност. “Досието пък на Неофит не дава основание да се счита, че е доносник. То се състои от 16 страници, които са главно доноси срещу самия Неофит”, свидетелства Момчил Методиев, който е изследвал в детайли документацията за причастността на висшия клир към апарата на комунистическата тайна милиция.

"Кандидатурата на бившия разколник и сегашен Старозагорски митрополит Галактион предизвиква най-много съмнения - не само заради миналото му, но и заради позициите, които сега заема. Той бе сред "пионерите“ във висшия клир, започнали да обявяват бизнесмени за архонти. Налице са сериозни догадки, че църковното му израстване е подпомогнато от Държавна сигурност, която обаче е унищожила материалите от досието му.

Галактион се прочу и с венчавките в храма „Свети Александър Невски“, които са забранени от Синода“, припомня Методиев.

На новия патриарх няма да му е лесно

"Патриархът е лицето, символът на българското православие. Той е и посредник между църквата и държавата. Ето защо личният авторитет, публичният образ и неопетненото име на бъдещия патриарх са голямо предимство, което той би имал при защитата на вярата и единството на църквата. Несъмнено духовната му извисеност пък ще му даде свободата да провежда собствена политика. В този смисъл медийното внимание и дебатите вътре в църквата играят позитивна роля“, твърди Момчил Методиев.

Един от приоритетите в тази политика би трябвало да е свързан с кадровото укрепване на БПЦ. Неуреденият статут, както и нередовните и ниски заплати на много от свещениците са сред причините броят им да бъде редуциран до около 1 000 души, а на монасите - до 100.

“Едва след решаването на проблемите с единството и финансовото състояние на църквата новият патриарх ще може да потърси и нова визия за ролята на православието в обществото. Но тя задължително трябва да се вмести в непроменяните от векове църковни канони. Мечтите за нещо повече засега са неосъществими“, изтъква Методиев.

Кой ще спечели?

"Радващо развитие е фактът, че в неделя наистина ще има избор, защото бе възможна и хипотезата за предрешен вот с протоколни подвластници. С мнозинство от две трети или след втори тур на двамата най-добре представили се кандидати, България ще има съвсем скоро нов патриарх“, убеден е Методиев.

Според него краят на феодализацията на църквата и капсулирането на митрополитите минава през избора на силна личност за патриарх.

Леко предимство в това отношение има Неофит заради по-дългото му пребиваване сред висшия клир.

“Но който и да бъде избран, нищо в Българската православна църква не може да бъде решавано без колективното съгласие на Синода. Важен компонент в дебата за бъдещето на православието в България имат и медиите, чийто интерес намалява шансовете за протоколен избор на патриарх”, заключава историкът Момчил Методиев.

Споделяне
Още от Общество