Възможно е мнозинството да промени в крачка позицията си за имунитетите

Представителите на управляващите и опозицията отново не постигнаха съгласие по предлаганите от мнозинството промени в конституцията по време на дискусия в петък, организирана в рамките на Инициативата за укрепване на съдебната система.

Според управляващите от БСП, НДСВ и ДПС внесените промени са възможните и необходимите за членството в ЕС и няма да бъдат последните. От ОДС и ДСБ не се съгласиха нито с тезата на мнозинството, нито помежду си как точно трябва да изглежда поредната поправка в основния закон.

Заместник-председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан припомни, че проектът за промени в конституцията трябва да бъде приет до април, за да може да бъде отразен в последния мониторингов доклад на ЕК за България. След това ще е късно и промените ще имат много по-малка стойност, подчерта той.

За да се реализира, предвидената в конституцията кратка процедура за нейното изменение, е необходим диалог между управляващи и опозиция, допълни зам.-председателят на ДПС. За нея е необходима подкрепата на три четвърти от народните представители, а мнозинството не разполага с толкова гласове, отбеляза Местан.

БСП, НДСВ и ДПС имат 169 гласа, докато за квалифицираното мнозинство от две трети са необходими 180 гласа.

Според слухове в парламента управляващите ще набавят недостигащите им 12 гласа с помощна на ПГ на БНС, като не се изключват пазарлъци около искането за снемане депутатския имунитет на съпрудседателя на групата Стефан Софиянски.

По време на дискусията председателят на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков посочи, че промените могат да бъдат много по-радикални, но трябва да се мисли и за стабилността на институциите. Той увери участниците в обсъждането, че дискусиите за имунитета на депутатите и магистратите ще продължат и изрази надежда, че за второ четене ще постъпят предложения в тази насока.

В същото време президентът Първанов заяви в речта си пред парламента по случай 4 години от стъпването в длъжност, че е очаквал повече от мнозинството по отношение на имунитетите. Той призова да няма ограничение за привличане на депутатите към наказателна отговорност, а имунитетът да бъде сведен само до наказателна неприкосновеност.

Зам.-председателят на ПГ на НДСВ Борислав Ралчев посочи, че с интерес очаква мненията за премахването на имунитета на магистратите и депутатите.

Имунитетът бе основната тема и в изказването на Филип Димитров от ОДС. По думите му, практиката за снемане на имунитета на депутатите у нас показва, че това става заради политически сблъсъци и почти не е свързана с наказателното преследване и с установяването на законността. Конституцията се използва от политическите сили у нас за политически цели, допълни той.

Димитров коментира още, че в мнозинството са се обединили около идеята депутатите вече да нямат имунитет и за по-леки престъпления, защото не са могли да постигнат съгласие по първоначалното предложение на НДСВ за цялостно отпадане на тази привилегия.

Голяма част от депутатите от БНС се подписаха под искането за снемане на имунитета на депутатите, не само за тежки престъпления, каза и Борислав Българинов от БНС.

Елиана Масева от ДСБ определи внесените от управляващата коалиция в парламента промени като козметични, защото не решават нито един проблем от досъдебната фаза, съдебната система и борбата с престъпността.

Масева представи позицията на ДСБ като посочи, че тя има радикален характер и сигурно няма да се приеме от управляващите. ДСБ многократно са заявявали, че броят на народните представители трябва да бъде намален, както и че депутатите и магистратите нямат нужда от имунитет. От ДСБ смятат още, че главният прокурор трябва да се избира от Народното събрание, за да има парламентарен контрол върху дейността му.

Прокуратурата трябва да премине към изпълнителната власт и да има промяна в структурата на съдебната власт, посочи Масева.

Срещу това предложение на ДСБ обаче възразиха не от управляващите, а от опозицията. В изказването си Филип Димитров подчерта, че не е конструктивно въпросът да се дискутира, тъй като има решение на КС, според което такава промяна може да приеме само Велико народно събрание.

Атанас Атанасов от ДСБ обаче контрира, като даде за пример избора на главния прокурор Борис Велчев и тайните договорености на управляващата коалиция около тази кандидатура. Атанасов изтъкна, че далеч по-демократично е тази политическа отговорност да бъде публична, което се предлага от ДСБ.

По повод поправката, свързана с ограничаването на правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС) за сметка на тези на министъра на правосъдието, Миков заяви, че е добре министърът да бъде модератор между финансовото министерство и кабинета за бюджета на ВСС.

Предложението за промени в основния закон предлага правосъдният министър да придобие повече функции по отношение на стопанисването на сградите на съдебната власт и предложенията за бюджета, които сега са в правомощията на ВСС.

Едва ли това е основният, възлов въпрос за самостоятелността на съдебната власт. Това е един “паркодомакински въпрос”, аргументира се Миков.

Така или иначе, съдебната власт не може да защити своя бюджет по никакъв начин, коментира с недоволство председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев.

Във вторник в парламента ще се проведе първото заседание на специализираната комисия, която трябва да обсъди предложението за промени в конституцията.