Възможно ли е Иран да се сдобие с "";мръсна"" атомна бомба

Строежът на първата иранска АЕЦ започва през 1976 година от западногерманския концерн Сименс-КВУ. След ислямската революция германските и американските специалисти напускат страната и централата е замразена за 10 години. Строежът е разконсервиран и продължен през 1989 година от СССР, а след неговото разпадане от Русия. В момента в централата работят повече от 1000 руски специалисти. Можем да си представим каква нервна реакция в руските върхове предизвика включването на Иран в "оста на злото", а следователно и в списъка на потенциалните мишени за американските ВВС. Масло в огъня неволно наля и Израел, който заплаши да нанесе ракетен удар по иранската АЕЦ, ако Техеран не прекрати подрепата за терористичното движение Хизбулах.

САЩ отдавна говорят за възможността за поява на "мръсна" атомна бомба в арсеналите на Иран и Ирак, включително и с помощта на руските технологии. Доколко обосновани са тези опасения и какви могат да бъдат последиците, ако ирански или иракски ядрен реактор бъде разрушен при въздушен удар?

Във всички проекти на съвременни АЕЦ под енергоблока се предвижда защитна обвивка от железобетон с дебелина около 1 метър, казва Юрий Шпански, специалист по сигурността на атомните реактори от Института Курчатов. Този щит може да издържи падане на граждански самолет, но не и бомбардировка. При бомбено попадение последиците ще зависят в много голяма степен от това в какво състояние е реакторът. Ако той още не е зареден с гориво, за околната среда няма да има съществени последици. Ако реакторът е зареден, но още не е започнал да работи, последиците също няма да бъдат твърде тежки, тъй като основната опасност представляват продуктите от деленето, които се натрупват в процеса на работа на реактора. Но ако реакторът вече е работил известно време, неговото разрушаване при бомбардировка може да има катастрофални последици за околната среда, съпоставими с тези от Чернобил.

В последно време няколко страни, сред които Индия, Пакистан, Израел и може би ЮАР обявиха, че разполагат с технологии за производство на ядрено оръжие. Във връзка с това няма никакви основания да се твърди, че и други страни, включително Иран, не могат да обявят същото, посочва Юрий Шпански. Но то може да стане независимо от наличието или липсата на АЕЦ с реактори руско производство.

Колкото до обвиненията в използване на радиоактивните материали на атомната централа за военни цели, подобни твърдения нямат никаква сериозна основа. Твърде голяма е разликата между ядрения заряд на атомната бомба и ядреното гориво за производство на електроенергия. За атомна бомба е необходим обогатен уран с не по-малко 90% съдържание на уран-235 или чист плутоний. А АЕЦ използват уран с обогатяване 2-4 процента. В атомната централа в Бушер не се предвижда използване на плутоний. За получаване на уран за военни цели или на плутоний от ядрено гориво за АЕЦ са необходими високотехнологични заводи, значителни средства, квалифицирани специалисти и уникални технологии. Иран няма такива технологии. Ако той се опита да създаде подобно предприятие, специалните служби на различни страни веднага ще го забележат.