Вече велика сила - на теория

Това, което стана в ранния следобед вчера в македонската столица Скопие, никак не приличаше на потегляне към нови хоризонти. Сборна военна част на Европейския съюз с численост 350 души пое от НАТО миротворческата мисия в Македония. С това алиансът официално прекрати ангажимента си в малката балканска държава. И все пак скромната церемония, на която досегашната мисия на НАТО "Съюзническа хармония" стана мисия на ЕС под новото име "Конкордия" /"Съгласие"/, е първа стъпка към нещо по-голямо. Защото съгласие е нещо повече от хармония. Повече и по-различно. От вчера Европейската политика за сигурност и отбрана /ЕПСО/ вече не е само абревиатура, а реалност. Европа поема отговорност за миротворчески мисии без опората на НАТО, а това ще рече без Съединените щати. ЕС вместо НАТО означава военно присъствие не само без САЩ, но и без Турция.

Практическо разделяне на силите на ЕС и тези на НАТО е трудно осъществимо, тъй като и двете използват обща логистика и инфраструктура. Това пести не само разходи, но създава и доверие.

Но и останалата част от замисъла ще струва на Европа достатъчно много усилия и пари. От 350-те в Македония до 60-те хиляди, колкото трябва да наброява Корпусът на ЕС за бърза намеса, има дълъг път. Светът ще повярва, че Европа може да действа като арбитър за решаване на конфликти и като стабилизираща сила, както например в Босна и в Косово, чак когато види тази европейска войска с очите си.

Засега обаче липсват още много неща. Европейската система за спътниково разузнаване Галилео ще бъде качена в космоса чак през 2008 година. Европейските страни не разполагат с необходимите средства за бързо прехвърляне на войски по въздуха на големи растояния. Единствено Англия и Франция разполагат със значителни военноморски сили. Без тези две държави - постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и ядрени сили - всякаква европейска политика за сигурност и отбрана ще бъде хумореска. И за съжаление досегашното планиране все още носи малко смехотворен оттенък. Предвижда се например до края на април Франция, Германия, Белгия и Люксембург да направят среща, на която да обсъдят сътрудничеството в политиката на сигурността. А къде е Холандия, третата страна от Бенелюкс? В иракския конфликт тя споделя вижданията на американската страна и по тази причина Париж, Берлин и Брюксел я игнорират, както Великобритания. А къде е Италия, която е една от учредителките на Европейската икономическа общност? Ами Испания?

Иска ли ЕС дипломатическият конфликт, разразил се в Съвета за сигурност на ООН, да продължи да тлее в Европа?

Ако някой може да сближи отново европейците и американците, то това са британците. Представата, че Европа може да разшири влиянието си в сферата на сигурността за сметка на САЩ, е абсурдна. Вярно е,че сумарно Европа има двойно повече войници от САЩ, но изразходва за тях половината от това, което изразходват САЩ за своите войници. Това ще рече, че Вашингтон инвестира четворно повече в боеспособността на всеки свой войник. Съвсем наскоро канцлерът на Германия даде знак, че иска да засили бундесвера и три дни след това го оттегли. И все пак Герхард Шрьодер, който отдавна мисли за времето след войната в Ирак, изказа също така прозрението: "Бедата на Европа не е, че Америка е много силна, а че Европа е много слаба."

Как беше името на мисията на ЕС в Македония? Конкордия? Съгласие?

Тогава - на добър час! Засега обаче изгряващата нова световна сила няма друго освен големи планове.

По БТА