Вечният спор КПКОНПИ, който никой закон не разреши

Нека си го кажем честно – ако България имаше работеща прокуратура, която да разследва и предава на съд корумпираните, вероятно нямаше да има нужда от институция като Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Но такава прокуратура няма. И затова се налага да се създаде нещо ново. Не че има гаранции, че то ще работи, но ей така – да го имаме.

Кратка историческа справка – първообразът на днешната КПКОНПИ бе създаден през далечната 2005 г. по времето на кабинета "Сакскобургготски". Тогава новата държавна институция получава името "Комисията Кушлев" по фамилията на първия ѝ председател Стоян Кушлев.

При последния мандат на бившия премиер Бойко Борисов КПКОНПИ работеше в пълен синхрон с прокуратурата, превръщайки се в бухалка срещу неудобни на властта бизнесмени, политици и пр.

И всичко това можеше да си продължи така, ако не беше постоянният натиск на ЕС и САЩ да се предприемат мерки срещу ширещата се корупция в България, особено по върховете на властта.

Ето защо редица правителства и състави на парламента са теоретизирали и практикували законодателните си умения върху статута и правомощията на КПКОНПИ. При последния кабинет на ГЕРБ бе извършен поредният експеримент – под една шапка бяха събрани отнемането на незаконно имущество, конфликт на интереси, борбата с корупция, звеното, проверяващо декларациите на властта, което преди това бе в Сметната палата, както и дирекция от ДАНС.

През последните две години реформата на КПКОНПИ отново е на дневен ред. Това бе един от приоритетите на кабинета на Кирил Петков, който обаче внесе законопроекта точно преди да падне от власт през лятото на 2022 г. и доби обяви, че това била една от причините за събарянето му.

Към момента нито една партия не е успяла да надделее с предложенията си как трябва да изглежда новата структура. По-зле от сега сигурно може да стане, но ще е трудно. В момента КПКОНПИ не е сред най-харесваните институции, а и няма как да е след като предишният ѝ председател Пламен Георгиев си тръгна след скандал, а мястото му беше заето от бившия главен прокурор Сотир Цацаров, който пък подаде оставка след като ГЕРБ се раздели с властта.

Закони, закони и още закони

Въпреки всички обещания, че комисията ще получи нови структура, правомощия и задължения, това досега не се е случило. Както е известно, антикорупционната реформа е водещ ангажимент на ПП-ДБ. Но тъй като тази реформа се изисква от ЕС, за да се отпушат милиардите по Плана за възстановяване и устойчивост, ГЕРБ се съгласиха при преговорите с "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) още през април, че антикорупционният закон ще бъде гледан с предимство от депутатите.

Какво е положението в момента

Към момента в парламента отлежава един законопроект за прекрояването на КПКОНПИ. Той е внесен от ГЕРБ и е минал одобрение на първо четене. Това стана миналия месец и предизвика сериозно напрежение между управляващите, тъй като "Продължаваме промяната-Демократична България" също бяха внесли законопроект, но той беше отхвърлен, при това с гласовете на ГЕРБ-СДС и ДПС.

Между двете четения обаче са внесени още два законопроекта за промяната му от... ГЕРБ. Да, това е обичайна практика за българския парламент – неприети закони се ремонтират. После пак се ремонтират, но вече след приемането им. Отделно предложения за поправки са внесли и ПП-ДБ, и ИТН.

Най-общо казано между партиите има съгласие, че комисията трябва да бъде разделена на две. Част от нея ще се занимава с борба с корупцията, а другата – с конфликта на интереси и декларациите на властта, както и досега.

Първата дейност е ключова. Още в предишния мандат ПП-ДБ предлагаше не просто корупционните престъпления да се разследват от служители на комисията, но и тя да има ключово правомощие – да обжалва прокурорския отказ да образува дело. Такъв текст има и в сегашния проект.

Защо това е важно? Според действащото законодателство единствено прокурорът има право да образува или да откаже разследване. Неговото решение може да се обжалва пред горестоящия прокурор или пред съд. Но втората възможност е само за определен кръг лица – например пострадалият от престъплението или неговите наследници. Т.е. полицаят, събирал доказателствата по определено дело, не може да протестира, ако прокурорът откаже дело. С въпросната разпоредба от законопроекта се дава тази възможност на КПКОНПИ, което е своеобразен пробив в прокурорския монопол върху образуването на дела.

Освен това се предвижда по корупционните дела да работят два вида служители – инспектори и разследващи инспектори. Структурата напомня малко на МВР с неговите оперативни работници и разследващи полицаи и това не е единствената прилика. Служителите на КПКОНПИ ще имат по същество полицейски правомощия, макар и не в пълния им обем. Те ще могат да носят оръжие и да ползват помощни средства като белезници и палки. Ще могат и да задържат лица, но само до идването на полицията.

Промени в неприетия закон

Според приетия на първо четене законопроект на ГЕРБ антикорупционната комисия трябва да се състои от общо седем членове при петима в момента. ПП-ДБ обаче не са съгласни с тази постановка. Според тях членовете трябва да са само трима. Мандатът им трябва да е седемгодишен. Всеки един от тях трябва да е председател на ротационен принцип. Това е стара идея, лансирана в предишни мандати на парламента.

Новост в законопроекта е, че се дава възможност на президента да предложи един от членовете. Ако той бъде отхвърлен от парламента, се прави повторна номинация.

ПП-ДБ и ГЕРБ изглежда нямат спорове по седемгодишния мандат. Но пък от ПП-ДБ настояват членовете на КПКОНПИ да нямат право на повече от един мандат.

От ГЕРБ също са внесли промени в собствения си закон. Част от тях касаят статута на служителите. Дават им се права като на работещите в ДАНС. Това включва социални придобивки и обезщетения при напускане. Предлага се също така КПКОНПИ да може да иска и разрешения за прилагане на СРС-та.

Сблъсък

Засега изглежда, че партиите, подкрепящи управлението, са постигнали съгласие по основните моменти в нови закон за КПКОНПИ. След приемането му още ще се появи сериозен повод за конфликти – членовете и най-вече председателят на комисията. В миналия мандат ПП предлагаха КПКОНПИ да се оглави от Бойко Рашков. Сега обаче едва ли ще рискуват да ядосат ГЕРБ с такава кандидатура.