КПКОНПИ или финансов балон за 4 милиарда лева

Бивши служители на комисията за конфискация разказват като виц историята с пералнята на Митьо Очите в Несебър. Димитър Желязков - Очите е осъден през 2010 година на затвор за пране на пари, а неговият единствен легален бизнес е една съвсем истинска обществена пералня в Несебър. Тя е забележителна с това, че е сред първите конфискувани от държавата имоти на престъпен бос.

Години след конфискацията никой не иска да купи пералнята, дори и на безценица, защото всички в Слънчев бряг и Несебър знаят кой е Митьо Очите. През това време държавата само плаща за пералнята, докато накрая я продава на пълна безценица.

Тази история е добра илюстрация за финансовия балон, който ГЕРБ като управляващи помпаха години наред с любимата им конфискация на незаконно имущество.

През последните 6-7 години и особено в последния премиерски мандат на Бойко Борисов, антикорупционната комисия, в която тогава влизаше и конфискацията, наистина се бе превърнала в "бухалка за неудобните и изтривалка за удобните" на властта.

Щетите за правовата държава имат и сериозно финансово измерение.

Проучване на Mediapool, което обхваща периода 2006-2022 година, показва, че обществото не просто не печели от КПКОНПИ, а че ще започва да губи все повече от нея. Българските данъкоплатци скоро ще започнат да плащат солено заради използването на конфискацията като инструмент за политическа репресия.

Как изглежда един балон за 4 милиарда лева

КПКОНПИ претендира за отнемането на близо 4 милиарда лева от престъпна и незаконна дейност.

Източник: Докладът на КПКОНПИ за 2022 г.

Но нека да вземем за пример последната 2023 година. КПКОНПИ е осъдена да плати 52 милиона лева държавна такса за допускането на съдебни искове към бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев на стойност 1.3 милиарда лева. Таксата по това дело надвишава двойно годишния бюджет на антикорупционната комисия, който е 26 милиона лева.

Срещу тази огромна сума не стоят почти никакви реални пари, нито някакво голямо имущество, което може да се продаде. Става дума за акции във фалиралата КТБ или други свързани фирми, взимания на Цветан Василев и неговите бизнеси, които отдавна са станали част от масата на несъстоятелността на фалираната банка и с тях са се занимавали нейните синдици.

Подобна ситуация би била поносима, ако беше плод на някаква единична грешка в системата. По-големият проблем е, че цялата конфискация на незаконно имущество функционира като финансова пирамида, спонсорирана от данъкоплатците.

Едно нищо за 2.2 милиарда

Общата картина за първото десетилетие (2005-2015 година) от създаването на Комисията за конфискация е следната: Комисията е изхарчила 56 милиона лева за издръжката си. Срещу това се отчита отнето имущество за 61.7 милиона лева, изчислено по съдебни експертизи.

Реално в хазната обаче са постъпили не повече от 11 милиона лева, сочат обобщените данни на Mediapool, получени от Комисията за конфискация, НАП, прегледа на всички налични съдебните дела и прессъобщения за 10 години назад.

Второто десетилетие на КПКОНПИ бележи огромното увеличаване на правомощията на комисията. До 2016 година институцията може да отнема имущество само на осъдени престъпници. След 2016 година конфискацията вече е заплаха за всеки, който е нарочен от прокуратурата и има повдигнато обвинение. Нещата видимо се влошават.

Бюджетът на антикорупционна комисия (КПКОНПИ) е на стойност 113 милиона лева от 2016 до 2022 година. За този период комисията е успяла да конфискува имущество за 95 милиона лева, т.е. със 18 милиона лева по-малко от разходите.

Общият сума по съдебните решения за конфискация на имущество е 156.7 милиона лева от създаването на комисията през 2005 година до 2022 година. През това време комисията е изхарчила за издръжката си 169 милиона лева, което е доста повече от стойността на конфискуваното имущество, както то е изчислено в съдебните решения.

Финансовият минус за държавата е 12.3 милиона лева, но само на хартия. Реално е много по-голяма, защото пазарната стойност на това имущество е в пъти по-малка. Проучването на Mediapool се натъкна на множество съдебни решения за конфискация на имоти, които вече са отнети от НАП или са продадени преди самата конфискация (виж решението по делото "Тодоров и други срещу България").

Отнетите автомобили не струват нищо след края на съдебните дела. Същото е положението и със запорираните фирмени дялове. Реалната пазарна оценка за конфискувано имущество е в най-добрия случай 3 пъти по-ниска от сумите в отчетите на КПКОНПИ, разказват запознати с дейността на институцията.

Ето и пример за голямото разминаване между действителността и отчитаните десетки милиони конфискувано имущество. Съдебната такса от 52 млн. лева която КПКОНПИ трябва да плати по делото на Цветан Василев, надвишава четворно сумата на конфискуваното от КПКОНПИ имущество за 2022 г. (последната отчетена година), която е 13.7 млн. лв.

Но дали и това са реални пари? По-скоро не са. Таксата е 20 пъти по-голяма от стойността на цялото продадено през същата година конфискувано имущество от НАП, което е за скромните 2.5 милиона лева. Прегледът на отчетите на КПКОНПИ показва, че много рядко специалната комисията за управление на конфискуването имущество, успява да реализира повече от 4-5 милиона лева в рамките на финансова година.

Стойността на цялото прието за съхрание от КПКОНПИ конфискувано имущество за периода 2019-2021 година е в размер на близо 5 млн.лева.

Източник: Докладът на КПКОНПИ за 2022 г.

Ще става по-зле  

Решението на съда в Страсбург по делото "Тодоров и други срещу България" от 2021 година обаче отваря широко вратата за пререшаване на всички дела, по които комисията вече е успяла да конфискува някакво имущество. Това означава изплащане на обезщетения по сегашните пазарни цени, които надвишават десетки пъти онова, което държавата е успяла да монетаризира от конфискуваните имоти и автомобили преди години.

През септември еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон се оплака, че едва 1% от установеното незаконно имущество на територията на ЕС е конфискувано, а само 2% се намира под запор.

Въпреки че България има най-репресивния закон за конфискация, съдържащ най-големи възможности, КПКОНПИ успява да конфискува 0.3% от запорираното имущество, какво остава за цялото имущество от престъпна дейност, което се намира в свободен оборот. И това е в страна, в която укриването на данъци се приема за национален спорт, а сивата икономика се оценява на 60 милиарда лева годишно.

Най-голямото дело

През 2015 г. комисията за конфискация започва най-голямото си дело. Тя успява да наложи запори срещу бившия банкер Цветан Василев, а след това внася и иск за отнемане на имущество за над 2.2 млрд. лв. Тогавашният ръководител на институцията Пламен Георгиев се хвали, че подобно дело няма в цяла Европа.

Пламен Георгиев е прав. Такова дело в Европа наистина няма, защото никъде няма такава комисия, а по-лошото е, че и тия 2.2 милиарда лева на Цветан Василев ги няма. И именно те имат основен принос за помпането на балона на КПКОНПИ за 4 милиарда лева. След това КПКОНПИ се отказа и делото срещу Иво Прокопиев за 200 милиона лева.

Още през 2020 година антикорупционната комисия под ръководството на бившия главен прокурор Сотир Цацаров се отказва от искове на обща стойност 356 млн. лв. срещу бившия собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев. Оказва се, че голяма част от тези пари вече били върнати на банката.

Благодарение на този отказ на КПКОНПИ сделката за "Виваком" (БТК) става възможна и на 31 юли 2020 година бе съобщено, че телекомът вече е част от "Юнайтед груп".

Репресията за 200 милиона лева

В началото на декември 2023 година Бургаският окръжен съд прекрати и второто най-голямо дело за конфискация на 200 милиона лева от имуществото на медийния издател Иво Прокопиев, след като антикорупционната комисия (КПКОНПИ) сама оттегли иска си. Съдът присъжда разноски по делото в размер на близо 1 милион лева в полза на Иво Прокопиев и компанията му "Алфа финанс".

Делото пред Бургаският окръжен съд бе за конфискация на имущество от близо 200 милиона лева, което бе генерирано от законната продажба на "Каолин" на германската компания "Кварцверке". През цялото време антикорупционната комисия с председател бившия прокурор Пламен Георгиев настояваше, че сделката е незаконна, без да е ясно на какво правно основание.

Въпреки това прокуратурата под ръководството на Сотир Цацаров започна няколко скалъпени дела срещу Иво Прокопиев, които на свой ред дадоха основание на КПКОНПИ да запорира голяма част от неговото имущество. По-късно стана ясно, че наказателните дела са започнали незаконно, но запорът върху имуществото на Прокопиев продължаваше да стои до тази година заради делото за конфискация.

"Орган бухалка"

Бившият правосъден министър и настоящ правен съветник на президента Крум Зарков коментира пред Mediapool, че Комисията по конфискация в настоящия си вид е "орган бухалка".

"Един репресивен орган се превръща в бухалка, когато се окаже, че временните му мерки са по-опасни от постоянните. Така е с КОНПИ. Запорите на имущество са по-опасни за засегнатите хора от отнемането на имущество, защото до такова не се стига. Така беше и със специализирания съд – арестите и подслушването бяха негова сила, а не присъдите".

По думите на Зарков всички такива органи възникват и отмират по една и съща схема: "Първо се създава един такъв орган с голям шум. Обикновено органът се кръщава антикорупционен. След това се вдига голям шум около избора на председател. След това органът взима името на своя председател. След това става голям скандал около председателя, следват нов председател, нов закон и нов орган".

Това никога не е работело

"Системата на гражданската конфискация в България така и не успя да проработи", допълни той. В качеството си на депутат от БСП Крум Зарков е автор на няколко законопроекта за КОНПИ и КПКОНПИ, които обаче не бяха приети от парламента. Той има стаж и като служител на комисията за конфискация.

"Твърде дълго време България се страхуваше да реформира прокуратурата и наказателното производство. КПКОНПИ е опит да се компенсира неефективността на наказателното производство с други средства. Това просто няма как да стане", убеден е Крим Зарков.

В българския Наказателен кодекс и в момента е предвидена конфискация на значителна част от имуществото на признатите за виновни по редица престъпни състави. Въпреки това съществува отделна комисия за гражданска конфискация, която също се оказва дълбоко неефективна.

Крум Зарков казва, че гражданската конфискация може да е полезен инструмент, но само като добавка към Наказателния процес. Той казва, че КОНПИ трябва да бъде насочена само към хората, които са натрупали парите си заради своята близост до осъдените престъпници. Включително хората, на които престъпниците са прехвърлили имуществото си в опит да ги спасят от конфискация с решение на наказателния съд.

"Това трябва да бъде помощен инструмент. Логиката, че когато не можем да го осъдим, ще го запорираме, няма как да проработи. И не проработи. Сега сме изправени пред много тежкия въпрос как тази комисия изобщо ще продължи", обясни бившият правосъден министър.