Как Белгия се грижи за парите на гражданите си, а България – за банките

Българските домакинства държат в банките у нас близо 78 млрд. лв., а фирмите – още почти 42 млрд. лв. Това е планина от пари. Въпросните 120 млрд. лв. представляват около 65% от БВП, сочат данните на Българската народна банка (БНБ) към 30 ноември 2023 г.

През миналата година тези купища спестявания докараха за вложителите почти нулева доходност (всъщност отрицателна, ако сметнем инфлацията от 5.4% за 2023 г. и 16.9% за 2022 г.). И в момента на сайтовете на големи банки у нас все още стоят линковете към спрените от продажба срочни депозити, а тези, в които продуктът все пак съществува, е посочено, че приложимият лихвен процент в повечето случаи е 0.00%. По официални данни на БНБ влоговете в банките са се олихвявали на годишна база средно между 0.07% и 0.16% (в левове) за домакинствата от януари до ноември 2023 г., и с между 0.28% до 1.43% - за фирмите.

На този фон, с няколко обичайни операции, банките, които имат централи в еврозоната, можеха да получат срещу привлечения ресурс между 2% и 4%, ако депозират парите в Европейската централна банка. Или около 5% лихва, ако си бяха купили български ДЦК на двата големи международни аукциона, които българското правителство проведе през 2023 г.

Така, без почти никакви усилия и риск, търговските банки и останалите финансови посредници печелят стотици милиони в България за сметка на реалните спестители – граждани и фирми, държащи в банките десетки милиарди при почти нулеви лихви.

Дисбаланс

Абсурдната ситуация цяла година е обект на дискусии във финансовите среди, защото вероятно няма икономист, който да смята за нормално в сегашната ситуация лихвите по жилищните кредити в левове у нас да са на ниво 2.6-2.8% при 4.8% в Германия и 7-8% в САЩ. Освен това излиза, че домакинствата в България се финансират при наполовина по-ниска лихва, когато купуват жилище, от тази, при която тегли заеми държавата.

В резултат на този тежък дисбаланс към 30 ноември печалбата на банковата система у нас достигна 3.3 млрд. лв. - исторически рекорд, който включва и 75% ръст на положителния финансов резултат спрямо миналата година. И този ръст се дължи не толкова на таксите и комисионите, както си мислят повечето потребители, а преобладаващо именно на огромния скок на дохода от лихви.

С други думи, банките у нас трупат свръхпечалби за сметка на вложителите и отказват да трансферират световната тенденция на вдигане на лихвите и затягане на паричната политика у нас. Въпреки че предприе няколко мерки за противодействие, Българската народна банка се оказа неспособна да отговори достатъчно ефективно на абсурдната ситуация - както заради ограниченията на валутния борд, така и заради липсата на достатъчно воля смяната на курса на паричната политика в еврозоната да се приложи с по-голяма строгост и у нас.

Има решение

В търсене на изход от ситуацията все повече играчи на финансовия пазар, но също и експерти се застъпват за една изпробвана и работеща идея – да се отвори пазарът на български държавни ценни книжа (тоест на държавен дълг) и за обикновените граждани с по-дребни спестявания - например 1000 лв., 5000 лв., 10 000 лв. и т. н. Така правителството може да създаде реална инвестиционна алтернатива за хилядите спестители, да стимулира банките да нормализират лихвите по влоговете, да вземе дълг на по-ниска цена и да остави печалбата от това на собствените си граждани вместо да я праща зад граница.

Най-последователно темата бе поставена на различни финансови форуми от представителите на Българската фондова борса, но също и от мениджърите на известни инвестиционни посредници – например Камен Колчев от "Елана".

В България ДЦК за граждани са се продавали в края на 90-те години, а след това Министерството на финансите не желае да отваря темата, каквато е политиката и към момента. В резултат в момента дребните инвеститори на практика са изхвърлени от пазара на практически безрисковата инвестиционна алтернатива заради високия праг на вложението, което трябва да се направи – минимум 100 000 лева или евро, и високите комисиони на посредниците. Mediapool така и не получи отговор от ведомството на Асен Василев за позицията му по темата.

Как реагира еврозоната

Крещящата несправедливост с нулевите лихви по влоговете и огромните печалби на банките се оказва тема и за еврозоната, поради което много европейски държави решиха да реагират на проблема не само по икономически, но и по политически причини.

Белгия например предизвика фурор в края на лятото на 2023 г., като набра рекордните 21.9 млрд. евро в кампания по емитиране на държавен дълг (ДЦК), насочена към дребните спестители. Целта ѝ бе да се конкурира с нищожните банкови лихви по депозитите.

"Продажбата, стартирала на 24 август, имаше за цел да окаже натиск върху банките да повишат лихвите по депозитите. Това бележи най-голямото привличане на финансиране от домакинства в историята на Белгия и вероятно е най-голямата продажба на облигации на дребно в Европа, каза държавната агенция за дълга на страната", коментира Ройтерс в началото на септември. В публикацията се припомня, че европейските банки, които бяха затрупани с пари заради разхлабената политика на ЕЦБ, се противопоставиха на повишаването на лихвите по спестяванията, докато пазарните лихвени проценти скочиха, след като централните банки предприеха курс към борба с инфлацията. Всичко това подтикна домакинствата да теглят парите си, търсейки по-добра възвращаемост, а не да спестяват.

Едногодишните белгийски бондове бяха с лихвен купон от 3.3%, което е доста над доходността по банковите спестявания. "Файненшъл таймс" коментира, че търсенето на белгийските книжа е надхвърлило 4 пъти първоначалния обем, заложен от правителството, а постигнатата доходност е спестила 152 млн. евро от лихвени разходи на правителството през следващото десетилетие.

Мащабът на търсенето на ценните книжа е "ясен сигнал за банките", каза след успешната емисия белгийският министър на финансите Винсент Ван Петегхем пред Ройтерс, добавяйки, че никога не е очаквал продажбата да се окаже толкова популярна. "Спестителите дават сигнал на своите банки да кажат: очакваме по-висока възвръщаемост от тази, която вие предлагате в момента по вашите спестовни сметки. Искаме поне същото уважение, което имате към вашите акционери", каза той.

По-рано през годината Италия набра по подобна схема 18 млрд. евро от вложителите, като страната има дългогодишна политика с програма за продажба на правителствен дълг на дребно. Други страни от ЕС също последваха тренда. Португалия увеличи сумата на дълга, продаден на инвеститори на дребно с 11 млрд. евро през годината до юли, а Гърция отвори търг за облигации директно за гражданите миналата седмица за първи път от 2021 г. насам, набирайки 187 млн. евро.

Освен по-висока доходност в сравнение с повечето големи банки, правителствата предлагат и данъчни стимули за гражданите, които купуват техния дълг. Държавните облигации на Италия и Белгия се облагат с около половината от ставката на другите спестовни и инвестиционни продукти. Облигациите на Гърция бяха емитирани без данъци.

Малко преди Коледа румънското правителство издаде бондове за близо 500 млн. евро на 14-я търг от програмата за дребни инвеститори "Фиделис", реализирана през последните четири години чрез Букурещката фондова борса. Общата сума, която румънските граждани са вложили в правителствен дълг по програмата за цялата 2023 г., е 1.9 млрд. евро.

Авторитетни икономисти са "за" отваряне на пазара на ДКЦ

"Идеята е много навременна, защото това, което се вижда в другите страни, е, че такива инструменти пораждат голям интерес в момента. Причината е, че лихвите по банковите депозити са много ниски, практически ги няма, докато лихвите по ДЦК са доста солидни", коментира пред Mediapool Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество".

"Преди няколко месеца в Белгия отвориха такава програма и около 600 000 човека се бяха записали, като бондовете привлякоха 22 млрд. евро интерес. Това е и една конкуренция банките да помислят и те да вдигнат лихвите по депозитите. Румъния постоянно прави такива емисии. Те започнаха преди 2-3 години и до момента имат 5 млрд. евро, които са издали за вложители", каза още икономистът.

Според него в момента българските граждани реално нямат достъп до инвестиции в държавни облигации, защото когато български бонд се емитира на чуждестранните пазари, трябва да се вложат минимум 100 000 евро. "Освен това пазарът не е ликвиден, тоест като купиш, след това не можеш да продадеш, защото почти няма сделки с тези книжа. В Румъния, освен че държавата емитира тези книжа, тя също се съгласява да ги емитира обратно, когато поискаш", разясни икономистът.

По думите му, ако у нас се реши да се отвори пазарът за граждани, държавата трябва да помисли добре какъв да е матуритетът, тоест да има и по-краткосрочни книжа, какъв да е номиналът, тоест да не е 100 000 лв. или евро, и да се измисли как да работи – най-добре през електронна система и през пощите. "Но някой в държавата трябва да се занимае с този въпрос. Много по-лесно е да се обадиш на дилъра в Люксембург да пусне облигации, което става от днес за утре почти и не ти трябва цялата тази организация, но пък въпросът е, че ако ще издаваш облигации при висока лихва, каквато е 4-5%, защо да не я дадеш на своите си граждани, а не на чужденците. Това си остава доход в България и подпомага местната икономика и местните граждани", коментира Ангелов.

Отварянето на пазара на ДЦК към дребните инвеститори би било нестандартен, квазимонетарен инструмент, който рядко се използва в държавите с развити финансови пазари, но може да се окаже полезен в настоящата ситуация, смята Лъчезар Богданов от "Института за пазарна икономика".

"Нашето финансово посредничество явно не функционира достатъчно добре, защото прибира депозитите при 0% лихва, а купува ДЦК при 4% и нищо от това не отива при гражданина. Банката прибира 100% от доходността, а депозантът – 0%. Очевидно има някакъв дисбаланс в банковата ни система в тази ситуация", коментира Богданов.

По думите му Европейската централна банка в няколко доклада пише, че очаква търговските банки да започнат да дават лихви по депозитите.

"Банките у нас не искат да дадат достъп на дребните клиенти до пазара на облигации, което за мен е знак, че пазарът у нас не функционира гъвкаво. Не знам дали е картел на банките, или просто големите просто не им пука и са в силна позиция, това трябва да се изследва, но в САЩ, когато се появи такъв диференциал между лихвите по депозитите и държавните и корпоративните облигации, веднага фондовете започнаха да предлагат супер изгодни условия и практически фалираха някои банки. Проблемът е, че при нас я няма алтернативата – нито банките, нито другите посредници дават алтернатива, която да е достъпна за обикновения гражданин. Понеже е трудно, скъпо, непопулярно, неразвито, в такава ситуация според мен е оправдано фискът да излезе на пазара, макар че това е нестандартно решение", допълни Богданов.

Според него целта на паричната политика е, от една страна, да направи кредита по-труден, но и да направи спестяването по-изгодно за хората, за да не си харчат парите. "Ако не работи половината от тази функция на паричната политика, значи има нещо счупено", добави експертът.

За съжаление, българското правителство никога не се е интересувало да развива инструменти за инвестиране на спестяванията на населението, коментира трети икономист, пожелал анонимност.

Според него, за разлика от България, правителствата в развитите западни общества в по-голяма степен реагират на проблемите на населението и защитават неговите интереси. Затова те създават финансови продукти, за да стимулират населението да спестява. Такива програми има в Белгия, Франция, Испания, Италия, Германия, Португалия, Румъния, Гърция и др.

Икономистът смята още, че ако правителството се реши да направи подобна програма и у нас, тя трябва да бъде без посредници, защото това би вдигнало значително трансакционните разходи и би направило инвестицията неизгодна за хората. В чужбина комисионите са 0.15%. Но ако в България се сложи 1% или 1.5% комисиона при 3.2% доходност например, хората няма да имат голям интерес да инвестират, добави експертът.

Според него държавата трябва да разбере, че трябва да създаде възможности на населението си да си инвестира спестяванията чрез развиването на финансовия пазар и именно такава е ролята на правителството, на Комисията за финансов надзор и на БНБ.