Банките ще бавят вдигането на лихвите до последно

Банките у нас ще бавят до последно по-сериозното вдигане на лихвите и по кредитите, и по депозитите. Това се разбра от спор между председателя на Асоциация на банките в България (АББ) Петя Димитрова (главен изпълнителен директор на "Юробанк България") и икономиста Калин Христов, бивш подуправител на БНБ, по време на дискусия, организирана от телевизиите "Блумбърг ТВ България" и "България он ер" на тема "Ин%лацията – уравнения и решения".

"Лихвите ще растат, но е изключително погрешно това да се прави шоково. Плавното пренасяне е по-добрият вариант", заяви Димитрова по повод изказване на Христов, че в сегашната ситуация най-правилно би било ново покачване на задължителните минимални резерви (ЗМР) на банките в БНБ - от 12% на 15%.

ЗМР са един от малкото инструменти на БНБ за водене на някаква форма на парична политика в условията на валутен борд. Повишаването им би следвало да доведе до изземване на ликвидност от банките, което би ги принудило да вдигнат лихвите както по депозитите, така и по кредитите. В средата на настоящата година централната банка вече вдигна веднъж резервите и иззе ликвидност към 3 млрд. лв., но това се оказа недостатъчно.

Димитрова обърна внимание, че нивото на ЗМР в България от 12% е значително по-високо от това в еврозоната – 1%, което според нея значи, че на 1 януари 2025 г., когато правителството очаква България да въведе еврото, в банковата система у нас ще остане огромна ликвидност, която ще има съществен ефект върху лихвите.

Отказът да се прави политика само защото след 15 месеца страната вероятно ще бъде в друга ситуация не може да е оправдание да не се действа тук и сега, отговори Христов. Според него отнемането на ликвидност чрез вдигане на ЗМР и създаването на условия за пренос на по-високите европейски лихви в България нямат алтернатива. "Това, което г-жа Димитрова нарича "плавно" пренасяне на лихвите, е всъщност нулево пренасяне, защото имаме силно отрицателни реални лихви по кредитите", каза Христов. Той допълни, че на европейско ниво вече се говори за повишаване на задължителни резерви в еврозоната от 1% на 4%.

На този етап БНБ не се е произнесла по въпроса, но преди време в своя публикация намекна, че през есента може да има ново повишение на резервите заради недостатъчното охлаждане на кредитния бум, който допълнително помпа инфлацията.

В момента България се намира в уникална за последните десетилетия ситуация, в която държи много по-ниски лихви по кредитите от тези в еврозоната. Това се случва за сметка на спестителите, които буквално плащат цената на проинфлационната политика. Според председателя на надзора на ПроКредит Банк Петър Славов основната причина на свръхликвидността на банките в България в условията на нулеви (ефективно отрицателни) лихви по влоговете е психологическа – комфортът на хората да държат парите си в банка и безизходицата откъм инвестиционни алтернативи.

Според Калин Христов една от ключовите причини за глобалния инфлационен цикъл в света през последните три години са "масивните грешки на фискалната и паричната политика". Централните банки реагираха безотговорно, в резултат на което в момента имаме най-бързото повишение на лихвените проценти на централните банки в последните 100 години, каза икономистът. Според него инфлацията няма да отмине скоро, а през зимата ще има нова инфлационна вълна, подсилена от цените на суровините.