Още икономисти бият камбаната за пазара на жилища. Банките: Не ни гледайте печалбите

Задочният дебат за това дали на жилищния пазар в София се надува балон и доколко опасно е това, продължава да се разгаря вече шести пореден ден. В понеделник и вторник в него се включиха и водещите икономисти Георги Ангелов от "Отворено общество" и Лъчезар Богданов от "Института за пазарна икономика", които също смятат, че рискове има, а БНБ си затваря очите. В същото време темата бе подмината на ежегодната конференция "Банките и бизнесът" на в. "Капитал" във вторник както от водещите банкери, така и от ръководството на БНБ.

Дебатът се отключи, след като анализ на главния икономист на "УниКредит Булбанк" Кристофор Павлов постави ребром въпроса с надценените жилища в София. Това предизвика гневна реакция от страна на подуправителя на БНБ Петър Чобанов, който смъмри банката в телевизионно интервю в неделя и заяви, че ако е имало балон от подобен мащаб, централната банка и европейските регулатори са щели да го забележат.

Още по темата

"УниКредит": Жилищата в София трябва да поевтинеят с 47%, за да отговарят на доходите

30 ноември 2023 15:16

Вместо от банкерите обаче темата бе подхваната от други икономисти, известни с отговорното си отношение към публичните изяви. И Георги Ангелов, и Лъчезар Богданов обявиха, че проблем според тях всъщност има.

"Ипотечните кредити растат с 19.2%, което е най-високият темп на растеж от над 14 години насам. Това би трябвало да е червена лампа за регулатора (БНБ). Още повече че високият растеж на ипотеките преди десетилетие и половина не завърши добре – след бума на ипотеките последва бум на лошите кредити", алармира Георги Ангелов в статия за "24 часа".

"БНБ също предупреждава, че тенденцията на вдигане на лихвите ще влоши финансовото състояние на кредитополучателите и съветва банките "да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност". Явно обаче банките не се съобразяват с тези съвети. Което е логично – не е работа на банките да управляват макроикономически и системни рискове. Това е работа на БНБ", допълни Ангелов.

По думите му прекалено висок растеж на кредитирането може да създаде нов източник на инфлация. Имаме такъв пример през 2007-2008 г., когато инфлацията в България беше изключително висока, докато в еврозоната беше ниска. По онова време точно бързият растеж на кредитирането в България помпаше инфлацията, посочи икономистът.

Според него прави впечатление и фактът, че кредитирането не е равномерно. Кредитите за бизнеса растат едва с около 7%, докато потребителските кредити се увеличават с близо 11%, а ипотечните кредити растат с 19.2%. Банките дават приоритет на заемите за домакинствата и отпускат по-малко кредити за реалната икономика. Обаче по този начин се помпа еднократно потреблението, а инвестициите остават на заден план, коментира Ангелов.

Още по темата

Подуправител на БНБ смъмри "УниКредит" заради анализа за надценените жилища в София

3 декември 2023 20:31

Той припомни предупреждението на Европейския съвет за системен риск към България отпреди две години, според което "увеличеното предлагане на кредити за недвижими имоти може да представлява допълнителен натиск за повишаване на цените на жилищата. В средносрочен хоризонт такава спирала би могла да доведе до балон на цените на жилищата, обусловен от кредитирането и прекомерно задлъжнели домакинства".

Лъчезар Богданов също смята, че трябва да се помисли колко са устойчиви състоянието на пазара на имоти и експанзията на жилищното кредитиране у нас. С други думи - колко дълго може да се очаква България да се движи по траектория, противоположна на тази в европейските икономики. Той смята, че търговските банки и БНБ "неглижират" няколко факта и това "започва да става все по-притеснително", защото:

❗ ЕЦБ повишава основната лихва с 4.5 процентни пункта от средата на 2022 г. досега, а лихвите по жилищните кредити за домакинствата в България не помръдват;

❗ Преди година и половина средните лихви по ипотечните кредити в еврозоната бяха с 1.3 пр. п. по-ниски от тези в България, а сега са с 1.3 пр. п. по-високи;

❗ В България новоотпуснат жилищен кредит е с лихва 2.59%, а в Германия - с 4.15%;

❗ В еврозоната жилищният кредит на практика е замръзнал - 0.3% ръст на годишна основа към края на октомври - в България ръстът се ускорява и вече е 19.1%;

❗ През октомври 2023 г. новоотпуснатите ипотечни кредити в еврозоната са със 17% по-малко от отпуснатите през октомври миналата година, а в България - нарастват с 18%.

И в резултат❗: Докато в ЕС средно цените на жилищата спадат с 1.1% за 12 месеца, в Германия - с 9.9%, в България се повишават с 10.7%.

През пролетта на тази година и Международният валутен фонд (МВФ) алармира в свой доклад, че се натрупва системен риск на европейския пазар на имоти, вероятността за по-сериозен спад на цените се повишава и има нарастващи признаци за надценяване на жилищните имоти в цяла Европа от порядъка на 15-20% в повечето страни.

БНБ обаче смята, че проблемът не е чак толкова голям, колкото се представя. Централната банка твърди, че е предприела достатъчно мерки за охлаждане на кредитирането, включително вдигането на антицикличния капиталов буфер до 2% и повишаване на задължителните минимални резерви на банките до 12%.

От своя страна търговските банкери смятат, че дават максимума от себе си да поддържат стабилността на финансовата система у нас, като едновременно с това движат икономиката, подкрепяйки бизнеса. Заради неразбирането на ролята на сектора в обществото, Асоциацията на банките в България смята да промени комуникационната си стратегия към публиката догодина, стана ясно от изказване на председателя на АББ Петя Димитрова във вторник. Тя каза, че мениджърите в сектора са склонни да преосмислят максимата, че "парите обичат тишината, а не шума" и смятат да започнат да обясняват на хората да не се доверяват само на популистките лозунги за високите печалби, а да отчитат огромните инвестиции, които банките правят в платежни системи, в разработване на нови продукти и в поддържане на показателите на банковата система за стабилност много над нивата в еврозоната.