Нова аларма за "експлозивен" растеж на жилищните кредити у нас

Нови данни на Българската народна банка (БНБ) за ръста на банковите ипотечни кредити у нас принудиха икономисти и експерти да бият поредна аларма. Това се случва на фона на изнесения преди броени дни доклад на Световната банка за публичните финанси в България, според който имотният бранш у нас е най-рисков за събираемостта на ДДС – 107% недостиг. От данните излиза, че част от проблема е огромният размер на жилищните заеми, който е в спирала с цените на имотите.

През януари 2024 г. са отпуснати нови ипотечни кредити за 635.4 млн. лева. От тях 205 млн. лв. са рефинансиране, т.е. нетно новите ипотечни кредити са 430 млн. лв. Миналия януари нетно новите ипотечни кредити бяха 312 млн. лв. "Увеличението на годишна база е 38.2%. Експлозивен растеж на ипотечните кредити. Това няма никаква връзка с реалната икономика и с нормалното развитие на жилищния и строителния пазар", алармира Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество".

По думите му тези данни свидетелстват за растящ проблем. "С две думи, балонът на жилищния пазар се надува - и то се надува съвсем изкуствено. Забележете, че нищо подобно не става с кредитите за бизнеса. Там банките действат по точно обратния начин, затягат достъпа и ограничават растежа на кредитите. А с по-малко кредити за бизнеса съответно няма производствени инвестиции и се ограничава потенциалът за растеж на икономиката", коментира Ангелов.

Според Лъчезар Богданов, главен икономист в "Института за пазарна икономика", ситуацията през януари показва влошаване на проблема. "Вместо охлаждане и здрав разум - още "въздух в балона". За пореден месец темпът на нарастване на ипотечните кредити се ускорява - вече е 21% на годишна база към края на януари", сигнализира Богданов. По думите му от данните ясно се вижда, че банките насочват ресурс към потребление, а не към инвестиции и стопански дейности.

За последните 12 месеца допълнителни 3.5 милиарда лева са "инжектирани" от банките на пазара на жилища, като само за последните три месеца сумата е 1 млрд. лв. Всичко това се случва на фона на лихви, които продължават да бъдат абсурдно ниски – към 2.6% при 4% в еврозоната, и над 4% в Германия, Нидерландия, Австрия, Италия и т. н.

"Това няма да свърши добре - нито за банките, нито за част от кувачите с кредит, а и в цялата верига на свързани с имотите и строителството дейности и услуги. Не е зле да припомним, че това не са фиксирани лихви за 20- или 30-годишен период, а плаващи – т. е. при промяна на лихвите по депозитите, длъжниците автоматично ще плащат значително по-висока вноска", изтъкна Богданов.

Въпреки поредното предупреждение на експертите БНБ продължава да стои в изчаквателна позиция. В последното издание "Икономически преглед" централната банка акцентира върху проблема с високия растеж на жилищния кредит, като отбелязва, че той частично се дължи на цените на имотите.

"Поскъпването на жилищните имоти е предпоставка за нарастването на обема на новоотпуснатите жилищни кредити, което подкрепя растежа на жилищното кредитиране въпреки отчетения спад на годишна база на броя на сключените сделки за покупко-продажба. Данните от Анкетата за кредитната дейност на банките, провеждана от БНБ, дават празнаци за облекчаване на условията по жилищните кредити по отношение на максималния размер на кредита през второто и третото тримесечие на 2023 г.", пише БНБ.

В началото на годината управителят Димитър Радев предупреди, че банката обмисля действия за охлаждане на пазара чрез стъпки, насочени към кредитополучателите, но нищо нямало да се предприеме преди пролетта, когато се очаква решение относно стремежа на България да бъде приета в еврозоната.